Близо 100 млн. лв. на месец от такси прибират банките у нас
Банките у нас прибират от ден на ден доходи от такси и комисиони. За първите седем месеца на 2017 година те са събрали малко над 655 млн. лева, или по близо 100 млн. на месец, демонстрират данните на Българска народна банка.
Постъпленията по това перо в трезорите са с 50 млн. лева повече в съпоставяне със същия интервал на предходната година и към този момент образуват над 26% от чистия действен доход на банките, написа вестник " Сега ".
Тенденцията банките да товарят клиентите си с всевъзможни такси се задълбочи в последните две години. По този метод те се пробват да компенсират свиващата се рентабилност поради непрестанно спадащите лихви по заемите. Високите такси и комисиони са причина жителите съвсем да не усещат поевтиняване на заемите. Едновременно с това удържането на такси за обслужване на сметките и за интервенции с парите на клиентите на процедура обезценява спестяванията. Макар в България публично да няма негативни лихви, действително хората към този момент заплащат на банките, с цел да държат парите си в тях. Лихвите по разплащателни сметки в някои банки доближиха дъното от 0.1%. Завърналата се инфлация, която от началото на годината към този момент е 1.5%, укрепва резултата на обезценяване на спестяванията. Отделно се начислява и налог " рента ", откритие на тогавашния финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков, който депутатите по този начин и не се взеха решение да отстранен.
Рекордно ниските лихви обаче не са спънка банките в България да създадат добра облага, демонстрират още данните на Българска народна банка. За първите седем месеца за бранша тя е 790 млн. лева Сумата по статистика е с към 15% по-ниска в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Ако обаче от финансовия резултат се отстрани еднократният резултат на общо 186 млн. лева, постъпили през юни 2016 година от договорката с Visa Europe, в действителност банките осъществят с 67 млн. лева по-висока облага спрямо първите седем месеца на 2016 година
Този добър резултат идва на фона на съществено понижение на постъпленията от главния приходоизточник в банковата система - лихвите по заемите, което пък свива лихвения марж. За първите седем месеца да вземем за пример приходите от лихви са 1.792 милиарда лева, при 1.948 милиарда година преди този момент. Намалението на разноските за лихви е двойно по-слабо - от 303 млн. лева през 2016 година на 227 млн. в този момент.
Трябва да се регистрира, че положителните финансови резултати на банките се дължат и на по-ниските им разноски за обезценки след прочистването на неприятните заеми около стрес тестванията през предходната година. Данните на Българска народна банка демонстрират, че към края на юли са осъществени разноски за амортизация по заеми и вземания за 283 млн. лева, при 374 млн. лева година преди този момент. Според методологията на централната банка неприятни са заемите с просрочие над 90 дни. Общият им размер към края на юли е 7.349 милиарда лева, което съставлява 15.3% от всички заеми.
Ръстът на облагата и банковите такси може да се изясни и с оживлението в стопанската система, по-голямата бизнес интензивност и увеличеното кредитиране и на компаниите, и на семействата. Брутният кредитен портфейл в края на юли възлиза на 55.9 милиарда лева, като растежът всеки месец е с по към 2%. Единствено през юли обаче се регистрира месечно понижение на заемите за семействата с към 34 млн. лева
Депозитите също не престават да се усилват - макар действително негативните лихви. Вече на практика няма предложения над 1% за едногодишен влог. В края на юли депозитите в банковата система възлизат на 79.8 милиарда лева - с близо 2 милиарда повече спрямо юли предходната година.
Спестяванията на семействата са 46.025 милиарда лева в края на юли 2017 година, което е с над 5% повече отпреди година. Банковата статистика обаче регистрира закъснение на темпа на напредък през юли, като се чака това да продължи и през идващите месеци. При фирмените депозити повишаването е с 10% на годишна база до 19.986 милиарда лева
Постъпленията по това перо в трезорите са с 50 млн. лева повече в съпоставяне със същия интервал на предходната година и към този момент образуват над 26% от чистия действен доход на банките, написа вестник " Сега ".
Тенденцията банките да товарят клиентите си с всевъзможни такси се задълбочи в последните две години. По този метод те се пробват да компенсират свиващата се рентабилност поради непрестанно спадащите лихви по заемите. Високите такси и комисиони са причина жителите съвсем да не усещат поевтиняване на заемите. Едновременно с това удържането на такси за обслужване на сметките и за интервенции с парите на клиентите на процедура обезценява спестяванията. Макар в България публично да няма негативни лихви, действително хората към този момент заплащат на банките, с цел да държат парите си в тях. Лихвите по разплащателни сметки в някои банки доближиха дъното от 0.1%. Завърналата се инфлация, която от началото на годината към този момент е 1.5%, укрепва резултата на обезценяване на спестяванията. Отделно се начислява и налог " рента ", откритие на тогавашния финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков, който депутатите по този начин и не се взеха решение да отстранен.
Рекордно ниските лихви обаче не са спънка банките в България да създадат добра облага, демонстрират още данните на Българска народна банка. За първите седем месеца за бранша тя е 790 млн. лева Сумата по статистика е с към 15% по-ниска в съпоставяне със същия интервал на предходната година. Ако обаче от финансовия резултат се отстрани еднократният резултат на общо 186 млн. лева, постъпили през юни 2016 година от договорката с Visa Europe, в действителност банките осъществят с 67 млн. лева по-висока облага спрямо първите седем месеца на 2016 година
Този добър резултат идва на фона на съществено понижение на постъпленията от главния приходоизточник в банковата система - лихвите по заемите, което пък свива лихвения марж. За първите седем месеца да вземем за пример приходите от лихви са 1.792 милиарда лева, при 1.948 милиарда година преди този момент. Намалението на разноските за лихви е двойно по-слабо - от 303 млн. лева през 2016 година на 227 млн. в този момент.
Трябва да се регистрира, че положителните финансови резултати на банките се дължат и на по-ниските им разноски за обезценки след прочистването на неприятните заеми около стрес тестванията през предходната година. Данните на Българска народна банка демонстрират, че към края на юли са осъществени разноски за амортизация по заеми и вземания за 283 млн. лева, при 374 млн. лева година преди този момент. Според методологията на централната банка неприятни са заемите с просрочие над 90 дни. Общият им размер към края на юли е 7.349 милиарда лева, което съставлява 15.3% от всички заеми.
Ръстът на облагата и банковите такси може да се изясни и с оживлението в стопанската система, по-голямата бизнес интензивност и увеличеното кредитиране и на компаниите, и на семействата. Брутният кредитен портфейл в края на юли възлиза на 55.9 милиарда лева, като растежът всеки месец е с по към 2%. Единствено през юли обаче се регистрира месечно понижение на заемите за семействата с към 34 млн. лева
Депозитите също не престават да се усилват - макар действително негативните лихви. Вече на практика няма предложения над 1% за едногодишен влог. В края на юли депозитите в банковата система възлизат на 79.8 милиарда лева - с близо 2 милиарда повече спрямо юли предходната година.
Спестяванията на семействата са 46.025 милиарда лева в края на юли 2017 година, което е с над 5% повече отпреди година. Банковата статистика обаче регистрира закъснение на темпа на напредък през юли, като се чака това да продължи и през идващите месеци. При фирмените депозити повишаването е с 10% на годишна база до 19.986 милиарда лева
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ