Настъпва бананов апокалипсис: как да го спрем
Бананите са едни от най-популярните плодове в света. Хората изяждат 100 милиарда банани годишно или 273 милиона банана дневно. Съществуват към 1000 сорта банани, само че има един колорит: един от тези сортове, бананът Кавендиш, съставлява към 50% от международното произвеждане. Той е този, който виждаме най-често по рафтовете на супермаркетите. Сега бъдещето на по този начин обичания плод е застрашено. Агресивен вариант на гъбичките Fusarium, който към този момент е унищожил преобладаващия до момента вид Gros Michel, в този момент е ориентиран към Cavendish и други сортове банани. Учените работят върху нови способи за отбрана на бананите.
Кавендиш (Cavendish) не е първият преобладаващ вид банани. Преди него е съществувал сортът Gros Michel, който също е заемал водеща позиция на международния пазар. В началото на 20-ти век обаче Gros Michel е на практика погубен от гъбичката Fusarium oxysporum, по-конкретно от нейната вариация R1. Тази гъба предизвиква фузариоза, известна още като Панамска болест, която води до съвсем цялостното изгубване на сорта Gros Michel. В отговор на това банановата промишленост мина към развъждане на бананите Cavendish, които са устойчиви на R1. Но това решение се оказва краткотрайно.
Към края на 20-ти век се появява нов вариант на същата гъба Fusarium, само че доста по-агресивен. Този вариант, наименуван TR4, към този момент е открит в банановите насаждения в Азия, Австралия, Африка и Латинска Америка. Разпространението му разтревожи учените и представителите на промишлеността, защото визира освен бананите Кавендиш, само че и редица други сортове. Въпреки това обстановката в този момент не е същата като преди 100 години. Изследователите са доста по-добре готови да се оправят с сходни инфекции.
Гъбичката Fusarium oxysporum има доста разновидности, всяка от които се „ специализира “ в избрани растения. Установено е, че патогенът TR4, който визира бананите Cavendish, не е филогенетично обвързван с варианта, унищожил сорта Gros Michel. Учените са разпознали генетичните и биохимичните фактори, които дефинират вирулентността на TR4. Вирулентността е мярка за това какъв брой съществено и бързо даден микроорганизъм може да навреди на организма-гостоприемник. За разлика от своя предходник R1, TR4 няма спомагателни хромозоми, които нормално носят гените за вирулентност при другите варианти Fusarium. Той обаче компенсира това с набор от спомагателни гени, вградени в главните му хромозоми.
При зараза TR4 провокира внезапно увеличение на производството на азотен оксид (NO) в своите митохондрии. Смята се, че това потиска защитните механизми на банана. По-конкретно NO въздейства върху способността на растението да се оправя с клетъчния стрес.
Новото проучване не предлага панацея за банановия патоген, само че ни доближава към решаването на казуса. Така да вземем за пример един от обещаващите пътища е създаването на абсорбенти на азотния оксид. Тези съединения могат да обезвреждат скока на азотния оксид, провокиран от TR4, като по този метод предпазят банановите растения от зараза. Въпреки това ще е нужен повсеместен метод, с цел да се пребори изцяло гъбичката TR4.
Докато новите способи не бъдат тествани, карантината и ограничението на разпространяването остават основни ограничения за надзор на TR4. Като се има поради способността на гъбичката да се задържа в почвата в продължение на десетилетия, предотвратяването на разпространяването ѝ в новите райони е от първостепенно значение. Това изисква интернационално съдействие и включва строга карантина, наблюдаване на насажденията и бърза реакция при възникването на огнища.
