Балканската пъстървата е средно голяма и изключително красива риба. Главата

Балканската пъстървата е приблизително огромна и извънредно красива риба. Главата й добре съразмерна по отношение на тялото, а устата е огромна. Има ситни зъби. Основния звук на тялото й е от светло-кафяв до тъмно-златист. Гърбът е сиво-черен, с маслено-зелени оттенъци. По цялото тяло на пъстървата са разпръснати точки, имащи най- разнообразни цветове – жълт, оранжев, червен, черен и кафяв. Често точките са заобиколени по краищата с бяло. Гръбната и опашната перка са тъмни, напръскани с петна. Коремните и гръдните са светло-жълти, с оранжев звук по краищата; аналната перка е малко по-тъмна, с бял кант при някои екземпляри. Характерен белег за пъстървовите риби е съществуването на мазна перка. Люспите са ситни, доста положителни закрепени. Понякога месото й е оранжево или розово. Достига тегло от 0.5 кг в реките, до 5-6 кг в огромни водоеми с добра хранителна база.

 Първите риби наподобяващи на балканките са упоменати в литературата на древногръцките философи Платон и Аристотел, за методите, по които те могат да бъдат уловени. През втори век след Хр. римляните били осведомени с тази риба от римския оратор Клаодиус Аелиан, който загатнал за пъстървата от Македония и за това, по какъв начин те усуквали цветни пера към кука, на която хващали тази внимателна и неуловима риба. Археологически разкопки в Швеция и Норвегия демонстрират, че Викингите познавали Балканката и нейните привички, също по този начин били изравяни кости от рибата и примитивни куки покрай потоци и езера. В Ирландската митология балканката била издигната даже в фетиш, Бан Ноама, магическа пъстърва, която плувала в свещеният бунар на слънцето, Кил-на-Грийна, Графство Корк. Тя била невидима, само че се считало, че в случай че някой отпие три глътки от кладенеца, обиколи го три пъти и по-късно сложи камък с формата на яйце на ръба на кладенеца, тя се показвала и можела да му отговори на всевъзможни въпроси.

 Балканката населява горните течения на реките, а също и някои високопланински язовири; намира се в доста от естествените езера на Рила, Пирин и Родопи. Задължително изискване за нейното съществуване в даден водоем или река, е високото наличие на О2 във водата. Въпреки своята подвижност, пъстървата не се мести доста – миграциите й са свързани с размножаването или когато има прииждане, като се качва нагоре по течението и в двата случая. Обикновено, в реките стои към потънали дървета, в подмолите, зад огромните камъни, във водовъртежите, в бързеите и на изхода на приключването на вира. Във водоемите населява дълбоките, студени и богати на О2 сектори. Храни се целогодишно, като не изпада зимен сън; в реките, в случай че лятото е доста горещо, може да изпадне в заспалост, поради пониженото наличие на О2, в резултат на нарасналата температура на водата. Замърсяванията и бракониерският лов на риба въздействат мощно на числеността на балканската пъстърва.

 Балканската пъстърва се развъжда от октомври до февруари, при температура на водата от 1 до 6 градуса. За тази цел тя се изкачва до най-горните сектори на реките и потоците. През този интервал мъжките риби, сходно на сьомгата, се видоизменят – стават по-ярки, главата им потъмнява, а челюстите стават по-груби. Хайверът се изхвърля на части, в плитки и бързи сектори, където дъното е песъчливо или чакълесто. С помощта на опашката си, женската риба изравя дребна яма в дъното, където изхвърля хайвера си, който на собствен ред бива оплождан от мъжката риба. След това, отново благодарение на опашката, го зарива с едри частици пясък. Зърната са едри, като цветът им е от жълт до оранжев, напомняйки този на сьомгата. Малките се излюпват според от температурата на водата, като първоначално се хранят от жълтъчната си торбичка. Броят на хайверените зърна стига до няколко хиляди. Полова зрялост пъстървата доближава на 2-3 годишна възраст.

 Пъстървата избира да ловува и живее независимо, като пази ревностно своята територия, изключително, в случай че живее в дребна река или поток. Стоейки с глава против течението, тя дебне и оглежда какво носи то около нея. Тази риба се храни с инсекти, ракообразни, личинки и ларви, червеи и дребни рибки. Понякога не прости и на личното си потомство. Във водоемите постоянно доближава брега в търсене на храна. Понякога пък се среща директно под водната повърхнина, гонейки инсекти и дребни рибки. Изключително красива и атрактивна картина е атакуващата инсекти риба, изскачаща над водата. Спира да се храни единствено по време на размножаването си, при мощно помътняване на водата и в случай че температурата й е доста висока.

 Пъстървата се лови по всички познати способи – на плувка, дъно, с изкуствени примамки и с връв и муха. Последният се счита за извънредно сполучлив и прочувствен прийом за улова на тази риба. Важно е да се сервира сполучлива реплика на храната, с която пъстървата се храни в съответния сезон. В реките се търси на неголяма изкуствена стръв или муха, най-вече заран и наоколо до местата, които тя директно населява. Пазенето на тишина и деликатното напредване са наложителна причина за сполучлив излет, защото тази риба реагира мълниеносно бързо, в случай че се почувства застрашена. Във водоемите може да бъде търсена в дълбоките сектори или покрай повърхността, като още веднъж се съобразяваме с интервала, в който ловим. Закачена на въдицата, балканската пъстърва се бори извънредно мощно и дълготрайно. Често пъти тя е победител, само че срещата с тази прочувствена риба доставя наслаждение, даже когато сме изгубили борбата. Що се отнася до усета на месото й, то е нежно, без непотребен тежък мирис и без плаващи кости, поради което се счита за едно от най-ценните.

Инфо: www.ribi.bg