Тъй като в Доклада за паричната политика на банката има сериозни намеци, че очаква разходите по заемите да останат високи много по-дълго от много очакваха.
Само преди няколко месеца финансовите пазари залагаха, че банковата лихва – официалното ниво на заеми, определено на Threadneedle Street – ще падне до 4% до 2024 г. и 3,7% до 2025 г. Далеч по-висока от периода след финансовата криза, но все пак спад.
Сега същите тези пазари смятат, че лихвите все още ще бъдат 5,9% през 2024 г. и 5% до 2025 г. И вместо да оспорват тези предположения, Банката се е доближила възможно най-близо до тяхното укрепване.
Тази институция не предоставя изрични насоки за това къде очаква да отидат лихвените проценти; предпочита да пуска намеци. И намекът в протокола заедно с решението днес беше толкова тежък, колкото можете да разберете.
„[Комисията по паричната политика] ще гарантира, че банковият лихвен процент е достатъчно ограничителен за достатъчно дълго време, за да върне инфлацията до 2 % цел устойчиво в средносрочен план, в съответствие с обхвата му.“
По-високи за по-дълго, с други думи.
Защо? Друга следа може да се намери другаде в днешните прогнози на банката. Струва си да цитираме надълго и нашироко: „Рязкото увеличение на цените на енергийните храни и други вносни цени през последните две години има вторичен ефект върху вътрешните цени и заплати.
„Тези вторичен ефект вероятно ще отнеме по-дълго, за да се отпуснат, отколкото да се появят, и Комитетът по парична политика придаде тежест в последните си прогнози на риска те да продължат да съществуват за по-дълго.
„Комитетът сега преценява, че част от този риск може да е започнал да кристализира."
Той се страхува, с други думи, че инфлационната котка вече е извадена от торбата. И по този начин намаляването на покачванията на цените може да изисква значително повече работа от негова страна, отколкото се очакваше преди. По-високо за по-дълго.
Което разбира се означава болка за много домакинства - особено тези с ипотеки и тези, които наемат (повечето наемодатели също имат ипотеки).
И за разлика от предишни епохи, когато повечето домакинства бяха върху ипотеките с плаващ лихвен процент и по този начин тази болка много бързо се усети в джобовете им, днес тази болка се влива в икономиката, тъй като две и петгодишните ипотеки с фиксиран лихвен процент постепенно изтичат и се заменят с много по-скъпи месечни плащания.
Отново, това означава, че въздействието на тези увеличения на лихвените проценти ще бъде дълго, продължително дело. И можете да видите последиците в икономическата прогноза на банката. Икономиката няма вероятност да се изправи пред рецесия, поне според нейната централна прогноза.
Но по същество ще остане в стабилна линия - депресирана от тези по-високи темпове - за три години, като няма да покаже значим растеж до 2026 г.< /p>
Това е потискаща перспектива. Може би най-доброто нещо, на което да се надяваме, е, че банката греши. Това се е случвало и преди - всъщност вече се подлага на независимо разследване за това как не е успяло да предвиди скорошния скок на инфлацията, водено от бившия председател на Федералния резерв Бен Бернанке.
Не е напълно неправдоподобно, че те не успяват да предвидят по-значимо икономическо възстановяване.
