Прилича на НЛО. Балони предизвикват тръпки у военните - Свят
Балоните, които американските военновъздушни сили смъкнаха над територията на Съединени американски щати, наподобява са били изненада за Пентагона. Те към момента не са изцяло наясно с естеството им , оповестява Би Би Си.
Първият балон прелетя над цялата територия на Съединените щати, преди да бъде свален над Атлантическия океан край крайбрежията на Южна Каролина на 4 февруари. Според първичните отчети балонът е бил видян едвам когато се е появил над територията на Съединени американски щати.
През последните дни над Северна Америка бяха свалени общо четири балона, като всеки от тях се различаваше по мярка и дизайн.
Първият свален балон американците оповестиха за китайски и обявиха, че евентуално е бил разследващ балон. Китай пък отвърна, че американски балони са нахлували във въздушното пространство на КНР повече от 10 пъти през предходната година, а сваленият балон евентуално е бил заблудила се метеорологична сонда.
Американците обаче не са толкоз сигурни за останалите. За степента на комплициране на военните свидетелства общественото самопризнание на генерала от военновъздушните сили Глен Ванхерк, който оглавява Северноамериканското командване за въздушно-космическа защита (това е основният офицер за противовъздушна защита в САЩ). Той признава, че не изключва опцията да става дума за извънземни.
" Ненапразно ги назоваваме обекти, а не балони ", посочи той на 13 февруари.
Новини за балони не идват единствено от Съединени американски щати. На 12 февруари командването на украинските военновъздушни сили заяви, че Русия е изстреляла към тяхна територия балони с така наречен " ъглови дефлектори " - железни структури с форма на октагон, предопределени да отразяват радарни сигнали. За украинските военни тези обекти не са непознато събитие. Според Юрий Игнат, формален представител на украинските Военновъздушни сили, сходни отражатели пречат на системата за противовъздушна защита, защото на екраните на радарите те наподобяват като самолети.
На 14 февруари въздушното пространство на Молдова беше краткотрайно затворено поради обект, сходен на метеоритен лъч.
Балоните се трансфораха в наклонност в международните вести, а ползата на публиката към тях евентуално се дължи частично на обстоятелството, че през 21 век наподобява необичайно, че военните на разнообразни страни могат да се занимават с такава необикновена активност като летенето с балони.
Балоните се употребяват за военни цели от средата на XIX век. През 1849 година по време на обсадата на Венеция австрийският военачалник Франц декор Ухатиус предлага да се пуснат няколко десетки балона със запалителни бомби над града. Опитът не бил доста сполучлив - градът съвсем не потърпевш. Някои от бомбите обаче били отнесени от вятъра до австрийските позиции.
Истинският подем на военното потребление на балоните настава през Първата международна война. В допълнение към дирижаблите (наричани още цепелини, по името на немския конструктор на дирижабли Фердинанд декор Цепелин) - издължени балони, задвижвани от мотор - във военните интервенции необятно се употребяват неуправляеми балони. По това време привързаните или свободно летящите балони се употребяват за разузнаване, наблюдаване, контролиране на артилерийския огън, стартиране на листовки и като система за противовъздушна защита.
Заградителните балони, употребявани по време на Втората международна война, можели да се изстрелват на групи, като сред няколко от тях се опъвали мрежи, които не разрешавали на самолетите да летят на дребни височини.
И, несъмнено, във безконечното съревнование сред щита и меча, конструкторите на самолети дават отговор, като оборудват самолетите с " паравани " - специфични кабели, които се опъват от носа до върховете на крилата и с които самолетът може да пререже въжето на аеростата.
С края на Втората международна война, когато самолетите стартират да летят още по-високо и по-бързо, епохата на балоните за въздушна отбрана остава в предишното.
Но стартира нова епоха - златната епоха на разследващите стратопространствени задачи. Водеща роля в нея имат Съединените щати. В следвоенните години Америка има няколко плана в региона на военната аеронавтика. Един от тях, Genetrix, е разследваща стратегия, създадена от Пентагона за събиране на информация за руски военни обекти. Тя употребява височинни метеорологични сонди, които могат да се издигат до 30 километра. Това било задоволително, с цел да се попречи на руските изтребители и противовъздушни ракети да прихванат сондите.
Балони се изстрелват от Западна Германия, Шотландия и Турция, пресичат руската територия и приключват полета си над Японско море, където капсулата с камерата се прихваща от специфичен аероплан, оборудван с кука.
Освен височината, има и други компликации при прихващането на сондите - пластмасовата им обвивка пречи на радарите да ги виждат ясно. А в случай че сонда, спускаща се на дребна височина, бъде прихваната от изтребител, ниската скорост на балона затруднява насочването. Пилотът просто не разполага с време да се прицели и да стреля по балона.
Програмата започва на 4 януари 1956 година и стотици балони в стратосферата са изстреляни до 6 февруари, когато президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер подрежда изстрелванията да бъдат лимитирани, с цел да се избегнат затруднения. От няколкото стотин полета единствено 44 са сполучливи, само че те дават доста информация за руските военни уреди. Впоследствие американците реализират още една стратегия за шпионски стратостати, която завършва през 60-те години с появяването на разследващия аероплан U-2.
Програмата за шпионски сонди има няколко " странични " резултата. Първо, тя въодушевява Съветския съюз да сътвори специфичен балон-прехващач на огромна височина - М-17. Той обаче се появява едвам през 80-те години на ХХ век и в никакъв случай не е употребен по предопределение. Въпреки това този аероплан слага няколко международни върха.
Второ, многочислените опити със сонди през 40-те години на ХХ век провокират вълна от известия за НЛО в Съединени американски щати. Програмите са били толкоз секретни, че единици в Съединени американски щати са знаели за тях, само че доста хора са виждали странни обекти в небето.
Трето, няколко сонди - свалени или приземени на руска територия - попадат в ръцете на учени, които учат оборудването им. В резултат на това Съветският съюз разполага с резистентен на радиация фотографски филм, който след това се употребява в галактическите проучвания.
През 1957 година, в отговор на американската стратегия за балонно разузнаване, във Волск, Саратовска област, е основан Център за аеронавигационни проучвания и тествания на Военновъздушните сили. Той съществува и до през днешния ден като част от 929-ия държавен летателен изпитателен център " В. П. Чкалов ".
Според вестника на съветското министерство на защитата " Красная звезда " Съюз на съветските социалистически републики е основал доста аеростати за разследващи и други цели. Между 1975 и 1977 година в четири военни окръга са образувани аеропланни подразделения.
В открити източници не може да се откри информация за руските разследващи стратегии. Ако се съди по изявленията в съветската преса, армията употребява аеростати, да вземем за пример в Сирия, където следи покрайнините на авиобазата Хмеймим.
В Русия дирижабли сега се създават от Долгопрудното конструкторско бюро за автоматика (ДКБА), както и от търговски компании. Един от плановете на DKBA е височинен балон VAL, който може да лети на височина до 33,5 км с потребен товар до 900 кг.
Въпросът за какво са нужни дирижаблри наподобява логически. В епохата, когато в орбита към Земята обикалят спътници за отдалечено наблюдаване (както спокойно ги назовават учените, а за военните те са просто разследващи спътници), наподобява необичайно да се мисли за нещо друго, с цел да се търси на повърхността на Земята това, което е изцяло очевидно от космоса.
Разузнаването от по-близко разстояние може да се прави от безпилотни летателни апарати и пилотирани самолети. Защо да се измисля нещо друго?
Спътникът, за разлика от балона, мъчно може да бъде свален от противовъздушната защита. Само четири страни - Съединени американски щати, Китай, Индия и Русия - могат да създадат това сега. Но сходна офанзива против галактически уред на съперника би провокирала интернационалните политически затруднения.
Дронът може да бъде свален, само че дроновете от тежкия клас могат да " виждат " много надалеч, без да се излагат на заплаха да летят в зона за противовъздушна защита, до момента в който леките дронове, които летят над фронтовата линия да вземем за пример, към този момент са се трансформирали в консумативи за войната.
Космическият уред лети по избрана траектория, толкоз високо, че може да учи повърхността на доста огромна повърхност, до момента в който балонът се движи по-ниско и според от капризите напразно, който може да духа в вярната посока или противоположното. Да не приказваме за дрона - той може да лети по комплицирана траектория, следена от оператор.
Въпреки това балоните имат преимущества, които надвишават минусите. Всъщност балонът е много огромна летателна машина. Например размерът на съветския балон е 180 хиляди куб. м (като първичният размер на вкарания в него газ е единствено 1950 куб. м). За съпоставяне: размерът на четириетажната къща на Хрушчов е към 12 хиляди кубични метра.
Такъв обект се вижда ясно във въздуха отдалеко. Но единствено за оптични системи. На радара такава топка, направена от пластмаса, ще бъде съвсем невидима. Мощните наземни радари вероятно ще я открият, само че това ще бъде по-трудно, в сравнение с да се открие да вземем за пример аероплан. Следователно балонът е доста по-жизнеспособен, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Втората причина за неговата оцеляемост е, че даже подобен огромен обект не е елементарно да бъде свален на височина от 30 километра. За задачата са нужни зенитни ракетни системи с огромен обхват.
Въпреки това множеството ЗРК даже в страни като Съединени американски щати и Русия са със междинен обхват (ракетата Patriot PAK-2 е с обхват 25 километра) и в случай че не е в обсега на ракета с огромен обхват, ще би трябвало да бъде свален от специфичен изтребител-прехващач на огромна височина.
По време на прихващането на един от балоните над Съединени американски щати ракета Sidewinder от изтребител F-16 не уцели и се взриви.
По това си свойство балонът се разграничава от безпилотния разследващ аероплан, който, първо, се вижда ясно на екрана на радара и, второ, лети на по-малка височина.
Неконтролируемостта на балонната сонда е пресилена. Такива балони летят с течението напразно, само че могат да трансформират височината си, като попаднат в друго въздушно течение. Следователно балонът може да попадне в съвсем всяка област, като просто избере попътен вятър. Той има потенциал на потребен товар от 900 кг. Това е значителен балон, само че даже с разнообразното съоръжение - слънчеви панели, системи за ръководство и връзка - към момента има много място за камери и други датчици, като се има поради, че актуалното съоръжение тежи по-малко, в сравнение с в предишното.
В атмосферата сондата може да събира информация освен посредством оптични системи, само че и като проучва проби от въздуха, извършвайки радиационно разузнаване да вземем за пример.
И най-после, балонът има още едно преимущество - той е относително на ниска цена. Във всеки случай той сигурно е по-скъп от ракетата, която би могла да го смъкна. А това значи, че е по-рентабилно да се строят балони, в сравнение с да се смъкват.
До наскоро главните действия на сондите бяха разузнаване и наблюдаване. Потенциалът на тези средства обаче е огромен. Използването на ъглови дефлектори от съветските балони в Украйна е образец за това по какъв начин могат да се употребяват такива въздушни апарати. Балоните с ъглови отклонители биха могли да бъдат изстрелвани да вземем за пример по време на масирани ракетни офанзиви, с цел да претоварят или объркат системата за противовъздушна защита, която ще бъде принудена да отклонява огромен брой цели.
През 60-те години на предишния век в Съединени американски щати са провеждани проучвания за потреблението на сонди за стартиране на всевъзможни взривни устройства и е допустимо някой да пожелае да опита да опитва в тази тенденция.
Във всеки случай балоните са относително евтини. Войната на Русия против Украйна сподели успеваемостта на евтините и неконвенционални решения, а честото споменаване на балони в новините през последната седмица демонстрира, че те още веднъж съставляват интерес за военните в разнообразни страни.
Първият балон прелетя над цялата територия на Съединените щати, преди да бъде свален над Атлантическия океан край крайбрежията на Южна Каролина на 4 февруари. Според първичните отчети балонът е бил видян едвам когато се е появил над територията на Съединени американски щати.
През последните дни над Северна Америка бяха свалени общо четири балона, като всеки от тях се различаваше по мярка и дизайн.
Първият свален балон американците оповестиха за китайски и обявиха, че евентуално е бил разследващ балон. Китай пък отвърна, че американски балони са нахлували във въздушното пространство на КНР повече от 10 пъти през предходната година, а сваленият балон евентуално е бил заблудила се метеорологична сонда.
Американците обаче не са толкоз сигурни за останалите. За степента на комплициране на военните свидетелства общественото самопризнание на генерала от военновъздушните сили Глен Ванхерк, който оглавява Северноамериканското командване за въздушно-космическа защита (това е основният офицер за противовъздушна защита в САЩ). Той признава, че не изключва опцията да става дума за извънземни.
" Ненапразно ги назоваваме обекти, а не балони ", посочи той на 13 февруари.
Новини за балони не идват единствено от Съединени американски щати. На 12 февруари командването на украинските военновъздушни сили заяви, че Русия е изстреляла към тяхна територия балони с така наречен " ъглови дефлектори " - железни структури с форма на октагон, предопределени да отразяват радарни сигнали. За украинските военни тези обекти не са непознато събитие. Според Юрий Игнат, формален представител на украинските Военновъздушни сили, сходни отражатели пречат на системата за противовъздушна защита, защото на екраните на радарите те наподобяват като самолети.
На 14 февруари въздушното пространство на Молдова беше краткотрайно затворено поради обект, сходен на метеоритен лъч.
Балоните се трансфораха в наклонност в международните вести, а ползата на публиката към тях евентуално се дължи частично на обстоятелството, че през 21 век наподобява необичайно, че военните на разнообразни страни могат да се занимават с такава необикновена активност като летенето с балони.
Балоните се употребяват за военни цели от средата на XIX век. През 1849 година по време на обсадата на Венеция австрийският военачалник Франц декор Ухатиус предлага да се пуснат няколко десетки балона със запалителни бомби над града. Опитът не бил доста сполучлив - градът съвсем не потърпевш. Някои от бомбите обаче били отнесени от вятъра до австрийските позиции.
Истинският подем на военното потребление на балоните настава през Първата международна война. В допълнение към дирижаблите (наричани още цепелини, по името на немския конструктор на дирижабли Фердинанд декор Цепелин) - издължени балони, задвижвани от мотор - във военните интервенции необятно се употребяват неуправляеми балони. По това време привързаните или свободно летящите балони се употребяват за разузнаване, наблюдаване, контролиране на артилерийския огън, стартиране на листовки и като система за противовъздушна защита.
Заградителните балони, употребявани по време на Втората международна война, можели да се изстрелват на групи, като сред няколко от тях се опъвали мрежи, които не разрешавали на самолетите да летят на дребни височини.
И, несъмнено, във безконечното съревнование сред щита и меча, конструкторите на самолети дават отговор, като оборудват самолетите с " паравани " - специфични кабели, които се опъват от носа до върховете на крилата и с които самолетът може да пререже въжето на аеростата.
С края на Втората международна война, когато самолетите стартират да летят още по-високо и по-бързо, епохата на балоните за въздушна отбрана остава в предишното.
Но стартира нова епоха - златната епоха на разследващите стратопространствени задачи. Водеща роля в нея имат Съединените щати. В следвоенните години Америка има няколко плана в региона на военната аеронавтика. Един от тях, Genetrix, е разследваща стратегия, създадена от Пентагона за събиране на информация за руски военни обекти. Тя употребява височинни метеорологични сонди, които могат да се издигат до 30 километра. Това било задоволително, с цел да се попречи на руските изтребители и противовъздушни ракети да прихванат сондите.
Балони се изстрелват от Западна Германия, Шотландия и Турция, пресичат руската територия и приключват полета си над Японско море, където капсулата с камерата се прихваща от специфичен аероплан, оборудван с кука.
Освен височината, има и други компликации при прихващането на сондите - пластмасовата им обвивка пречи на радарите да ги виждат ясно. А в случай че сонда, спускаща се на дребна височина, бъде прихваната от изтребител, ниската скорост на балона затруднява насочването. Пилотът просто не разполага с време да се прицели и да стреля по балона.
Програмата започва на 4 януари 1956 година и стотици балони в стратосферата са изстреляни до 6 февруари, когато президентът на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер подрежда изстрелванията да бъдат лимитирани, с цел да се избегнат затруднения. От няколкото стотин полета единствено 44 са сполучливи, само че те дават доста информация за руските военни уреди. Впоследствие американците реализират още една стратегия за шпионски стратостати, която завършва през 60-те години с появяването на разследващия аероплан U-2.
Програмата за шпионски сонди има няколко " странични " резултата. Първо, тя въодушевява Съветския съюз да сътвори специфичен балон-прехващач на огромна височина - М-17. Той обаче се появява едвам през 80-те години на ХХ век и в никакъв случай не е употребен по предопределение. Въпреки това този аероплан слага няколко международни върха.
Второ, многочислените опити със сонди през 40-те години на ХХ век провокират вълна от известия за НЛО в Съединени американски щати. Програмите са били толкоз секретни, че единици в Съединени американски щати са знаели за тях, само че доста хора са виждали странни обекти в небето.
Трето, няколко сонди - свалени или приземени на руска територия - попадат в ръцете на учени, които учат оборудването им. В резултат на това Съветският съюз разполага с резистентен на радиация фотографски филм, който след това се употребява в галактическите проучвания.
През 1957 година, в отговор на американската стратегия за балонно разузнаване, във Волск, Саратовска област, е основан Център за аеронавигационни проучвания и тествания на Военновъздушните сили. Той съществува и до през днешния ден като част от 929-ия държавен летателен изпитателен център " В. П. Чкалов ".
Според вестника на съветското министерство на защитата " Красная звезда " Съюз на съветските социалистически републики е основал доста аеростати за разследващи и други цели. Между 1975 и 1977 година в четири военни окръга са образувани аеропланни подразделения.
В открити източници не може да се откри информация за руските разследващи стратегии. Ако се съди по изявленията в съветската преса, армията употребява аеростати, да вземем за пример в Сирия, където следи покрайнините на авиобазата Хмеймим.
В Русия дирижабли сега се създават от Долгопрудното конструкторско бюро за автоматика (ДКБА), както и от търговски компании. Един от плановете на DKBA е височинен балон VAL, който може да лети на височина до 33,5 км с потребен товар до 900 кг.
Въпросът за какво са нужни дирижаблри наподобява логически. В епохата, когато в орбита към Земята обикалят спътници за отдалечено наблюдаване (както спокойно ги назовават учените, а за военните те са просто разследващи спътници), наподобява необичайно да се мисли за нещо друго, с цел да се търси на повърхността на Земята това, което е изцяло очевидно от космоса.
Разузнаването от по-близко разстояние може да се прави от безпилотни летателни апарати и пилотирани самолети. Защо да се измисля нещо друго?
Спътникът, за разлика от балона, мъчно може да бъде свален от противовъздушната защита. Само четири страни - Съединени американски щати, Китай, Индия и Русия - могат да създадат това сега. Но сходна офанзива против галактически уред на съперника би провокирала интернационалните политически затруднения.
Дронът може да бъде свален, само че дроновете от тежкия клас могат да " виждат " много надалеч, без да се излагат на заплаха да летят в зона за противовъздушна защита, до момента в който леките дронове, които летят над фронтовата линия да вземем за пример, към този момент са се трансформирали в консумативи за войната.
Космическият уред лети по избрана траектория, толкоз високо, че може да учи повърхността на доста огромна повърхност, до момента в който балонът се движи по-ниско и според от капризите напразно, който може да духа в вярната посока или противоположното. Да не приказваме за дрона - той може да лети по комплицирана траектория, следена от оператор.
Въпреки това балоните имат преимущества, които надвишават минусите. Всъщност балонът е много огромна летателна машина. Например размерът на съветския балон е 180 хиляди куб. м (като първичният размер на вкарания в него газ е единствено 1950 куб. м). За съпоставяне: размерът на четириетажната къща на Хрушчов е към 12 хиляди кубични метра.
Такъв обект се вижда ясно във въздуха отдалеко. Но единствено за оптични системи. На радара такава топка, направена от пластмаса, ще бъде съвсем невидима. Мощните наземни радари вероятно ще я открият, само че това ще бъде по-трудно, в сравнение с да се открие да вземем за пример аероплан. Следователно балонът е доста по-жизнеспособен, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Втората причина за неговата оцеляемост е, че даже подобен огромен обект не е елементарно да бъде свален на височина от 30 километра. За задачата са нужни зенитни ракетни системи с огромен обхват.
Въпреки това множеството ЗРК даже в страни като Съединени американски щати и Русия са със междинен обхват (ракетата Patriot PAK-2 е с обхват 25 километра) и в случай че не е в обсега на ракета с огромен обхват, ще би трябвало да бъде свален от специфичен изтребител-прехващач на огромна височина.
По време на прихващането на един от балоните над Съединени американски щати ракета Sidewinder от изтребител F-16 не уцели и се взриви.
По това си свойство балонът се разграничава от безпилотния разследващ аероплан, който, първо, се вижда ясно на екрана на радара и, второ, лети на по-малка височина.
Неконтролируемостта на балонната сонда е пресилена. Такива балони летят с течението напразно, само че могат да трансформират височината си, като попаднат в друго въздушно течение. Следователно балонът може да попадне в съвсем всяка област, като просто избере попътен вятър. Той има потенциал на потребен товар от 900 кг. Това е значителен балон, само че даже с разнообразното съоръжение - слънчеви панели, системи за ръководство и връзка - към момента има много място за камери и други датчици, като се има поради, че актуалното съоръжение тежи по-малко, в сравнение с в предишното.
В атмосферата сондата може да събира информация освен посредством оптични системи, само че и като проучва проби от въздуха, извършвайки радиационно разузнаване да вземем за пример.
И най-после, балонът има още едно преимущество - той е относително на ниска цена. Във всеки случай той сигурно е по-скъп от ракетата, която би могла да го смъкна. А това значи, че е по-рентабилно да се строят балони, в сравнение с да се смъкват.
До наскоро главните действия на сондите бяха разузнаване и наблюдаване. Потенциалът на тези средства обаче е огромен. Използването на ъглови дефлектори от съветските балони в Украйна е образец за това по какъв начин могат да се употребяват такива въздушни апарати. Балоните с ъглови отклонители биха могли да бъдат изстрелвани да вземем за пример по време на масирани ракетни офанзиви, с цел да претоварят или объркат системата за противовъздушна защита, която ще бъде принудена да отклонява огромен брой цели.
През 60-те години на предишния век в Съединени американски щати са провеждани проучвания за потреблението на сонди за стартиране на всевъзможни взривни устройства и е допустимо някой да пожелае да опита да опитва в тази тенденция.
Във всеки случай балоните са относително евтини. Войната на Русия против Украйна сподели успеваемостта на евтините и неконвенционални решения, а честото споменаване на балони в новините през последната седмица демонстрира, че те още веднъж съставляват интерес за военните в разнообразни страни.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ