Балурът е житен плевел. Стъблата са гладки, високи и неразклонени.

Балурът е житен бурен. Стъблата са гладки, високи и неразклонени. Съцветието е метлица, дълга до 40 см. Семената са продълговати, дълги до 3 мм. Образува мощно развити и разклонени коренища с огромна пробивна дарба, ситуирани както в орния слой, по този начин и в подорницата. Особено мощно се развива на поливни площи. Заплевелява всички обработваеми площи, само че най-много окопните, зеленчуковите и овощните култури, лозята и люцерната. Засега е най-масово публикуваният и рисков бурен на поливни площи.

Балурът е гостоприемник на вирусите, причиняващи пшеничната и царевичната мозайка, жилковата мозайка по граха, мозайката по захарната тръстика, жълтеницата по цвеклото, листните гали по ориза и царевицата, ленточната болест по ориза и мозаичното вджуджаване по царевицата.

Диференцираната обработка на почвата играе значима роля в битката против балура като дълголетен коренищен бурен. Ако обработката е неправилна, инфектираните площи може доста бързо и компактно да се заплевелят. При окопните и зеленчуковите култури и при трайните насаждения е належащо необятно да се ползва методът на изтощение на коренищата посредством по-дълбока и по-честа обработка на почвата с оръдия с подрязващи органи. Трябва да се заобикаля потреблението на дискови култиватори и фрезмашини, заради това че дребните парчета от коренищата остават в почвата и се вкореняват бързо. Препоръчва се предсеитбената обработка на почвата в заплевелените с балур площи да се прави с лемежни плугове на дълбочина, при която не се образуват огромни буци, предава agri.bg.

Към коренищниге бурени спадат още вълчата ябълка, пиреят, полският хвощ, бъзът, белият равнец, орловата папрат, елементарната коприва и профилираните към ориза типове, като морски камъш, кръговиден (бодлив) камъш, кисела трева и тръстика.