Бананите изчезват! Учени от цял свят се опитват да ги спасят
Бананите са най-популярният плод в света, само че сега банановата промишленост е доминирана от един тип банани: познатия и обичан от всички нас вид банан Кавендиш (който има на всеки един пазар и у нас). Бананът Кавендиш става прочут през 1965 година, когато предходната бананова суперзвезда – бананът Грос Мишел – публично изчезва поради болест, написа уеб страницата voinaimir.info.
Бананът Кавендиш е на път да има същата орис като банана Грос Мишел. Това е по този начин, тъй като бананите Кавендиш нямат генетично многообразие. В прочут смисъл бананите от този вид са клонинги един на различен. Това е феномен, прочут като монокултура – процедура, която се среща в доста браншове на нашето общество. Монокултурата има доста изгоди – подсигурява, че всякога ще имаме един и същи усет, само че прави типа изключително предразположен на заболявания и некадърен да се приспособява уместно към тях.
Учени от целия свят се пробват да схванат повече за метода, по който този обичан и доста потребен плод е бил питомен, с цел да могат да го спасят и да продължим да го ядем. Смята се, че бананите са опитомени за първи път от хората преди 7000 години на остров Нова Гвинея. Историята на опитомяването на бананите обаче е комплицирана, а класификацията им е обект на горещи разногласия, защото границите сред типовете и подвидовете постоянно са неразбираеми.
Ново изследване, оповестено в списание Frontiers in Plant Science демонстрира, че тази история е още по-сложна, в сравнение с се смяташе до момента. Резултатите удостоверяват, че геномът на днешните опитомени сортове съдържа следи от три спомагателни, към момента незнайни предшественици.
„ Тук демонстрираме, че множеството от днешните диплоидни култивирани банани, произхождащи от дивия банан M. acuminata, са хибриди сред разнообразни подвидове. Най-малко три спомагателни диви „ тайнствени предшественици “ би трябвало да са съдействали за този разбъркан геном преди хиляди години, само че към момента не са разпознати “, коментира пред Phys.org д-р Жули Сардос (Julie Sardos), академик от The Alliance of Bioversity International и CIAT в Монпелие, Франция, и първи създател на проучването.
Смята се, че опитомените банани (с изключение на бананите Fei (Musa troglodytarum) в Тихия океан) произлизат от група от четири предшественици – или подвидове на дивия банан Musa acuminata, или разнообразни, само че близкородствени типове. Изглежда, че M. acuminata се е развил в северните гранични региони сред Индия и Мианмар и е съществувал в Австралазия към 10 млн. години преди да бъде питомен. Допълнително затруднение е фактът, че опитомените сортове могат да имат две („ диплоидни “), три („ триплоидни “) или четири („ тетраплоидни “) копия на всяка хромозома и че доста от тях също произлизат от дивия вид M. balbisiana.
Последните по-малки изследвания демонстрират, че даже този към този момент комплициран сюжет може да не е цялата история и че други предшественици, свързани с M. acuminata, може да са взели участие в опитомяването. Новите резултати освен удостоверяват, че това в действителност е по този начин, само че и за първи път демонстрират, че тези генофондове са постоянно срещани в геномите на опитомените банани.
Авторите секвенират ДНК в 226 екстракта от листа от най-голямата в света сбирка от мостри на банани в Alliance of Bioversity International and CIAT и Musa Germplasm Transit Center в Белгия. Сред тези проби 68 принадлежат на девет диви подвида на M. acuminata, 154 на диплоидни одомашнени сортове, произлезли от M. acuminata, и четири по-далечно свързани диви типа и хибриди като съпоставения. Голяма част от тях са били събрани преди този момент по време на профилирани „ задачи за събиране на банани “ в Индонезия, остров Нова Гвинея и самостоятелния район Бугенвил.
Изследователите първо мериха равнищата на роднинство сред сортовете и дивите банани и сформираха „ фамилни дървета “ въз основа на разнообразието при 39 031 единични нуклеотидни полиморфизми (SNP). Те употребяват подгрупа от тях – отмерено разпределени в генома, като всяка двойка обрисува блок от почти 100 000 „ ДНК букви “ – за статистически разбор на произхода на всеки блок. За първи път те откриват следи от трима други предшественици в генома на всички опитомени проби, за които към момента не са известни сходства от дивата природа.
Мистериозните предшественици може би от дълго време са изчезнали. „ Но персоналното ни разбиране е, че те към момента живеят някъде в дивата природа, или са едва разказани от науката, или въобще не са разказани, като в този случай евентуално са застрашени “, споделя Сардос.
Сардос и други имат добра концепция къде да ги търсят: „ Нашите генетични съпоставения демонстрират, че първите от тези загадъчни предшественици би трябвало да са пристигнали от региона сред Тайландския залив и на запад от Южнокитайско море. Вторият – от района сред северно Борнео и Филипините. Третият – от остров Нова Гвинея. “
Все още не е известно кои потребни черти тези загадъчни предшественици са съдействали за опитомяването на бананите. Например счита се, че извънредно значимият симптом партенокарпия – залагане на плодове без нужда от опрашване – е завещан от M. acuminata, до момента в който бананите за готвене дължат огромна част от своята ДНК на подвида (или може би на обособен вид) M. acuminata banksii.
Вторият кореспондиращ създател доктор Матийо Руар, също от Bioversity International, сподели: „ Идентифицирането на предците на култивираните банани е значимо, защото ще ни помогне да разберем процесите и пътищата, които са оформили следеното през днешния ден бананово многообразие, което е значима стъпка за развъждането на банани на бъдещето. “
„ Селекционерите би трябвало да схванат генетичния състав на днешните одомашнени диплоидни банани за своите кръстоски сред сортове и това изследване е значима първа стъпка към характеризирането в огромни детайлности на доста от тези сортове. “
Сардос разяснява още: „ Въз основа на тези резултати ще работим с сътрудници за изследване и генотипиране на разнообразието от диви банани в трите географски района, които нашето изследване уточни, с вярата да идентифицираме тези неидентифицирани участници в култивираните банани. Също по този начин ще бъде значимо да се проучат другите преимущества и характерности, които всеки от тези участници е дал на култивираните банани. “
Бананът Кавендиш е на път да има същата орис като банана Грос Мишел. Това е по този начин, тъй като бананите Кавендиш нямат генетично многообразие. В прочут смисъл бананите от този вид са клонинги един на различен. Това е феномен, прочут като монокултура – процедура, която се среща в доста браншове на нашето общество. Монокултурата има доста изгоди – подсигурява, че всякога ще имаме един и същи усет, само че прави типа изключително предразположен на заболявания и некадърен да се приспособява уместно към тях.
Учени от целия свят се пробват да схванат повече за метода, по който този обичан и доста потребен плод е бил питомен, с цел да могат да го спасят и да продължим да го ядем. Смята се, че бананите са опитомени за първи път от хората преди 7000 години на остров Нова Гвинея. Историята на опитомяването на бананите обаче е комплицирана, а класификацията им е обект на горещи разногласия, защото границите сред типовете и подвидовете постоянно са неразбираеми.
Ново изследване, оповестено в списание Frontiers in Plant Science демонстрира, че тази история е още по-сложна, в сравнение с се смяташе до момента. Резултатите удостоверяват, че геномът на днешните опитомени сортове съдържа следи от три спомагателни, към момента незнайни предшественици.
„ Тук демонстрираме, че множеството от днешните диплоидни култивирани банани, произхождащи от дивия банан M. acuminata, са хибриди сред разнообразни подвидове. Най-малко три спомагателни диви „ тайнствени предшественици “ би трябвало да са съдействали за този разбъркан геном преди хиляди години, само че към момента не са разпознати “, коментира пред Phys.org д-р Жули Сардос (Julie Sardos), академик от The Alliance of Bioversity International и CIAT в Монпелие, Франция, и първи създател на проучването.
Смята се, че опитомените банани (с изключение на бананите Fei (Musa troglodytarum) в Тихия океан) произлизат от група от четири предшественици – или подвидове на дивия банан Musa acuminata, или разнообразни, само че близкородствени типове. Изглежда, че M. acuminata се е развил в северните гранични региони сред Индия и Мианмар и е съществувал в Австралазия към 10 млн. години преди да бъде питомен. Допълнително затруднение е фактът, че опитомените сортове могат да имат две („ диплоидни “), три („ триплоидни “) или четири („ тетраплоидни “) копия на всяка хромозома и че доста от тях също произлизат от дивия вид M. balbisiana.
Последните по-малки изследвания демонстрират, че даже този към този момент комплициран сюжет може да не е цялата история и че други предшественици, свързани с M. acuminata, може да са взели участие в опитомяването. Новите резултати освен удостоверяват, че това в действителност е по този начин, само че и за първи път демонстрират, че тези генофондове са постоянно срещани в геномите на опитомените банани.
Авторите секвенират ДНК в 226 екстракта от листа от най-голямата в света сбирка от мостри на банани в Alliance of Bioversity International and CIAT и Musa Germplasm Transit Center в Белгия. Сред тези проби 68 принадлежат на девет диви подвида на M. acuminata, 154 на диплоидни одомашнени сортове, произлезли от M. acuminata, и четири по-далечно свързани диви типа и хибриди като съпоставения. Голяма част от тях са били събрани преди този момент по време на профилирани „ задачи за събиране на банани “ в Индонезия, остров Нова Гвинея и самостоятелния район Бугенвил.
Изследователите първо мериха равнищата на роднинство сред сортовете и дивите банани и сформираха „ фамилни дървета “ въз основа на разнообразието при 39 031 единични нуклеотидни полиморфизми (SNP). Те употребяват подгрупа от тях – отмерено разпределени в генома, като всяка двойка обрисува блок от почти 100 000 „ ДНК букви “ – за статистически разбор на произхода на всеки блок. За първи път те откриват следи от трима други предшественици в генома на всички опитомени проби, за които към момента не са известни сходства от дивата природа.
Мистериозните предшественици може би от дълго време са изчезнали. „ Но персоналното ни разбиране е, че те към момента живеят някъде в дивата природа, или са едва разказани от науката, или въобще не са разказани, като в този случай евентуално са застрашени “, споделя Сардос.
Сардос и други имат добра концепция къде да ги търсят: „ Нашите генетични съпоставения демонстрират, че първите от тези загадъчни предшественици би трябвало да са пристигнали от региона сред Тайландския залив и на запад от Южнокитайско море. Вторият – от района сред северно Борнео и Филипините. Третият – от остров Нова Гвинея. “
Все още не е известно кои потребни черти тези загадъчни предшественици са съдействали за опитомяването на бананите. Например счита се, че извънредно значимият симптом партенокарпия – залагане на плодове без нужда от опрашване – е завещан от M. acuminata, до момента в който бананите за готвене дължат огромна част от своята ДНК на подвида (или може би на обособен вид) M. acuminata banksii.
Вторият кореспондиращ създател доктор Матийо Руар, също от Bioversity International, сподели: „ Идентифицирането на предците на култивираните банани е значимо, защото ще ни помогне да разберем процесите и пътищата, които са оформили следеното през днешния ден бананово многообразие, което е значима стъпка за развъждането на банани на бъдещето. “
„ Селекционерите би трябвало да схванат генетичния състав на днешните одомашнени диплоидни банани за своите кръстоски сред сортове и това изследване е значима първа стъпка към характеризирането в огромни детайлности на доста от тези сортове. “
Сардос разяснява още: „ Въз основа на тези резултати ще работим с сътрудници за изследване и генотипиране на разнообразието от диви банани в трите географски района, които нашето изследване уточни, с вярата да идентифицираме тези неидентифицирани участници в култивираните банани. Също по този начин ще бъде значимо да се проучат другите преимущества и характерности, които всеки от тези участници е дал на култивираните банани. “
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ