Ваня Григорова връща надеждата не само на левицата, но и на всички омерзени от сглобки хора в България
Балотажът за кметския пост в София е шансът да се даде подтик за същинската смяна, жадувана от така дълго подценяваното от върхушки и медии „ безмълвно болшинство ”. Остава то самото да спре да е така безмълвно и пасивно, да се изправи и всеобщо да гласоподава за Ваня на втория тур на изборите
Комични са всички „ сюрпризирани ” от безапелационното показване на кандидатката на обединената левица за кметския пост в София Ваня Григорова на локалните избори на 29 октомври и класирането ѝ за балотажа на 5 ноември. Да споделяш обществено такава „ изненада ” значи да си признаваш, че си откъснат от живата действителност, че обитаваш подвеждащ балон, че си съществено усложнен в осмислянето на обективно и очевидно за всички протичащи публични процеси. Именно това в действителност си признават и многочислени политици, и цялостен вагон „ анализатори ”, и „ огромни ” медии, не спрели да се „ изненадват “ от оповестението на първите резултати след вчерашния избор.
Ето за какво аз слагам преди всичко като директен резултат от „ изненадващото ” класиране на Ваня Григорова за кметския балотаж достижението ѝ, че тя към този момент надълбоко пропука точно тази система за публично облъчване, която до момента в продължение на над три десетилетия внушаваше на жителите допустимостта единствено на един вид социо-политико-икономически дискурс. Ваня направи смешни носещите детайли на тази система, сподели какъв брой са изхабени и безполезни, а това е и първи подтик към разпадането на самата система.
Също по този начин занимателно е да се следи, по какъв начин всички, които в акцията на първия тур се опитваха да се подиграват на предложенията на Ваня или ѝ изпращаха в тил отровни стрели с неистини, злословия и операции, в този момент се мъчат да се свестят от бумеранговия резултат на личната си некомпетентност.
А какъв брой малко им трябваше на тия две изгубени измежду привиденията си групички, с цел да избегнат резила – най-малко да се вдигнат и да отидат на някоя от безбройните живи срещи с хората от кварталите на София, които Ваня и всеотдайният ѝ екип неуморно организираха през цялата акция, по три-четири дневно, че дори и повече. Възможно е подобен директен допир да би отказал „ сюрпризираните ” и стрелците в тил от използването на клишета за „ популизъм ”, „ комунизъм ”, „ джендъризъм ” и т. н. Макар че в действителност едва ли. Ако бяха способни да схванат, че програмата на Ваня „ София е за всички ” е изтъкана от типични за европейската социалдемокрация послания, от дълго време осъществени в градове като „ алената Виена ”, да вземем за пример, и също толкоз от дълго време дължими на трудовите жители на София, щяха към този момент сами да са сгромолясали хилавото си скеле за крепене на пещерния български капитализъм.
Всъщност, доста е елементарно да бъде свестен феноменът на Ваня, стига да разбираш оня жив живот, от който тя идва. Стига да имаш сетива за болката и гнева на тези хора, паралелно с които тя от над 10 години крачи по цивилен и синдикални митинги, чийто глас активизира за акции и подписки. Пътят ѝ е транспарантен и е минал пред очите на всички ни: синдикалист в КТ „ Подкрепа ”, отстояващ правата на трудовите хора; ръководител на Сдружение „ Солидарна България ”; народен координатор за България на Европейската гражданска самодейност против трансатлантическите търговски съглашения – TTIP и CETA; „ мотор ” на гражданската самодейност „ Да спрем машината на неравноправие! “, която събра над 30 000 подписа за данъчни промени (въвеждане на необлагаем най-малко върху първите извоювани от всеки работещ 560 лв. и въвеждане на понижени ставки на Данък добавена стойност за храни, артикули от първа нужда, медикаменти, учебници, книги); самостоятелен претендент за евродепутат с мотото „ Хората преди облагите ”.
Ваня е достоверна, същинска, разпознаваема като „ своя ” от извънредно необятен кръг софиянци, освен това надалеч освен леви симпатизанти – което стана ясно и от социологическите изследвания, посочили след вота какъв брой цветен букет от последователи на разнообразни политически сили е допълнил обичайния ляв електорат в София, подкрепил кандидатката на обединената левица.
Следва да се открои и още нещо характерно за случая с Ваня – с посланията си тя въодушевява и доста хора отвън София, отвън подтекста на съответната предизборна конкуренция за локалната власт. От цяла България към нея са отправени въодушевени погледи на хора, зажаднели за същинска и будеща доверие опция – а това е индикативен белег за настройките към същностни, а не „ ала-бала ” промени, набъбнали и в народен мащаб.
Ваня, несъмнено, има ярка, мощна и харизматична характерност, а е и красива жена, само че по-важното е, че има дълбока вътрешна обосновка за убежденията си и че носи мощен вътрешен пламък, който обилно раздава и на хората. Умее да „ пали ”, тъй като самата тя „ гори ”. Умее да въодушевява, тъй като самата тя е въодушевена. Умее да води самоуверено и смело, тъй като самата тя е смела и дръзка.
За продължаващите да се въртят в комичния род с лепенето на примитивни етикети е добре да вдървен, че в късата акция за балотажа излагането им ще е още по-скоростно, в случай че не проумеят, че имат пред себе си събитие отвън познатите им рамки. Ваня не е човек от предишното, което са привикнали да сатанизират. Не, тя е родена таман от капиталистическия „ парадайс ”, сътворен от славословените трийсет години бясно-десни политики и политикани, упражнявали се онлайн върху всички ни. Неизбежният резултат е, че това нетърпимо дълго траяло безсрамие е родило таман явлението, способно да създаде противоотрова. Ваня е класическият отговор на оскърбените и унизените от уродливия български ултракпитализъм.
Оттам е и нейната уникалност. Тя е събитие освен в мащабите на България, само че в Европа, където също има изострен недостиг на достоверно ангажирани със обществени дела и с публичния интерес водачи. Онези, които тук биха се обадили с клишетата си за „ популизъм ” или за „ Бойко в пола ”, дано се приберат безшумно в балона си, където несъмнено ще намерят мас за неразбриращите си души. Написаното тук е за рискуващите да размишляват.
Ваня е политическо събитие в европейска мащаб, тъй като реализира незабравим триумф в мажоритрен избор като олицетворяващ алтернативата претендент, излъчен не от новопокълнала различна партия от сорта на „ Сириза “ или „ Подемос “ (за каквато по този начин и не се откри плодородна социална среда у нас), а като непартиен деятел с дълга синдикална закалка, зад който са застанали официално обичайни партии с мирен социалдемократически профил. Тези нейни партийни „ носители ” също би трябвало да ги прибавим като неделими детайли от явлението. Защото и те излизат отвън стандартите.
Както е известно, Ваня беше издигната в началото от две обединения, въпреки след това зад нея да се сътвори необятна лява коалиция. Но най-важни са двете инициаторки за кандидатурата ѝ – градската организация на Българска социалистическа партия в София, за която всички знаят, че е „ дисидентска ” по отношение на националното управление на Българска социалистическа партия отпред с фамозната председателка Корнелия Нинова, и новата партия „ Левицата ” с отделили се от Българска социалистическа партия други „ дисиденти ”, избягали от ниновисткия авторитаризъм, потапящ соцпартията от години.
Най-странното и безспорно неповторимо е, че и „ огромната ” Българска социалистическа партия официално стои в своята целокупност в обединението зад Ваня. Но единствено слепият не вижда какъв брой повече би се зарадвала госпожа Нинова на неуспеха на Ваня, в сравнение с триумфа ѝ, от който тенът на соцпредседтелката е придобил в последните часове екологично зеленикъв нюанс.
Няма друго такова знамение в Европа, повЕрвайте ми.
Лично аз, признавам си, още откогато Ваня разгласи през август, че е приела предлагането на водача на БСП-София Иван Таков и на лидера на „ Левицата ” Костадин Паскалев да се кандидатира за кмет на София, нито за минута не съм се съмнявала, че тя има всички персонални качества и публични условия да победи. Не просто да стигне до балотаж, а да победи. Днес, естествено, съм още по-убедена в това.
Защото в досегашната акция Ваня към този момент сподели какъв войник е и какъв брой същинска човещина, честност и мотивация носи – нещо, за което обществото ни от дълго време е зажадняло. Не онази тънка извадка от него, която не стопира да се „ изненадва ” от непознатия живот. А същинското, живо общество, от дълго време омерзено от двуличие, неистини, корупция, мафии, сглобки, което, за благополучие, потвърди, че не е изгубило точния си нюх за фалш и истина. Големият триумф на Ваня е, че стана вяра и за него, а освен за левицата.
Поздравления и още по-дейна поддръжка дължи това общество и на самата Ваня, само че и на безрезервно застаналата до нея градска организация на Българска социалистическа партия, и на целия ѝ избирателен екип, който работи освен с висок професионализъм, само че и с невиждана в никоя друга политическа акция до момента самоотверженост. Успехът с излизането на балотаж е за целия тим.
Същевременно няма по какъв начин да не се означи и фактът, че във вота за кмет Ваня получи съвсем два пъти повече поддръжка, в сравнение с листата за общински съветници на застаналата зад нея коалиция. При всичките ѝ противници от другите партии е противоположното. Само Ваня се оказва мажоритарният претендент, кадърен да тегли на буксир цяла коалиция отпред с коскоджамити Българска социалистическа партия. И то в случай, че Ваня е разпознавана като „ своя ” от избирателски кръг, доста по-широк от бесепарския ареал.
Ваня безспорно има и сериозен капацитет занапред да разшири още повече поддръжката за себе си на идния балотаж. Независимо дали ще има или няма да има проведени апели от други партии да ѝ преливат или не гласове на свои симпатизанти, Ваня не се побира в общоприетите политически ограничения и по тази причина е най-естественият магнит за допустимо най-пъстър протестен избор. Докато при към този момент единствения ѝ противник Васил Терзиев запасите за привличане на гласове наподобяват изчерпани. Истерията към анулацията на машинния избор породи оптималната готовност измежду всичките вероятни гласоподаватели на Терзиев, тъй че евентуално постигнатият от него на 29 октомври резултат надали ще може да бъде надхвърлен на 5 ноември. Във всеки случай – не с доста. Което обаче не изключва и най-ненадейните сюжети за влияние върху гласоподавателите. Кой можеше да допусна разиграването на „ Кодгейт ” в 12 без 5 преди 29 октомври? Кой може да изключи нещо още по-ексцентрично в навечерието на 5 ноември?
Битката за София безспорно ще е оспорвана и яростна. Ето за какво всички, които припознават Ваня Григорова като опция на десните политики, тровещи София и софиянци към този момент 33 години, ѝ дължат разбуждане и обосноваване за протестен избор в нейна изгода на колкото се може по-голяма част от „ безмълвното болшинство ”. Ако желае една друга и очовечена София, то би трябвало да спре да е така безмълвно и пасивно, да се изправи и всеобщо да гласоподава за Ваня на втория тур на изборите. Защото „ София е за всички ”.
Нека напомним какво каза Ваня Григорова по време на късия брифинг в своя избирателен щаб вечерта след изборите на 29 октомври, когато екзитполовете към този момент сочеха, че тя съвсем несъмнено отива на балотаж с Васил Терзиев:
„ Благодаря на всички, че сте тук. Благодаря на жителите, които повярваха в нашите хрумвания и ни поддържаха.
Благодаря на градската организация на Българска социалистическа партия. Благодаря на всички съдружни сътрудници. Особено доста благодаря на моите сътрудници от синдиката.
През цялото време, по време на цялата акция усещах поддръжката на жителите в срещите, които направихме – лице в лице и очи в очи. Усещах увеличаващата се сила.
Направихме първата стъпка, която е най-важна. Поставихме в центъра на дебата на акцията проблемите на работещите хора, проблемите на „ дребния човек ”. Те към този момент са незаобиколим фактор. Накарахме хората да повярват, че една друга София е друга. А сега, в който повярваме, към този момент сме свършили по-голямата част от работата. Ние имаме волята да продължим до дъно и ще го създадем. Благодаря ви.
По отношение на това, от кого ще търсим поддръжка. Още в самото начало, при откриването на акцията, декларирахме, че търсим поддръжка от всички партии, обединения и НПО-та, и, несъмнено, обособени хора, които припознават нашите дела. Които считат, че „ дребният човек ” в действителност не е дребен, а има съображение той да бъде подложен в центъра на политиката на Столична община. И че бюджетът на Столична община би трябвало да обслужва ползите на болшинството.
Ние продължаваме още веднъж срещите с хората по места. Разговорът ни постоянно е бил с жителите. Между другото, ние сме групировката, ние сме обединението, която направи най-вече срещи на терен. Както срещи с асоциации и сдружения, като да вземем за пример тези на хората с увреждания, по този начин и срещи с жителите в крайните квартали. И като споделям крайните квартали, имам поради в действителност забравени от досегашните ръководещи места.
Аз се изправих против досегашното ръководство, 33-годишно ръководство, което докара до тежко раздържавяване на Столична община. До това, тя да се трансформира в най-голямата организация за недвижими парцели. Към момента, считам, че ние имаме към този момент първа победа. Независимо какви ще бъдат формалните резултати на следващия ден. Защото хората схванаха, че, оставайки без активи, Столична община към този момент не е собственик, тя е рентиер. Тя е спекулант. Това, което аз ще направя, в случай че победя, е, че Столична община ще върне функционалностите си на собственик и няма повече да се отхвърля от отговорността да ръководи столицата. Това е, което се правеше, дублирам, 33 години до момента. Ние сме единствената опция на досегашното 33-годишно ръководство. Ние сме единствената опция на модела Софиянски, който преля в модела ГЕРБ. Изправете се, софиянци, и те ще паднат. ”
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Комични са всички „ сюрпризирани ” от безапелационното показване на кандидатката на обединената левица за кметския пост в София Ваня Григорова на локалните избори на 29 октомври и класирането ѝ за балотажа на 5 ноември. Да споделяш обществено такава „ изненада ” значи да си признаваш, че си откъснат от живата действителност, че обитаваш подвеждащ балон, че си съществено усложнен в осмислянето на обективно и очевидно за всички протичащи публични процеси. Именно това в действителност си признават и многочислени политици, и цялостен вагон „ анализатори ”, и „ огромни ” медии, не спрели да се „ изненадват “ от оповестението на първите резултати след вчерашния избор.
Ето за какво аз слагам преди всичко като директен резултат от „ изненадващото ” класиране на Ваня Григорова за кметския балотаж достижението ѝ, че тя към този момент надълбоко пропука точно тази система за публично облъчване, която до момента в продължение на над три десетилетия внушаваше на жителите допустимостта единствено на един вид социо-политико-икономически дискурс. Ваня направи смешни носещите детайли на тази система, сподели какъв брой са изхабени и безполезни, а това е и първи подтик към разпадането на самата система.
Също по този начин занимателно е да се следи, по какъв начин всички, които в акцията на първия тур се опитваха да се подиграват на предложенията на Ваня или ѝ изпращаха в тил отровни стрели с неистини, злословия и операции, в този момент се мъчат да се свестят от бумеранговия резултат на личната си некомпетентност.
А какъв брой малко им трябваше на тия две изгубени измежду привиденията си групички, с цел да избегнат резила – най-малко да се вдигнат и да отидат на някоя от безбройните живи срещи с хората от кварталите на София, които Ваня и всеотдайният ѝ екип неуморно организираха през цялата акция, по три-четири дневно, че дори и повече. Възможно е подобен директен допир да би отказал „ сюрпризираните ” и стрелците в тил от използването на клишета за „ популизъм ”, „ комунизъм ”, „ джендъризъм ” и т. н. Макар че в действителност едва ли. Ако бяха способни да схванат, че програмата на Ваня „ София е за всички ” е изтъкана от типични за европейската социалдемокрация послания, от дълго време осъществени в градове като „ алената Виена ”, да вземем за пример, и също толкоз от дълго време дължими на трудовите жители на София, щяха към този момент сами да са сгромолясали хилавото си скеле за крепене на пещерния български капитализъм.
Всъщност, доста е елементарно да бъде свестен феноменът на Ваня, стига да разбираш оня жив живот, от който тя идва. Стига да имаш сетива за болката и гнева на тези хора, паралелно с които тя от над 10 години крачи по цивилен и синдикални митинги, чийто глас активизира за акции и подписки. Пътят ѝ е транспарантен и е минал пред очите на всички ни: синдикалист в КТ „ Подкрепа ”, отстояващ правата на трудовите хора; ръководител на Сдружение „ Солидарна България ”; народен координатор за България на Европейската гражданска самодейност против трансатлантическите търговски съглашения – TTIP и CETA; „ мотор ” на гражданската самодейност „ Да спрем машината на неравноправие! “, която събра над 30 000 подписа за данъчни промени (въвеждане на необлагаем най-малко върху първите извоювани от всеки работещ 560 лв. и въвеждане на понижени ставки на Данък добавена стойност за храни, артикули от първа нужда, медикаменти, учебници, книги); самостоятелен претендент за евродепутат с мотото „ Хората преди облагите ”.
Ваня е достоверна, същинска, разпознаваема като „ своя ” от извънредно необятен кръг софиянци, освен това надалеч освен леви симпатизанти – което стана ясно и от социологическите изследвания, посочили след вота какъв брой цветен букет от последователи на разнообразни политически сили е допълнил обичайния ляв електорат в София, подкрепил кандидатката на обединената левица.
Следва да се открои и още нещо характерно за случая с Ваня – с посланията си тя въодушевява и доста хора отвън София, отвън подтекста на съответната предизборна конкуренция за локалната власт. От цяла България към нея са отправени въодушевени погледи на хора, зажаднели за същинска и будеща доверие опция – а това е индикативен белег за настройките към същностни, а не „ ала-бала ” промени, набъбнали и в народен мащаб.
Ваня, несъмнено, има ярка, мощна и харизматична характерност, а е и красива жена, само че по-важното е, че има дълбока вътрешна обосновка за убежденията си и че носи мощен вътрешен пламък, който обилно раздава и на хората. Умее да „ пали ”, тъй като самата тя „ гори ”. Умее да въодушевява, тъй като самата тя е въодушевена. Умее да води самоуверено и смело, тъй като самата тя е смела и дръзка.
За продължаващите да се въртят в комичния род с лепенето на примитивни етикети е добре да вдървен, че в късата акция за балотажа излагането им ще е още по-скоростно, в случай че не проумеят, че имат пред себе си събитие отвън познатите им рамки. Ваня не е човек от предишното, което са привикнали да сатанизират. Не, тя е родена таман от капиталистическия „ парадайс ”, сътворен от славословените трийсет години бясно-десни политики и политикани, упражнявали се онлайн върху всички ни. Неизбежният резултат е, че това нетърпимо дълго траяло безсрамие е родило таман явлението, способно да създаде противоотрова. Ваня е класическият отговор на оскърбените и унизените от уродливия български ултракпитализъм.
Оттам е и нейната уникалност. Тя е събитие освен в мащабите на България, само че в Европа, където също има изострен недостиг на достоверно ангажирани със обществени дела и с публичния интерес водачи. Онези, които тук биха се обадили с клишетата си за „ популизъм ” или за „ Бойко в пола ”, дано се приберат безшумно в балона си, където несъмнено ще намерят мас за неразбриращите си души. Написаното тук е за рискуващите да размишляват.
Ваня е политическо събитие в европейска мащаб, тъй като реализира незабравим триумф в мажоритрен избор като олицетворяващ алтернативата претендент, излъчен не от новопокълнала различна партия от сорта на „ Сириза “ или „ Подемос “ (за каквато по този начин и не се откри плодородна социална среда у нас), а като непартиен деятел с дълга синдикална закалка, зад който са застанали официално обичайни партии с мирен социалдемократически профил. Тези нейни партийни „ носители ” също би трябвало да ги прибавим като неделими детайли от явлението. Защото и те излизат отвън стандартите.
Както е известно, Ваня беше издигната в началото от две обединения, въпреки след това зад нея да се сътвори необятна лява коалиция. Но най-важни са двете инициаторки за кандидатурата ѝ – градската организация на Българска социалистическа партия в София, за която всички знаят, че е „ дисидентска ” по отношение на националното управление на Българска социалистическа партия отпред с фамозната председателка Корнелия Нинова, и новата партия „ Левицата ” с отделили се от Българска социалистическа партия други „ дисиденти ”, избягали от ниновисткия авторитаризъм, потапящ соцпартията от години.
Най-странното и безспорно неповторимо е, че и „ огромната ” Българска социалистическа партия официално стои в своята целокупност в обединението зад Ваня. Но единствено слепият не вижда какъв брой повече би се зарадвала госпожа Нинова на неуспеха на Ваня, в сравнение с триумфа ѝ, от който тенът на соцпредседтелката е придобил в последните часове екологично зеленикъв нюанс.
Няма друго такова знамение в Европа, повЕрвайте ми.
Лично аз, признавам си, още откогато Ваня разгласи през август, че е приела предлагането на водача на БСП-София Иван Таков и на лидера на „ Левицата ” Костадин Паскалев да се кандидатира за кмет на София, нито за минута не съм се съмнявала, че тя има всички персонални качества и публични условия да победи. Не просто да стигне до балотаж, а да победи. Днес, естествено, съм още по-убедена в това.
Защото в досегашната акция Ваня към този момент сподели какъв войник е и какъв брой същинска човещина, честност и мотивация носи – нещо, за което обществото ни от дълго време е зажадняло. Не онази тънка извадка от него, която не стопира да се „ изненадва ” от непознатия живот. А същинското, живо общество, от дълго време омерзено от двуличие, неистини, корупция, мафии, сглобки, което, за благополучие, потвърди, че не е изгубило точния си нюх за фалш и истина. Големият триумф на Ваня е, че стана вяра и за него, а освен за левицата.
Поздравления и още по-дейна поддръжка дължи това общество и на самата Ваня, само че и на безрезервно застаналата до нея градска организация на Българска социалистическа партия, и на целия ѝ избирателен екип, който работи освен с висок професионализъм, само че и с невиждана в никоя друга политическа акция до момента самоотверженост. Успехът с излизането на балотаж е за целия тим.
Същевременно няма по какъв начин да не се означи и фактът, че във вота за кмет Ваня получи съвсем два пъти повече поддръжка, в сравнение с листата за общински съветници на застаналата зад нея коалиция. При всичките ѝ противници от другите партии е противоположното. Само Ваня се оказва мажоритарният претендент, кадърен да тегли на буксир цяла коалиция отпред с коскоджамити Българска социалистическа партия. И то в случай, че Ваня е разпознавана като „ своя ” от избирателски кръг, доста по-широк от бесепарския ареал.
Ваня безспорно има и сериозен капацитет занапред да разшири още повече поддръжката за себе си на идния балотаж. Независимо дали ще има или няма да има проведени апели от други партии да ѝ преливат или не гласове на свои симпатизанти, Ваня не се побира в общоприетите политически ограничения и по тази причина е най-естественият магнит за допустимо най-пъстър протестен избор. Докато при към този момент единствения ѝ противник Васил Терзиев запасите за привличане на гласове наподобяват изчерпани. Истерията към анулацията на машинния избор породи оптималната готовност измежду всичките вероятни гласоподаватели на Терзиев, тъй че евентуално постигнатият от него на 29 октомври резултат надали ще може да бъде надхвърлен на 5 ноември. Във всеки случай – не с доста. Което обаче не изключва и най-ненадейните сюжети за влияние върху гласоподавателите. Кой можеше да допусна разиграването на „ Кодгейт ” в 12 без 5 преди 29 октомври? Кой може да изключи нещо още по-ексцентрично в навечерието на 5 ноември?
Битката за София безспорно ще е оспорвана и яростна. Ето за какво всички, които припознават Ваня Григорова като опция на десните политики, тровещи София и софиянци към този момент 33 години, ѝ дължат разбуждане и обосноваване за протестен избор в нейна изгода на колкото се може по-голяма част от „ безмълвното болшинство ”. Ако желае една друга и очовечена София, то би трябвало да спре да е така безмълвно и пасивно, да се изправи и всеобщо да гласоподава за Ваня на втория тур на изборите. Защото „ София е за всички ”.
Нека напомним какво каза Ваня Григорова по време на късия брифинг в своя избирателен щаб вечерта след изборите на 29 октомври, когато екзитполовете към този момент сочеха, че тя съвсем несъмнено отива на балотаж с Васил Терзиев:
„ Благодаря на всички, че сте тук. Благодаря на жителите, които повярваха в нашите хрумвания и ни поддържаха.
Благодаря на градската организация на Българска социалистическа партия. Благодаря на всички съдружни сътрудници. Особено доста благодаря на моите сътрудници от синдиката.
През цялото време, по време на цялата акция усещах поддръжката на жителите в срещите, които направихме – лице в лице и очи в очи. Усещах увеличаващата се сила.
Направихме първата стъпка, която е най-важна. Поставихме в центъра на дебата на акцията проблемите на работещите хора, проблемите на „ дребния човек ”. Те към този момент са незаобиколим фактор. Накарахме хората да повярват, че една друга София е друга. А сега, в който повярваме, към този момент сме свършили по-голямата част от работата. Ние имаме волята да продължим до дъно и ще го създадем. Благодаря ви.
По отношение на това, от кого ще търсим поддръжка. Още в самото начало, при откриването на акцията, декларирахме, че търсим поддръжка от всички партии, обединения и НПО-та, и, несъмнено, обособени хора, които припознават нашите дела. Които считат, че „ дребният човек ” в действителност не е дребен, а има съображение той да бъде подложен в центъра на политиката на Столична община. И че бюджетът на Столична община би трябвало да обслужва ползите на болшинството.
Ние продължаваме още веднъж срещите с хората по места. Разговорът ни постоянно е бил с жителите. Между другото, ние сме групировката, ние сме обединението, която направи най-вече срещи на терен. Както срещи с асоциации и сдружения, като да вземем за пример тези на хората с увреждания, по този начин и срещи с жителите в крайните квартали. И като споделям крайните квартали, имам поради в действителност забравени от досегашните ръководещи места.
Аз се изправих против досегашното ръководство, 33-годишно ръководство, което докара до тежко раздържавяване на Столична община. До това, тя да се трансформира в най-голямата организация за недвижими парцели. Към момента, считам, че ние имаме към този момент първа победа. Независимо какви ще бъдат формалните резултати на следващия ден. Защото хората схванаха, че, оставайки без активи, Столична община към този момент не е собственик, тя е рентиер. Тя е спекулант. Това, което аз ще направя, в случай че победя, е, че Столична община ще върне функционалностите си на собственик и няма повече да се отхвърля от отговорността да ръководи столицата. Това е, което се правеше, дублирам, 33 години до момента. Ние сме единствената опция на досегашното 33-годишно ръководство. Ние сме единствената опция на модела Софиянски, който преля в модела ГЕРБ. Изправете се, софиянци, и те ще паднат. ”
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ