Бойко, Атанас Буров умира през 1954 г. на 79 г. Никой не го е убивал!
Банкерът Атанас Буров е бил брилянтен посланик по мнение на историците.
Те са единомислещи, че без неговата дипломация нормализирането на България след Първата международна война не би било допустимо.
Буров е човек, задминат от историята, разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция във връзка 140-годишнината от рождението на Атанас Буров историкът проф. Милко Палангурски. Той описа за трагичната орис на Буров като политик и уточни, че
незаслужено легендите след неговата гибел му отреждат мястото единствено на огромен банкер и наедрял фабрикант.
Атанас Буров е роден на 31 януари (стар стил) 1875 година в Горна Оряховица в една от най-богатите български семейства за това време. Завършва Габровската гимназия, а по-късно правни и стопански науки в Сорбоната, най-престижното висше учебно заведение във Франция.
Кариерата си в политиката стартира като заместник-председател на Народното събрание след изборите през 1911 година, напомни историкът.
Като всички български офицери и той е бил на фронта по време на Балканската война. В края на войната, когато се подписва Лондонският кротичък контракт, а в България стартира огромната вътрешнополитическа рецесия, Буров прави своята втора крачка в политиката и става министър в един доста скръбен кабинет – този на министър-председателя Стоян Данев, който ръководи 40 дни, след което си подава оставката, означи проф. Палангурски.
През 1919 година Буров влиза в състава на съдружното държавно управление на Александър Стамболийски, в качеството си на министър на търговията и като представител на Народната партия.
Отново следват трагични събития – подписан е Ньойският кротичък контракт, кабинетът пада, а Буров, като съдружник на Стамболийски, се трансформира в обвиняем. Под съд са дадени всички министри, управлявали от 1912 година до 1918 година. Той съумява да избегне правосъдния развой, емигрирайки във Франция.
Връща се след преврата на 9 юни и от 1926 година до 1931 година е външен министър на България, напомни историкът. Факт е, че за тази част от неговата биография се знае минимум, само че тя е най-успешният интервал в неговата политическа кариера, според проф. Палангурски.
В своята външнополитическа активност той е разчитал на гаранциите на Обществото на народите и по този начин съумява да " вкара България още веднъж в политическия оборот ", означи историкът. Тогава страната тегли два огромни интернационалните заема, които са били нужни, с цел да бъде решен въпросът с идващите в България 200 хиляди бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.
В своята книга за Атанас Буров историографът Нено Неделчев показва, че с помощта на дипломатическите си умения Буров спомага за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от окупационния дълг на България през 1930 година
През пролетта на 1926 година Буров в качеството си на външен министър за пръв път взе участие в съвещание на Обществото на народите в Женева, където държи тирада на съвършен френски език, в която с обстоятелства излага бедственото състояние на България поради репарационните ѝ отговорности, наложени от страните победителки в размер на 2,4 милиарда златни франка.
Заради впечатляващото му държание е препоръчан от английския външен министър Остин Чембърлейн за член на политическата подкомисия на Обществото на народите и е бил определен.
Пред репортера на Българска телеграфна агенция Нено Неделчев, който изследва историята на рода Бурови от 1982 година насам и е написал редица студии и книги, отдадени на семейството, описа, че
капиталът на Бурови идва от произвеждане на коприна, заводи за спиртни питиета, кланици за животни и след това от лихварство.
Документите демонстрират, че данни за рода Бурови има отпреди три века. Фамилията се е преселила в България от Бесарабия. Различните генерации са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица.
" Търговската банка на Бурови е учредена през 1862 година в Горна Оряховица с клонове в Русе, София, Велико Търново и Свищов, само че не Атанас Буров е бил банкерът в фамилията, а брат му Иван, който 20 години е управлявал клона в Русе ", уточни Нено Неделчев. Според него във всички градове, в които семейството е отворила банки, е имало и техни магазини и къщи.
Бурови са вложили средства във възобновяване на манастира " Св. Илия " в Горна Оряховица и в построяването на жп линията Горна Оряховица – Русе.
Според проф. Палангурски Атанас Буров е бил русофил, последовател на политиката, провеждана от Антантата и Съединени американски щати. " Без да се тормози от сътрудниците на Гестапо, той всяка заран е посещавал Руската легия в центъра на София ", напомни историкът Милко Палангурски.
На 2 септември 1944 година Буров е избран за вицепремиер в държавното управление на Константин Муравиев. За няколко дни от своето ръководство кабинетът възвръща анулираната Конституция и афишира прошка.
След като властта на 8 против 9 септември минава в ръцете на Отечествения фронт, са задържани всички министри и по този начин стартира животът на Буров като политически пандизчия,
напомни проф. Палангурски. През есента на 1947 година Атанас Буров и брачната половинка му са интернирани в град Дряново Пред кореспондент на Българска телеграфна агенция мемоари за този интервал от живота на банкера описа учителят по математика Николай Бейски. Той си спомня, че през 1951 година, когато е бил на 18 години и е завършвал гимназията в Дряново, е бил очевидец по какъв начин домът на родителите му е бил посещаван от Атанас Буров.
" Той беше мъж на междинна възраст, извънредно елегантно облечен и постоянно придружаван от своята брачна половинка Смарайда Салабашева, която хората в града наричали Майда.Тя беше малко по-висока от него, очевидно по-млада. Впоследствие разбрах, че в дома ни Буров се е срещал с военачалник Манчев, някогашен пълководец на Военновъздушните сили, който беше родом от Дряново ", описа Бейски.
Според него Буров е употребявал доста френски думи в речника си. Докато се придвижвал в Дряново, след него постоянно имало придружители. " Те не влизаха у дома, оставаха на открито и го чакаха ", посочи Бейски.
Съвременниците и историците са уверени, че Буров като ученик на Сорбоната е имал висок жанр на изложение, който не би принизил и в елементарен диалог. Речите му пред Народното събрание са съхранени в архивите и те приказват за един ослепителен разум, уточни проф. Палангурски.
Той напомни, че през 1939 година, по време на хитлеристката окупация на Чехия, Буров прави едно пророческо изказване. Той споделя, че " западните демокрации ще би трябвало да преживеят конфликта с фашизма и сталинизма, а по-късно ще мине дълго време на опълчване сред двата блока, преди окончателната победа на парламентарната народна власт в Европа ". Това изявление демонстрира размерите му на посланик с огромна визия.
Буров е човек, задминат от историята,
означи историкът. Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в Пазарджишкия затвор. Истината и легендите за него не престават да бъдат взаимни, факт е обаче, че е бил човек с извънреден обсег и огромна визия, безапелационни са историците.
Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в пандиза в Пазарджик.
„ Според смъртния акт Атанас Буров е умрял на 15 май 1954 година, в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и щерка му отпътуват за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са заровени пандизчии. Там намират свеж гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен духовник се трогва от тъгата им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат довиждане: брачната половинка – с единствения мъж, който е обичала цялостен живот, дъщерята – със своя татко, който цялостен живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили даже да заплачат.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Те са единомислещи, че без неговата дипломация нормализирането на България след Първата международна война не би било допустимо.
Буров е човек, задминат от историята, разяснява в изявление за Българска телеграфна агенция във връзка 140-годишнината от рождението на Атанас Буров историкът проф. Милко Палангурски. Той описа за трагичната орис на Буров като политик и уточни, че
незаслужено легендите след неговата гибел му отреждат мястото единствено на огромен банкер и наедрял фабрикант.
Атанас Буров е роден на 31 януари (стар стил) 1875 година в Горна Оряховица в една от най-богатите български семейства за това време. Завършва Габровската гимназия, а по-късно правни и стопански науки в Сорбоната, най-престижното висше учебно заведение във Франция.
Кариерата си в политиката стартира като заместник-председател на Народното събрание след изборите през 1911 година, напомни историкът.
Като всички български офицери и той е бил на фронта по време на Балканската война. В края на войната, когато се подписва Лондонският кротичък контракт, а в България стартира огромната вътрешнополитическа рецесия, Буров прави своята втора крачка в политиката и става министър в един доста скръбен кабинет – този на министър-председателя Стоян Данев, който ръководи 40 дни, след което си подава оставката, означи проф. Палангурски.
През 1919 година Буров влиза в състава на съдружното държавно управление на Александър Стамболийски, в качеството си на министър на търговията и като представител на Народната партия.
Отново следват трагични събития – подписан е Ньойският кротичък контракт, кабинетът пада, а Буров, като съдружник на Стамболийски, се трансформира в обвиняем. Под съд са дадени всички министри, управлявали от 1912 година до 1918 година. Той съумява да избегне правосъдния развой, емигрирайки във Франция.
Връща се след преврата на 9 юни и от 1926 година до 1931 година е външен министър на България, напомни историкът. Факт е, че за тази част от неговата биография се знае минимум, само че тя е най-успешният интервал в неговата политическа кариера, според проф. Палангурски.
В своята външнополитическа активност той е разчитал на гаранциите на Обществото на народите и по този начин съумява да " вкара България още веднъж в политическия оборот ", означи историкът. Тогава страната тегли два огромни интернационалните заема, които са били нужни, с цел да бъде решен въпросът с идващите в България 200 хиляди бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.
В своята книга за Атанас Буров историографът Нено Неделчев показва, че с помощта на дипломатическите си умения Буров спомага за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от окупационния дълг на България през 1930 година
През пролетта на 1926 година Буров в качеството си на външен министър за пръв път взе участие в съвещание на Обществото на народите в Женева, където държи тирада на съвършен френски език, в която с обстоятелства излага бедственото състояние на България поради репарационните ѝ отговорности, наложени от страните победителки в размер на 2,4 милиарда златни франка.
Заради впечатляващото му държание е препоръчан от английския външен министър Остин Чембърлейн за член на политическата подкомисия на Обществото на народите и е бил определен.
Пред репортера на Българска телеграфна агенция Нено Неделчев, който изследва историята на рода Бурови от 1982 година насам и е написал редица студии и книги, отдадени на семейството, описа, че
капиталът на Бурови идва от произвеждане на коприна, заводи за спиртни питиета, кланици за животни и след това от лихварство.
Документите демонстрират, че данни за рода Бурови има отпреди три века. Фамилията се е преселила в България от Бесарабия. Различните генерации са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица.
" Търговската банка на Бурови е учредена през 1862 година в Горна Оряховица с клонове в Русе, София, Велико Търново и Свищов, само че не Атанас Буров е бил банкерът в фамилията, а брат му Иван, който 20 години е управлявал клона в Русе ", уточни Нено Неделчев. Според него във всички градове, в които семейството е отворила банки, е имало и техни магазини и къщи.
Бурови са вложили средства във възобновяване на манастира " Св. Илия " в Горна Оряховица и в построяването на жп линията Горна Оряховица – Русе.
Според проф. Палангурски Атанас Буров е бил русофил, последовател на политиката, провеждана от Антантата и Съединени американски щати. " Без да се тормози от сътрудниците на Гестапо, той всяка заран е посещавал Руската легия в центъра на София ", напомни историкът Милко Палангурски.
На 2 септември 1944 година Буров е избран за вицепремиер в държавното управление на Константин Муравиев. За няколко дни от своето ръководство кабинетът възвръща анулираната Конституция и афишира прошка.
След като властта на 8 против 9 септември минава в ръцете на Отечествения фронт, са задържани всички министри и по този начин стартира животът на Буров като политически пандизчия,
напомни проф. Палангурски. През есента на 1947 година Атанас Буров и брачната половинка му са интернирани в град Дряново Пред кореспондент на Българска телеграфна агенция мемоари за този интервал от живота на банкера описа учителят по математика Николай Бейски. Той си спомня, че през 1951 година, когато е бил на 18 години и е завършвал гимназията в Дряново, е бил очевидец по какъв начин домът на родителите му е бил посещаван от Атанас Буров.
" Той беше мъж на междинна възраст, извънредно елегантно облечен и постоянно придружаван от своята брачна половинка Смарайда Салабашева, която хората в града наричали Майда.Тя беше малко по-висока от него, очевидно по-млада. Впоследствие разбрах, че в дома ни Буров се е срещал с военачалник Манчев, някогашен пълководец на Военновъздушните сили, който беше родом от Дряново ", описа Бейски.
Според него Буров е употребявал доста френски думи в речника си. Докато се придвижвал в Дряново, след него постоянно имало придружители. " Те не влизаха у дома, оставаха на открито и го чакаха ", посочи Бейски.
Съвременниците и историците са уверени, че Буров като ученик на Сорбоната е имал висок жанр на изложение, който не би принизил и в елементарен диалог. Речите му пред Народното събрание са съхранени в архивите и те приказват за един ослепителен разум, уточни проф. Палангурски.
Той напомни, че през 1939 година, по време на хитлеристката окупация на Чехия, Буров прави едно пророческо изказване. Той споделя, че " западните демокрации ще би трябвало да преживеят конфликта с фашизма и сталинизма, а по-късно ще мине дълго време на опълчване сред двата блока, преди окончателната победа на парламентарната народна власт в Европа ". Това изявление демонстрира размерите му на посланик с огромна визия.
Буров е човек, задминат от историята,
означи историкът. Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в Пазарджишкия затвор. Истината и легендите за него не престават да бъдат взаимни, факт е обаче, че е бил човек с извънреден обсег и огромна визия, безапелационни са историците.
Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в пандиза в Пазарджик.
„ Според смъртния акт Атанас Буров е умрял на 15 май 1954 година, в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и щерка му отпътуват за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са заровени пандизчии. Там намират свеж гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен духовник се трогва от тъгата им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат довиждане: брачната половинка – с единствения мъж, който е обичала цялостен живот, дъщерята – със своя татко, който цялостен живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили даже да заплачат.
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ