Българското училище не е в помощ на учениците и учителите.

Българското учебно заведение не е в помощ на учениците и учителите. Това сподели преподавателят по Английски език в 58 ОУ „ Сергей Румянцев “ Леда Аврамова в изявление за предаването  „ 12+3 “.

„ В момента българското учебно заведение не ти оказва помощ да учиш, само че в случай че можеш да се пребориш с него да не ти пречи би било добре. Това са отнася и за учениците, и за учителите. В доста огромна степен елементарното учебно заведение пречи на учителите да си правят работата, по този начин както те биха желали и би било потребно за децата. Така че пътят на същинското познание е през намирането на персоналната цел “, изясни тя.

Според нея най-важното в учителската специалност е децата да усещат доброжелателност: „ Тогава децата стартират да те слушат и да ти имат вяра. Оттук потеглят нещата. Ако преди учителят пред черната дъска с белия тебешир е бил единственият източник на познание и индивидът, който да удовлетвори вложената в индивида нужда от познания, в този момент такива източници има доста. Защо да повярваш на този пред дъската, а не на някой във Facebook, в интернет, на някой, който нещо ти споделя. Ние би трябвало преди нещо да ги учим, да ги накараме да имат вяра в нас. Това минава през любов, през почитание към децата и през религия, че те могат “.

Аврамова е някогашен публицист, заменил специалността си и тази на преподавател, посредством програмата „ Заедно в час “:

„ Преди да стана преподавател, се занимавах с пиар, приключих Журналистика, работех дълги години в Българска телеграфна агенция. В един миг взех решение, че желая да посветя живота си на нещо, което ми носи повече наслаждение, повече наслада и, в което виждам повече смисъл. Затова взех решение да се насоча към учителството. Попаднах в програмата „ Заедно в час “ и по-късно в 58-о училище/…/Много другари и близки недоумяваха за какво променям работата си. Тогава синът ми, който беше 6-и клас ме попита: “Мамо, какъв е смисълът от твоята влиятелна работа, в случай че не си щастлива? “ Това за мен беше доста огромна поддръжка и ме върна към истината “. 

Синът й Борис показа: „ Когато смени специалността си ми стана прелестно, тъй като знаех, че моята майка е щастлива. Наистина ме радваше. Аз познавам майка си чудесно и мисля, че тя е добър човек и тогава си помислих, че учениците, на които тя ще преподава ще бъдат доста щастливи с нея. Затова не се й притеснявах изключително за проблеми в учебно заведение с нея. Повечето учители не биха могли да показват информацията по метода, по който майка ми го прави “.

Цялото изявление чуйте в звуковия файл.