Възвръщане на независимостта: Пътят на Бани Реза от Лондон до Истанбул за лечение на Паркинсон
Бани Реза е роден в Малайзия, само че прекарва десетилетия в Лондон. Той гради сполучлива кариера като IT проектант. Реза основава комплицирани компютърни системи за огромни интернационалните компании. Професията му изисква непрекъснато пътешестване по целия свят. Преди пет години обаче животът му се трансформира фрапантно. Той взема решение да се пенсионира прибързано поради влошаващото се здраве.
Първите признаци се появяват по време на забързаното всекидневие по летищата. Реза стартира да изпитва брадикенезия. Това е положение, при което придвижванията стават извънредно мудни. Гърбът му е непрекъснато вцепенен и предизвиква мощна болежка. Треморът също се трансформира в сериозна спънка за естествения живот.
„ Не можеш да спиш, не можеш да гледаш телевизия и не можеш да се отпуснеш. Дори не можеш да излезеш на вечеря. Когато излезеш да се храниш на открито, искаш да прекараш прелестно време със фамилията си, само че не можеш “, споделя Бани Реза.
Диагнозата е сложена през септември 2020 година, в разгара на пандемията. Първоначално лекарите в Лондон предписват лекарства. Те оказват помощ единствено през първите две години. След това заболяването прогресира и става изтощителна.
„ Диагностицираха ме с Паркинсон преди към пет години, в разгара на Коронавирус. Беше септември 2020 година, помня го ясно. Тогава даже не знаех какво е Паркинсон. Лекарите в Лондон ми споделиха да не го изследвам прекалено много и ми предписаха медикаменти. Те помагаха през първите две години. След това болестта стартира да въздейства на живота ми до степен, в която стана извънредно изтощително “.
Неврологът му във Англия предлага интервенция с дълбока мозъчна стимулация (DBS). Дълбоката мозъчна стимулация включва имплантиране на електроди в мозъка за контролиране на анормални сигнали. Първоначално Реза е песимистичен към хирургичното лекуване. По-късно той схваща, че това е единственият му късмет за естествен живот.
Във Англия интервенцията е безвъзмездна посредством здравния фонд NHS. Проблемът обаче е в голямото време за очакване. Реза би трябвало да чака съвсем две години за процедурата.
„ Щях да очаквам съвсем две години. Но не желаех да се усещам по този начин и ден повече. Първо би трябвало да чакаш към година единствено за оценка на положението. След това може да се наложи да чакаш още шест до дванадесет месеца. Така че общо може да станат към две години. А аз не желаех да пребивавам по този начин още две години “, споделя Реза.
Пациентът стартира лично изследване и открива формалния уеб страница на турското Министерство на здравеопазването. Той филтрира избора си до академични лечебни заведения с професори по неврохирургия. Изборът му пада върху болница Acibadem в Истанбул. Международният представител на болничното заведение реагира бързо и умело.
Болница Acibadem разполага с Клиника по неврохирургия със международно самопризнание и 35-годишна история. Проф. Хайри Кертмен поема случая на Бани Реза. Той има над 15 години опит в лекуването на двигателни нарушавания. Екипът прави интервенцията сполучливо.
След процедурата мускулната вдървеност и треморът изчезват. Реза към този момент може да се движи независимо и да се храни без непозната помощ. Той се усеща съвсем както преди появяването на заболяването.
„ Много съм окуражен и положително надъхан. Чувствам се сякаш… към момента не съм напълно както преди, само че съм доста покрай това. Почти както преди да схвана какво е Паркинсон “, споделя той малко преди да бъде изписан.
Болестта на Паркинсон е световен проблем, засягащ над 6 милиона души по света. В България живеят към 15 000 заболели от Паркинсон, като 30% са в напреднал етап. Ситуацията у нас също изисква характерни решения за пациентите.
Пациентите с напреднал Паркинсон в България доплащат към 6000 лева за ДБС лекуване. Като опция се предлага терапия с интестинален гел, която се реимбурсира от НЗОК. Използват се също и апоморфинови помпи за надзор на признаците.
В международен мащаб се търсят и нови способи за лекуване. Във Франция да вземем за пример стартират клинични проучвания на светлинна терапия. Тя цели да забави прогресията на заболяването като опция на хирургичната стимулация. В България пациентите в финален етап също показват деен живот посредством присъединяване в хорови сформира. Това е допустимо с помощта на актуалните лечения и непрекъснатата здравна грижа.
