БАН избра 11 нови академици, сред тях Иван Илчев и Иван Гранитски
БАН избра 11 нови учени, измежду тях Иван Илчев и Иван Гранитски
Шестима нови учени на Българската академия на науките (БАН) в региона на биологическите, филантропичните и публичните, аграрните и лесовъдните науки, в изкуствата и изкуствознанието избра Събранието на учените.
Така, с избора и на вчерашните петима, те стават общо 11.
В биологическите науки за учен беше определена Илза Константинова Пъжева (родена през 1953 г.). Основните й научни достижения са в региона на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя основава световноизвестна школа за in silico проучване на взаимоотношението на протеини, асоциирани с разнообразни заболявания при индивида с техните лиганди.
Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките.
В филантропичните и публичните науки за учени през днешния ден бяха определени Иван Русчев и Иван Илчев.
Академик Иван Русчев Русчев е роден през 1957 година
Най-важните посоки в научните и научно-приложните приноси на претендента обгръщат фундаментални проблеми на българското частно право – неговата трансформация и кодификация, и неотложната потребност от приемане на български цивилен кодекс.
В центъра на научните ползи на Русчев постоянно са били и типичен институти
на облигационното право -престацията – център, през който се преглеждат всички типове облигационни връзки. Особено настоящи през последните няколко години са изявленията по въпросите на изменението на Конституцията, на Истанбулската спогодба, на допустимосjта за смяна пола и други.
Академик Иван Илчев Димитров е роден през 1953 година
В своята кариера на академик и учител Илчев демонстрира забележителна поредност и образцова целеустременост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната активност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа – от Берлинския конгрес до края на Втората международна война. В своите проучвания Илчев търси и намира подтекста – на балканската история в европейски и световен подтекст, а на българското минало в районния подтекст на Балканите.
В аграрните и лесовъдните науки за учени бяха определени през днешния ден Христо Найденски и Иван Илиев.
Академик Христо Миладинов Найденски е роден през 1958 година Неговите научни и научно-практически приноси обгръщат: определяне на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни;
създаване на способи за диагностика на инфекциозни болести с бактериален генезис
при животните; основаване на нови подходи за превъзмогване на антимикробна устойчивост. Работи в Института по микробиология на Българска академия на науките, чийто шеф е бил от 2012 до 2020 година
Академик Иван Александров Илиев е роден през 1958 година
Основните му научни и научно-приложни приноси са: определяне на екологичните, обществените и икономическите функционалности на горите в България; анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; създаване на способи за реювенилизация на възрастни човеци от икономически скъпи генотипове на горско-дървесни типове. Работи в Лесотехническия университет в София, където е бил ректор (2016-2024 г.).
В изкуствата и изкуствознанието за учен беше определен през днешния ден Иван Йорданов Димитров- Гранитски (роден през 1953 г.).
Той е публицист, създател е на над 50 книги (поезия, рецензия, журналистика, детска литература, есеистика и други). За последните три години единствено е издал две значими фундаментални книги – „ Енергията на българския дух “, за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се демонстрира голямото многообразие на самостоятелни креативен почерци на подбраните създатели от век и половина,
запазили народностния си дух и религия, и „ Душата на облика “ – за български художници и скулптори,
творили от 20-те години на предишния век и началото на нашия. Негови произведения са преведени на съветски, чешки, полски, сръбски, немски и британски език. Бил е общоприет шеф на Българска национална телевизия и шеф на стратегия „ Христо Ботев “ в Българското национално радио, основен редактор на вестници и списания.
Основател е на едно от влиятелните български издателства – „ Захари Стоянов “ (1997), и на поредицата „ Дълг и чест “.
Преди ден Събранието на учените избра още петима нови учени на Българска академия на науките в региона на математиката, физиката, химията и науките за Земята, както и в региона на инженерните науки, напомня Българска телеграфна агенция.
В отделението по природоматематически науки, в направлението „ Математически науки “, е определен учен Стефан Петров Иванов (роден през 1957 г.)
Неговите научни ползи са в региона на геометрията и математическата физика. Той е интернационално приет и одобрен експерт в Римановата и сложна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и други,
като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрията.
Акад. Стефан Иванов има неоспорим принос за развиването на българската школа по модерна диференциална геометрия и геометрията на многообразията. Работи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ) и в Института по математика и информатика на Българска академия на науките. Избран е за член-кореспондент през 2014 година
В направлението „ Химически науки “ Събранието на учените избра двама учени: Вася Банкова и Тони Спасов.
В направлението „ Физически науки “ Събранието на учените избра за учен Александър Драйшу (роден през 1961 г.). Той е знаменит академик в региона на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимоотношение на кохерентна светлина с вещество.
Участва в създаването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново излъчване. Работи във Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
В региона на „ Инженерните науки “ беше определен за учен Петко Христов Петков (роден през 1948 г.) Основните му научни приноси са в областите: доктрина на автоматизираното ръководство – създаден е
нов клас способи за синтез при заложени полюси и синтез на наблюдаващи на положението на линейни
системи за управление; числени способи за компютърно планиране на системи за ръководство – препоръчан е нов способ за пертурбационен разбор на задания в доктрина на управлението; цифрова реализация на комплицирани закони за ръководство – създадена е методология за синтез и вграждане на комплицирани закони за ръководство
от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, употребявани за ръководство в действително време.
Изборът на нови учени завърши, през днешния ден стартира избор на нови член-кореспонденти на Българска академия на науките, оповестяват от Академията.
Шестима нови учени на Българската академия на науките (БАН) в региона на биологическите, филантропичните и публичните, аграрните и лесовъдните науки, в изкуствата и изкуствознанието избра Събранието на учените.
Така, с избора и на вчерашните петима, те стават общо 11.
В биологическите науки за учен беше определена Илза Константинова Пъжева (родена през 1953 г.). Основните й научни достижения са в региона на биоинформатиката и QSAR моделирането. Тя основава световноизвестна школа за in silico проучване на взаимоотношението на протеини, асоциирани с разнообразни заболявания при индивида с техните лиганди.
Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките.
В филантропичните и публичните науки за учени през днешния ден бяха определени Иван Русчев и Иван Илчев.
Академик Иван Русчев Русчев е роден през 1957 година
Най-важните посоки в научните и научно-приложните приноси на претендента обгръщат фундаментални проблеми на българското частно право – неговата трансформация и кодификация, и неотложната потребност от приемане на български цивилен кодекс.
В центъра на научните ползи на Русчев постоянно са били и типичен институти
на облигационното право -престацията – център, през който се преглеждат всички типове облигационни връзки. Особено настоящи през последните няколко години са изявленията по въпросите на изменението на Конституцията, на Истанбулската спогодба, на допустимосjта за смяна пола и други.
Академик Иван Илчев Димитров е роден през 1953 година
В своята кариера на академик и учител Илчев демонстрира забележителна поредност и образцова целеустременост в научноизследователските търсения. Научната и научно-приложната активност на Иван Илчев е съсредоточена в историята на България, Балканите и Европа – от Берлинския конгрес до края на Втората международна война. В своите проучвания Илчев търси и намира подтекста – на балканската история в европейски и световен подтекст, а на българското минало в районния подтекст на Балканите.
В аграрните и лесовъдните науки за учени бяха определени през днешния ден Христо Найденски и Иван Илиев.
Академик Христо Миладинов Найденски е роден през 1958 година Неговите научни и научно-практически приноси обгръщат: определяне на фактори и механизми на бактериална вирулентност при домашни животни;
създаване на способи за диагностика на инфекциозни болести с бактериален генезис
при животните; основаване на нови подходи за превъзмогване на антимикробна устойчивост. Работи в Института по микробиология на Българска академия на науките, чийто шеф е бил от 2012 до 2020 година
Академик Иван Александров Илиев е роден през 1958 година
Основните му научни и научно-приложни приноси са: определяне на екологичните, обществените и икономическите функционалности на горите в България; анализиране на антропогенни горски екосистеми от ландшафта на страната; създаване на способи за реювенилизация на възрастни човеци от икономически скъпи генотипове на горско-дървесни типове. Работи в Лесотехническия университет в София, където е бил ректор (2016-2024 г.).
В изкуствата и изкуствознанието за учен беше определен през днешния ден Иван Йорданов Димитров- Гранитски (роден през 1953 г.).
Той е публицист, създател е на над 50 книги (поезия, рецензия, журналистика, детска литература, есеистика и други). За последните три години единствено е издал две значими фундаментални книги – „ Енергията на българския дух “, за български писатели от Възраждането до съвременността ни, в която се демонстрира голямото многообразие на самостоятелни креативен почерци на подбраните създатели от век и половина,
запазили народностния си дух и религия, и „ Душата на облика “ – за български художници и скулптори,
творили от 20-те години на предишния век и началото на нашия. Негови произведения са преведени на съветски, чешки, полски, сръбски, немски и британски език. Бил е общоприет шеф на Българска национална телевизия и шеф на стратегия „ Христо Ботев “ в Българското национално радио, основен редактор на вестници и списания.
Основател е на едно от влиятелните български издателства – „ Захари Стоянов “ (1997), и на поредицата „ Дълг и чест “.
Преди ден Събранието на учените избра още петима нови учени на Българска академия на науките в региона на математиката, физиката, химията и науките за Земята, както и в региона на инженерните науки, напомня Българска телеграфна агенция.
В отделението по природоматематически науки, в направлението „ Математически науки “, е определен учен Стефан Петров Иванов (роден през 1957 г.)
Неговите научни ползи са в региона на геометрията и математическата физика. Той е интернационално приет и одобрен експерт в Римановата и сложна диференциална геометрия, струнните теории, кватернионната геометрия и други,
като едни от най-силните му резултати са в струнните теории и геометрията.
Акад. Стефан Иванов има неоспорим принос за развиването на българската школа по модерна диференциална геометрия и геометрията на многообразията. Работи във Факултета по математика и информатика на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (СУ) и в Института по математика и информатика на Българска академия на науките. Избран е за член-кореспондент през 2014 година
В направлението „ Химически науки “ Събранието на учените избра двама учени: Вася Банкова и Тони Спасов.
В направлението „ Физически науки “ Събранието на учените избра за учен Александър Драйшу (роден през 1961 г.). Той е знаменит академик в региона на фотониката (нелинейна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси), холография, интерферометрия и взаимоотношение на кохерентна светлина с вещество.
Участва в създаването на нова технология за генериране на кохерентно рентгеново излъчване. Работи във Физическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
В региона на „ Инженерните науки “ беше определен за учен Петко Христов Петков (роден през 1948 г.) Основните му научни приноси са в областите: доктрина на автоматизираното ръководство – създаден е
нов клас способи за синтез при заложени полюси и синтез на наблюдаващи на положението на линейни
системи за управление; числени способи за компютърно планиране на системи за ръководство – препоръчан е нов способ за пертурбационен разбор на задания в доктрина на управлението; цифрова реализация на комплицирани закони за ръководство – създадена е методология за синтез и вграждане на комплицирани закони за ръководство
от висок ред в микроконтролери и цифрови сигнални процесори, употребявани за ръководство в действително време.
Изборът на нови учени завърши, през днешния ден стартира избор на нови член-кореспонденти на Българска академия на науките, оповестяват от Академията.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ