Земеделският министър: Проверка показа, че надценката при млечните продукти стига до 70% в магазина
Българското земеделие не е задоволително пазарно насочено и това е разследване на това, че е в насипно положение. И хората нямат виновност за това, само че те са се фокусирали върху дотациите като избавително средство. Това сподели министърът на земеделието и храните Кирил Вътев в предаването „ Събуди се " по Нова телевизия.
Тези дотации се поставят на земеделците и техните претенции са били да ги получат незабавно. „ Така че нищо повече от това, което им се поставя, не е решено. Реши се да им се дадат незабавно ", уточни той.
Всеки български производител се бори самичък и се конкурира с извънредно добре проведени и мощни кооперативи и мощни земеделски камари. „ Ние сме единствените, които нямаме кооператив ", уточни земеделският министър.
Протестът по думите му е бил предизвикан от нарасналата сензитивност на българските производители, която е резултат от насъбраните проблеми в продължение на десетилетия.
По думите му земеделието би трябвало да се трансформира в народен приоритет. „ Няма никакво значение кой ще е министър. Трябва да имаме една 30-годишна прогноза, въз основата на която да създадем една перспективна стратегия за развиването на земеделието в България ", акцентира Вътев.
В момента няма импорт на украински слънчоглед, само че се внася румънски. След отпадането на възбраната украинската страна сама е поела ангажимент да не позволява превоз на слънчоглед към България. „ Имаме това решение на украинското държавно управление и в писмен тип. В момента мога да кажа, че разговорът сред България и Украйна по тематиките, които са свързани със земеделието, тече доста партньорски ", съобщи Кирил Вътев.
Проблемът за производителите не е обвързван само с вноса от Украйна. „ Справката демонстрира, че ние имаме най-вече импорт на изсъхнало мляко най-вече от Германия, който импорт не можем да спрем. Имаме проблем с вноса на пчелен мед и пчелни артикули от Полша, който е прекомерно евентуално да е украински, и от Гърция, който е доста евентуално да е китайски. При този отворен пазар, при тази свободна вътрешнообщностна търговия, украински артикули постоянно могат да попаднат в друга европейска страна и да влязат у нас като вътрешнообщностна доставка ", изясни министърът на земеделието.
Един от главните проблеми в българското земеделие е напояването. „ В България от царевица доближаваме до 400 кг от декар. В прилежаща Гърция, която изкупи тръбите на българските „ Напоителни системи ", когато се вадеха, в резултат не напояването стига до 2 тона на декар - пет пъти разлика. Ние сме се захванали още от първия ден, в контакт сме с специалисти от Израел. Наш екип върви в Румъния да види по какъв начин тя си е решила казуса с напояването. Ние го имахме и това е унищожено в годините още преди да станем членове на Европейския съюз и по-късно е продължено ", акцентира той.
Вътев акцентира, че има доста аргументи за инфлацията и скока на цените. „ За да имаме по-евтини артикули, би трябвало да се вземат много по-сериозни ограничения. Само вносът от Украйна няма да реши казуса с цената на продуктите. Още от втората седмица, откогато поех поста, пуснахме една инспекция на цените от рафта в магазина до фермата за мляко и млечни артикули. Установихме, че най-големият дял от добавената стойност остава в търговеца на дребно най-после. Стига се и до 70% ", акцентира той.
Подобна е обстановката и с всички останали артикули, добави Вътев.
В България липсва закон за търговията с земеделски артикули, уточни той. „ Липсва и закон за кооперативите, а те са свързани. Лошото е, че всички желаеме незабавно да има резултат. Но имаме ограничения, които не могат незабавно да дадат резултат. Ако променим час по-скоро, т.е. в случай че въведем закон за търговията с земеделски артикули, доста неща ще се трансформират, тъй като сега по-силният натиска по-слабия. А този напън слиза долу до фермата и до полето, където към този момент няма кой да бъде натискан. Не можеш да натискаш градината. Тя би трябвало да бъде полята с вода, би трябвало да бъде наторена, би трябвало да бъде пръскана с препарати за растителна отбрана, с цел да оцелява продукцията. Тоест разноските там са едни и същи ", безапелационен е министърът.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Тези дотации се поставят на земеделците и техните претенции са били да ги получат незабавно. „ Така че нищо повече от това, което им се поставя, не е решено. Реши се да им се дадат незабавно ", уточни той.
Всеки български производител се бори самичък и се конкурира с извънредно добре проведени и мощни кооперативи и мощни земеделски камари. „ Ние сме единствените, които нямаме кооператив ", уточни земеделският министър.
Протестът по думите му е бил предизвикан от нарасналата сензитивност на българските производители, която е резултат от насъбраните проблеми в продължение на десетилетия.
По думите му земеделието би трябвало да се трансформира в народен приоритет. „ Няма никакво значение кой ще е министър. Трябва да имаме една 30-годишна прогноза, въз основата на която да създадем една перспективна стратегия за развиването на земеделието в България ", акцентира Вътев.
В момента няма импорт на украински слънчоглед, само че се внася румънски. След отпадането на възбраната украинската страна сама е поела ангажимент да не позволява превоз на слънчоглед към България. „ Имаме това решение на украинското държавно управление и в писмен тип. В момента мога да кажа, че разговорът сред България и Украйна по тематиките, които са свързани със земеделието, тече доста партньорски ", съобщи Кирил Вътев.
Проблемът за производителите не е обвързван само с вноса от Украйна. „ Справката демонстрира, че ние имаме най-вече импорт на изсъхнало мляко най-вече от Германия, който импорт не можем да спрем. Имаме проблем с вноса на пчелен мед и пчелни артикули от Полша, който е прекомерно евентуално да е украински, и от Гърция, който е доста евентуално да е китайски. При този отворен пазар, при тази свободна вътрешнообщностна търговия, украински артикули постоянно могат да попаднат в друга европейска страна и да влязат у нас като вътрешнообщностна доставка ", изясни министърът на земеделието.
Един от главните проблеми в българското земеделие е напояването. „ В България от царевица доближаваме до 400 кг от декар. В прилежаща Гърция, която изкупи тръбите на българските „ Напоителни системи ", когато се вадеха, в резултат не напояването стига до 2 тона на декар - пет пъти разлика. Ние сме се захванали още от първия ден, в контакт сме с специалисти от Израел. Наш екип върви в Румъния да види по какъв начин тя си е решила казуса с напояването. Ние го имахме и това е унищожено в годините още преди да станем членове на Европейския съюз и по-късно е продължено ", акцентира той.
Вътев акцентира, че има доста аргументи за инфлацията и скока на цените. „ За да имаме по-евтини артикули, би трябвало да се вземат много по-сериозни ограничения. Само вносът от Украйна няма да реши казуса с цената на продуктите. Още от втората седмица, откогато поех поста, пуснахме една инспекция на цените от рафта в магазина до фермата за мляко и млечни артикули. Установихме, че най-големият дял от добавената стойност остава в търговеца на дребно най-после. Стига се и до 70% ", акцентира той.
Подобна е обстановката и с всички останали артикули, добави Вътев.
В България липсва закон за търговията с земеделски артикули, уточни той. „ Липсва и закон за кооперативите, а те са свързани. Лошото е, че всички желаеме незабавно да има резултат. Но имаме ограничения, които не могат незабавно да дадат резултат. Ако променим час по-скоро, т.е. в случай че въведем закон за търговията с земеделски артикули, доста неща ще се трансформират, тъй като сега по-силният натиска по-слабия. А този напън слиза долу до фермата и до полето, където към този момент няма кой да бъде натискан. Не можеш да натискаш градината. Тя би трябвало да бъде полята с вода, би трябвало да бъде наторена, би трябвало да бъде пръскана с препарати за растителна отбрана, с цел да оцелява продукцията. Тоест разноските там са едни и същи ", безапелационен е министърът.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ