Кабинетът смята, че ЕК се е объркала с глоба за милиони за газовия ни монопол
Българското държавно управление напълно поддържа позицията на страната по дело Т-136/19 в Европейския съд. Това гласи едно от решенията на днешното съвещание на Министерския съвет.
Зад бюрократичния изказ обаче се крие едно от знаковите каузи в енергийния ни бранш. Става въпрос за делото, заведено по тъжба на " Овергаз ", че държавните предприятия " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз " са лимитирали достъпа ѝ до газовата инфраструктура и до пазара на газ като монополисти във връзка с тръбите. През 2015 година Европейска комисия приключи инспекция на обстановката и изводът ѝ е, че има нарушавания, като на България беше препоръчано да показа проект за прекратяването им под опасност от наказания. Европейската комисия беше склонна да понижи бъдещата санкция доста, в случай че бъдат изпълнени избрани ограничения. Една от тях е признаването на виновност, което би понижило глобата до 70 млн. евро , откакто може да е над 300 млн. евро . Друга мярка е страната да приватизира мажоритарен дял в " Булгартрансгаз ". А през предходната година Европейска комисия наложи санкция от 77 068 000 евро.
Въпросното дело е и една от аргументите за аферата " ЦУМгейт " - срещата сред основния прокурор Сотир Цацаров и притежателя на " Овергаз " Сашо Дончев , която се състоя в ЦУМ преди прокуратурата да разгласи, че ревизира " Овергаз " поради допустимо разминаване сред направени действителни вложения и утвърдени вложения от КЕВР. " Овергаз " пък подаде още преди този момент тъжба поради възползване от монополна позиция от страна на " Булгартранзгаз " и " Булгаргаз " на пазара за индустриални консуматори на природен газ.
Сега, инспекция на Actualno.com в уеб страницата на Европейския съд, сподели каква в действителност е позицията ни по делото. Прави усещане, че " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз " и Българският енергиен холдинг (БЕХ), който също е страна по делото наедно с държавните газови сдружения, споделят следното за ответника т.е. Европейската комисия (ЕК) – че тя неправилно вижда " Булгаргаз " като индивид с преобладаващо състояние на пазара на услуги за поддържане на потенциал – с други думи като монополист що се отнася до газовата инфраструктура. Нямало монопол и в случай че към " Булгаргаз " се прибавят " Булгартрансгаз " и БЕХ. Друго несъгласие е, че Европейска комисия не е определила вярно що е то референтен пазар – имало " в действителност и правни неточности " и не бил юридически пазарен разбор. А за похлупак българската страна споделя, че не е нарушила член 102 от Европейския контракт, който третира точно господстващото пазарно състояние. Съответно се желае или анулация на санкцията от 77 млн. евро, или намаляването ѝ.
В своето решение за поддръжка, държавното управление показва, че в случай че глобата от Европейска комисия остане, то " ще има отражение върху опциите на БЕХ и " Булгартрансгаз " да изпълнят уговорките си по реализацията на стратегически за българската страна инфраструктурни планове, сред които построяването на междусистемната газова връзка Гърция-България, развиването на националната газопреносна мрежа, създаване на Газов хъб " Балкан " и други ". С други думи – няма да може да бъде построен съгласно проекта интерконекторът с Гърция, както и хъб " Балкан ". Интересен е аспектът що се отнася до " Турски поток ", където към този момент има проблеми с бързината на реализацията на плана на българска територия – припомнете си в този и този материал защо става въпрос!
Зад бюрократичния изказ обаче се крие едно от знаковите каузи в енергийния ни бранш. Става въпрос за делото, заведено по тъжба на " Овергаз ", че държавните предприятия " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз " са лимитирали достъпа ѝ до газовата инфраструктура и до пазара на газ като монополисти във връзка с тръбите. През 2015 година Европейска комисия приключи инспекция на обстановката и изводът ѝ е, че има нарушавания, като на България беше препоръчано да показа проект за прекратяването им под опасност от наказания. Европейската комисия беше склонна да понижи бъдещата санкция доста, в случай че бъдат изпълнени избрани ограничения. Една от тях е признаването на виновност, което би понижило глобата до 70 млн. евро , откакто може да е над 300 млн. евро . Друга мярка е страната да приватизира мажоритарен дял в " Булгартрансгаз ". А през предходната година Европейска комисия наложи санкция от 77 068 000 евро.
Въпросното дело е и една от аргументите за аферата " ЦУМгейт " - срещата сред основния прокурор Сотир Цацаров и притежателя на " Овергаз " Сашо Дончев , която се състоя в ЦУМ преди прокуратурата да разгласи, че ревизира " Овергаз " поради допустимо разминаване сред направени действителни вложения и утвърдени вложения от КЕВР. " Овергаз " пък подаде още преди този момент тъжба поради възползване от монополна позиция от страна на " Булгартранзгаз " и " Булгаргаз " на пазара за индустриални консуматори на природен газ.
Сега, инспекция на Actualno.com в уеб страницата на Европейския съд, сподели каква в действителност е позицията ни по делото. Прави усещане, че " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз " и Българският енергиен холдинг (БЕХ), който също е страна по делото наедно с държавните газови сдружения, споделят следното за ответника т.е. Европейската комисия (ЕК) – че тя неправилно вижда " Булгаргаз " като индивид с преобладаващо състояние на пазара на услуги за поддържане на потенциал – с други думи като монополист що се отнася до газовата инфраструктура. Нямало монопол и в случай че към " Булгаргаз " се прибавят " Булгартрансгаз " и БЕХ. Друго несъгласие е, че Европейска комисия не е определила вярно що е то референтен пазар – имало " в действителност и правни неточности " и не бил юридически пазарен разбор. А за похлупак българската страна споделя, че не е нарушила член 102 от Европейския контракт, който третира точно господстващото пазарно състояние. Съответно се желае или анулация на санкцията от 77 млн. евро, или намаляването ѝ.
В своето решение за поддръжка, държавното управление показва, че в случай че глобата от Европейска комисия остане, то " ще има отражение върху опциите на БЕХ и " Булгартрансгаз " да изпълнят уговорките си по реализацията на стратегически за българската страна инфраструктурни планове, сред които построяването на междусистемната газова връзка Гърция-България, развиването на националната газопреносна мрежа, създаване на Газов хъб " Балкан " и други ". С други думи – няма да може да бъде построен съгласно проекта интерконекторът с Гърция, както и хъб " Балкан ". Интересен е аспектът що се отнася до " Турски поток ", където към този момент има проблеми с бързината на реализацията на плана на българска територия – припомнете си в този и този материал защо става въпрос!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ