„Банга - ранга“, приятели!
„ Банга – ранга “, другари. Вчера, през днешния ден и още доста дни напред, заран, обед и вечер, с усмивки ще се поздравяваме с „ Банга – ранга “, вместо с положително утро, ден или вечер…
Използвам обръщението „ другари “, тъй като съм уверена, че пред триумфа на нашето българско момиче, ще забравим препирните и нетърпимостта един към различен, омразата, простащината и байганьовщината, надменността и свръхизтънчения си усет, и срещайки се на улицата, усмихнати ще си подвикнем „ Банга – ранга “, приятелю… Или – „ Здрасти Банга – ранга, по какъв начин си? “
Защото „ Банга – ранга “ стана знак на българския триумф, въпреки и в една противоречива фешън просвета - само че просвета на младите. На актуалните млади – наши деца, внуци или правнуци. А ние ги обичаме. Обичаме ги безпределно и по тази причина техните триумфи и наслада ни вършат щастливи… И имам вяра по-добри.
Успехът на Дара, несъмнено е триумф и на България, без значение какви оценки даваме, къде класираме нейното изкуство и формата „ Евровизия “. Без да остойностяваме и дефинираме до каква степен това е музика или не.
Дара излезе и заля журито, публиката и милионите телевизионни фенове по света, с неописуема сила. Енергия, без която животът е невъобразим, присъща на младостта… И на балканския човек! И съобщи изрично: " Дарът ни е от Бога. И тук можем. И сме най-хубави! "
Искам да благодаря на Дара, екипа й, блестящите танцьори и техния хореограф, който за наша наслада, бе усетил и вградил в танца, огнения транс на кукерите, в битката със силите на злото. Който похвали Дара за това, че в артистичната си изява, търси и стъпва върху темелите на традицията… На родната - българска традиция. Още един път и още доста пъти - благодарим ти, Дара.
За край ще опиша нещо от нашата от дълго време минала младост, с цел да подсетя някои недоволстващи, че и ние сме били и млади, и луди, и не постоянно разбирани от нашите родители…
В началото на шейсетте години на предишния век, се появи песента „ Бонго ла, бонго ча, ча, ча “. Всички, като се изключи че я пеехме, танцувахме „ Ча-ча-ча. “ Възрастните недоволстваха, че доста се кълчим. Чак неприлично… За нас не беше доста, а за сегашните усещания – никак! Спомням си част от българския превод на песента: „ Бонго ля, Бонго ча-ча-ча, пее юга на Америка - остарял и млад, безпаричен и богат, пее и танцува - ча-ча-ча… “
Беше шлагер, залял целия свят. Изпълняваше го Катерина Валенте. Вече малко на брой го помнят… Катерина Валенте остана в историята на международната сцена.
Така, че скъпи Приятели, дано се радваме на изключителния триумф на Дара и да й пожелаем още дълги години да носи популярност на България, а „ Банга –ранга “, да остане първо ходило на блестяща кариера...
Фейсбук
Използвам обръщението „ другари “, тъй като съм уверена, че пред триумфа на нашето българско момиче, ще забравим препирните и нетърпимостта един към различен, омразата, простащината и байганьовщината, надменността и свръхизтънчения си усет, и срещайки се на улицата, усмихнати ще си подвикнем „ Банга – ранга “, приятелю… Или – „ Здрасти Банга – ранга, по какъв начин си? “
Защото „ Банга – ранга “ стана знак на българския триумф, въпреки и в една противоречива фешън просвета - само че просвета на младите. На актуалните млади – наши деца, внуци или правнуци. А ние ги обичаме. Обичаме ги безпределно и по тази причина техните триумфи и наслада ни вършат щастливи… И имам вяра по-добри.
Успехът на Дара, несъмнено е триумф и на България, без значение какви оценки даваме, къде класираме нейното изкуство и формата „ Евровизия “. Без да остойностяваме и дефинираме до каква степен това е музика или не.
Дара излезе и заля журито, публиката и милионите телевизионни фенове по света, с неописуема сила. Енергия, без която животът е невъобразим, присъща на младостта… И на балканския човек! И съобщи изрично: " Дарът ни е от Бога. И тук можем. И сме най-хубави! "
Искам да благодаря на Дара, екипа й, блестящите танцьори и техния хореограф, който за наша наслада, бе усетил и вградил в танца, огнения транс на кукерите, в битката със силите на злото. Който похвали Дара за това, че в артистичната си изява, търси и стъпва върху темелите на традицията… На родната - българска традиция. Още един път и още доста пъти - благодарим ти, Дара.
За край ще опиша нещо от нашата от дълго време минала младост, с цел да подсетя някои недоволстващи, че и ние сме били и млади, и луди, и не постоянно разбирани от нашите родители…
В началото на шейсетте години на предишния век, се появи песента „ Бонго ла, бонго ча, ча, ча “. Всички, като се изключи че я пеехме, танцувахме „ Ча-ча-ча. “ Възрастните недоволстваха, че доста се кълчим. Чак неприлично… За нас не беше доста, а за сегашните усещания – никак! Спомням си част от българския превод на песента: „ Бонго ля, Бонго ча-ча-ча, пее юга на Америка - остарял и млад, безпаричен и богат, пее и танцува - ча-ча-ча… “
Беше шлагер, залял целия свят. Изпълняваше го Катерина Валенте. Вече малко на брой го помнят… Катерина Валенте остана в историята на международната сцена.
Така, че скъпи Приятели, дано се радваме на изключителния триумф на Дара и да й пожелаем още дълги години да носи популярност на България, а „ Банга –ранга “, да остане първо ходило на блестяща кариера...
Фейсбук
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ