БГ школо в Рим получи част от архива на проф. Рикардо Пикио
Българското учебно заведение „ Асен и Илия Пейкови “ в Рим получи част от архива с българска литература на проф. Рикардо Пикио. Това заяви за рубриката БГ Свят на Българска телеграфна агенция Венета Ненкова, създател на Българското учебно заведение в Рим и ръководител на Културна асоциация „ Паралел 43 “ в града.
Дарението за образователното заведение са създали проф. Красимир Станчев и наследниците на напусналия ни към този момент езиковед и славист проф. Рикардо Пикио.
„ Ние се ангажираме да каталогизираме скъпите книги и да им намерим допустимо най-хубаво място, където да бъдат съхранени за идните генерации “, означават от българското учебно заведение.
Сред научните приноси на проф. Пикио са систематизирания, които слагат на нова основа изследванията на средновековните литературни текстове. Ключов миг е концепцията му за европейската „ Slavia “, която през Средновековието се разделя на „ източно славянство “ и „ западно славянство “ – две паралелно съществуващи, само че разрастващи се по разнообразни пътища култури според от другите географски, езикови и конфесионални области, към които се отнасят, както и въвеждането на термините „ Slavia Orthodoxa “ и „ Slavia Latina “.
Проф. Пикио е определен за задграничен член на Българска академия на науките през 1981 година Лауреат е на Международната премия „ Братя Кирил и Методий “ (1984). Почетен лекар на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1988).
Роден е на 7 септември 1923 година в Алесандрия, Италианско кралство. Завършва славистика в Римския университет „ Ла Сапиенца “. През 1947 година е редактор в списание „ L’Avanti “.
Две години преподава италиански език (1948–1949) във Варшавския университет, където под въздействие на Тадеуш Лер-Сплавински се насочва към палеославистиката, а след това специализира българистика в Париж при Роже Бернар и остаряла съветска литература при Андре Мазон.
Между 1953 и 1961 година е професор в университетите на Флоренция и Пиза, а по-късно оглавява Института по славянска лингвистика в Римския университет „ Ла Сапиенца “ (1961–1965). През 1965– 1966 година е гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1968 година, в продължение на съвсем две десетилетия, е професор по славянски литератури в Йелския университет в Ню Хейвън.
Когато се връща в Италия през 1985 година, Рикардо Пикио става професор по съветска, църковнославянска и българска литература в Университетския източен институт в Неапол, където през 1993 година се пенсионира.
На челната фотография: Проф. Рикардо Пикио и неговата брачна половинка Мария. Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ
Дарението за образователното заведение са създали проф. Красимир Станчев и наследниците на напусналия ни към този момент езиковед и славист проф. Рикардо Пикио.
„ Ние се ангажираме да каталогизираме скъпите книги и да им намерим допустимо най-хубаво място, където да бъдат съхранени за идните генерации “, означават от българското учебно заведение.
Сред научните приноси на проф. Пикио са систематизирания, които слагат на нова основа изследванията на средновековните литературни текстове. Ключов миг е концепцията му за европейската „ Slavia “, която през Средновековието се разделя на „ източно славянство “ и „ западно славянство “ – две паралелно съществуващи, само че разрастващи се по разнообразни пътища култури според от другите географски, езикови и конфесионални области, към които се отнасят, както и въвеждането на термините „ Slavia Orthodoxa “ и „ Slavia Latina “.
Проф. Пикио е определен за задграничен член на Българска академия на науките през 1981 година Лауреат е на Международната премия „ Братя Кирил и Методий “ (1984). Почетен лекар на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ (1988).
Роден е на 7 септември 1923 година в Алесандрия, Италианско кралство. Завършва славистика в Римския университет „ Ла Сапиенца “. През 1947 година е редактор в списание „ L’Avanti “.
Две години преподава италиански език (1948–1949) във Варшавския университет, където под въздействие на Тадеуш Лер-Сплавински се насочва към палеославистиката, а след това специализира българистика в Париж при Роже Бернар и остаряла съветска литература при Андре Мазон.
Между 1953 и 1961 година е професор в университетите на Флоренция и Пиза, а по-късно оглавява Института по славянска лингвистика в Римския университет „ Ла Сапиенца “ (1961–1965). През 1965– 1966 година е гост-професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, а от 1968 година, в продължение на съвсем две десетилетия, е професор по славянски литератури в Йелския университет в Ню Хейвън.
Когато се връща в Италия през 1985 година, Рикардо Пикио става професор по съветска, църковнославянска и българска литература в Университетския източен институт в Неапол, където през 1993 година се пенсионира.
На челната фотография: Проф. Рикардо Пикио и неговата брачна половинка Мария. Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ