Юнкер: Не идваме на Балканите, за да ни целуват ръка, а ние да черпим с бонбони
" Балканите имат потребност от твърда европейска вероятност, само че аз няма да позволи да ме слагат под напън ", споделя Жан-Клод Юнкер пред Дойче веле във връзка желанието на страните от Западните Балкани да получат дата за приемане в Европейски Съюз.
Г-н Юнкер, страните от Западните Балкани Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово хранят огромни очаквания, че в обозримо бъдеще ще бъдат признати в Европейски Съюз. Кога може да стане това?
Например в Македония, или БЮРМ, както я назовават на бюрократичен диалект, аз открих, че македонците са постигнали забележителен прогрес в посока към Европа. Но дата за приемане в Европейски Съюз не съм обещавал на нито една страна. А на тези, които още не са почнали договаряния за участие, още не сме показали дата за старта на такива договаряния. За мен значима е субстанцията, а не датите. В Македония са наясно с това, в Албания - малко по-малко. През април ние ще внесем нашите оферти по въпроса, само че сега още не мога да кажа какви ще бъдат те. Защото на първо време би трябвало да има субстанциален прогрес. (...) По отношение на Албания ние би трябвало да подчертаем, че е належащо да бъдат изпълнени изискванията за участие. Едно от тези условия гласи: всички страни от Западните Балкани би трябвало първо да решат своите гранични спорове. Не можем да си позволим да внасяме в Европейски Съюз гранични спорове. Ние би трябвало да внесем непоклатимост в района, само че в отговор не трябва да получаваме неустойчивост.
Какво би трябвало да знаят за Европейски Съюз хората в района?
Въпросът е многопластов. За мен обаче е значимо те да схванат, че Европейски Съюз не е някакъв клуб на стопански сили, които желаят единствено да се обогатяват. Естествено, ние се стремим към благополучие за всички. Но в този трагично сложен европейски район би трябвало да си пробие път съзнанието, че Европейски Съюз е общественост на полезности. Правовата страна, човешките права, свободата на словото - това са въпросите, които от време на време би трябвало по-ясно да се изясняват тук.
А по какъв начин смятате да убедите хората в Европейски Съюз, че това разширение е добра концепция?
Без подозрение в Европейски Съюз се следи отмалялост от разширяванията. Трябва да разбираем на хората, че Балканите са безусловно пред прага ни. Пътят е пай, само че историческата отдалеченост, която би трябвало да се преодолее, е дълга. Тук неотдавна имаше тежка война. И в случай че ние откажем на Западните Балкани вероятността да се причислят към Европейски Съюз, това доста бързо може да се повтори. Вече съвсем никой не го помни, въпреки че то като че ли беше през вчерашния ден: убийствата, изнасилванията, умиращите деца, разрушенията, потоците от бежанци. Това беше война в сърцето на Европа. Никак не желая това да се повтори. Ние, " старите " европейци, би трябвало да разберем, че сме длъжни да отправим обръщение за мир и да дадем принос за усмиряване на Европа. Но в случай че не сме подготвени да дадем вероятност за участие на нашите балкански сътрудници, нещата могат да отидат на зле.
Веднъж казахте, че тези, които се съмняват в плана Европа, би трябвало да отидат на войнишките гробища. Може ли тази Ваша мисъл да се приложи и към този район?
Тук има доста войнишки гробища. Тук доста по-скоро са случили тези неща, които ние в Западна Европа сме претърпели в миналото. Моето изречение за Западна Европа с трагична мощ важи и тук.
Давам си сметка, че доста хора в района, изключително младежите, са нетърпеливи. Има албанци, македонци и сърби, които се изселват в останалата част от Европа, тъй като към този момент не виждат вероятност вкъщи. Това приключване на интелектуална мощ не е в интерес нито на тези страни, нито на Европейски Съюз. Балканите имат потребност от твърда европейска вероятност, само че в това време аз няма да позволи да ме слагат под напън. Пак дублирам: първо субстанцията, след това датите.
Смятате ли, че Вашите послания намират отзив?
На претендентите за участие в действителност не им остава нищо друго, с изключение на да се преценяват с условията на Комисията. Ние би трябвало да формулираме нашите рекомендации. (...) В същото време не желая да сътворявам усещането, че сме пристигнали тук да даваме някакви уроци. Това са страни и народи, които израснаха от сложната си история през 1990-те години и ние би трябвало да се отнасяме с почит към тях. Същевременно, ще го повторя отново, би трябвало да бъде ясно, че Европейски Съюз е общественост на полезности, т.е. - не идваме тук, с цел да ни целуват ръка, а ние да ги черпим с бонбони.
Жан-Клод Юнкер е люксембургски политик от Християнската обществена национална партия. От 1 ноември 2014 той е президент на Европейската комисия. С него беседва Ларс Шолтисек./news.bg
Г-н Юнкер, страните от Западните Балкани Сърбия, Черна гора, Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово хранят огромни очаквания, че в обозримо бъдеще ще бъдат признати в Европейски Съюз. Кога може да стане това?
Например в Македония, или БЮРМ, както я назовават на бюрократичен диалект, аз открих, че македонците са постигнали забележителен прогрес в посока към Европа. Но дата за приемане в Европейски Съюз не съм обещавал на нито една страна. А на тези, които още не са почнали договаряния за участие, още не сме показали дата за старта на такива договаряния. За мен значима е субстанцията, а не датите. В Македония са наясно с това, в Албания - малко по-малко. През април ние ще внесем нашите оферти по въпроса, само че сега още не мога да кажа какви ще бъдат те. Защото на първо време би трябвало да има субстанциален прогрес. (...) По отношение на Албания ние би трябвало да подчертаем, че е належащо да бъдат изпълнени изискванията за участие. Едно от тези условия гласи: всички страни от Западните Балкани би трябвало първо да решат своите гранични спорове. Не можем да си позволим да внасяме в Европейски Съюз гранични спорове. Ние би трябвало да внесем непоклатимост в района, само че в отговор не трябва да получаваме неустойчивост.
Какво би трябвало да знаят за Европейски Съюз хората в района?
Въпросът е многопластов. За мен обаче е значимо те да схванат, че Европейски Съюз не е някакъв клуб на стопански сили, които желаят единствено да се обогатяват. Естествено, ние се стремим към благополучие за всички. Но в този трагично сложен европейски район би трябвало да си пробие път съзнанието, че Европейски Съюз е общественост на полезности. Правовата страна, човешките права, свободата на словото - това са въпросите, които от време на време би трябвало по-ясно да се изясняват тук.
А по какъв начин смятате да убедите хората в Европейски Съюз, че това разширение е добра концепция?
Без подозрение в Европейски Съюз се следи отмалялост от разширяванията. Трябва да разбираем на хората, че Балканите са безусловно пред прага ни. Пътят е пай, само че историческата отдалеченост, която би трябвало да се преодолее, е дълга. Тук неотдавна имаше тежка война. И в случай че ние откажем на Западните Балкани вероятността да се причислят към Европейски Съюз, това доста бързо може да се повтори. Вече съвсем никой не го помни, въпреки че то като че ли беше през вчерашния ден: убийствата, изнасилванията, умиращите деца, разрушенията, потоците от бежанци. Това беше война в сърцето на Европа. Никак не желая това да се повтори. Ние, " старите " европейци, би трябвало да разберем, че сме длъжни да отправим обръщение за мир и да дадем принос за усмиряване на Европа. Но в случай че не сме подготвени да дадем вероятност за участие на нашите балкански сътрудници, нещата могат да отидат на зле.
Веднъж казахте, че тези, които се съмняват в плана Европа, би трябвало да отидат на войнишките гробища. Може ли тази Ваша мисъл да се приложи и към този район?
Тук има доста войнишки гробища. Тук доста по-скоро са случили тези неща, които ние в Западна Европа сме претърпели в миналото. Моето изречение за Западна Европа с трагична мощ важи и тук.
Давам си сметка, че доста хора в района, изключително младежите, са нетърпеливи. Има албанци, македонци и сърби, които се изселват в останалата част от Европа, тъй като към този момент не виждат вероятност вкъщи. Това приключване на интелектуална мощ не е в интерес нито на тези страни, нито на Европейски Съюз. Балканите имат потребност от твърда европейска вероятност, само че в това време аз няма да позволи да ме слагат под напън. Пак дублирам: първо субстанцията, след това датите.
Смятате ли, че Вашите послания намират отзив?
На претендентите за участие в действителност не им остава нищо друго, с изключение на да се преценяват с условията на Комисията. Ние би трябвало да формулираме нашите рекомендации. (...) В същото време не желая да сътворявам усещането, че сме пристигнали тук да даваме някакви уроци. Това са страни и народи, които израснаха от сложната си история през 1990-те години и ние би трябвало да се отнасяме с почит към тях. Същевременно, ще го повторя отново, би трябвало да бъде ясно, че Европейски Съюз е общественост на полезности, т.е. - не идваме тук, с цел да ни целуват ръка, а ние да ги черпим с бонбони.
Жан-Клод Юнкер е люксембургски политик от Християнската обществена национална партия. От 1 ноември 2014 той е президент на Европейската комисия. С него беседва Ларс Шолтисек./news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ