145 години от Руско-турската война – Непобедимата Шипка
„ Българското опълчение потвърди, че българите могат да се бият като лъвове ”.
“Струва ми се, че в никакъв случай няма да не помни 11(23) август, когато трябваше да пътувам от Търново за Габрово и два пъти от Габрово за шипка и обратно…..Тук, край Зелено дърво, смъкнах шапка, когато около мен караха ранени български опълченци. Тези храбреци, които с гърдите си задържаха първия напън на турците, изключително на 10 (22) август, лежаха във волски каруци, които габровци бяха преди малко изпратили. Те лежаха в безвластие, без всякаква постилка, а някои бяха превързани с мръсни парцали. Очевидно те всички страдаха, само че безмълвно, съсредоточенои без да се олакват, понасяха страданията. На лицата на мнозина се бяха появили към този момент тази злокобна синина на кожата и мътният изменчив взор, които не оставяха подозрение за изхода на раните. Можеше ли човек да не смъкна шапка пред това шествие на живи мъртъвци!… ” /От специального корреспондента, Голос, бр.200, 30 VIII (11 IX)/
„ Шепата хора, останали на върха, които от разсъмване се бият против десеторно по-големи сили, стартират към 5 часа следобяд да се отдръпват на дребни групи, прибирайки и последните ранени. Офицерите в този отряд са съвсем всички ранениили убити … Боят изглеждал безвъзвратно изгубен за русите. От българското опълчение три четвърти са извадени от строя. Съставите на Брянския и Орловския полк били понижени на половина. След тридневен артилерийски огън, от най-активните, артилерийският парк е съвсем изпразнен. Докато турците възобновяват офанзивите си, русите са принудени да пестят барута. Те стрелят рядко. Подкрепления не идват отникъде и един господ знае по кое време ще дойде Радецки.
Турците стартират да надвиват. Те отхвърлят съперниците си от всички страни и заемат от ден на ден преференциални позиции. Сюлейман счита, че триумфът му е сигурен.
В пет часа съветският артилерийски парк е с празни сандъци: нито един снаряд за изстрелване – остава единствено щикът, с цел да приключи героично денят. Батареите приключват огъня и московските бойци се хвърлят в офанзива. Търците не устоят на напораим и отстъпват още един път. Но съветските батареи мълчат след отстъплението и те, евентуално досещайки се за повода на това наложително безмълвие, още веднъж разярено нападат. Частите на Столетов, които са източени от тридневните непрекъснати боеве, без храна, без отмора и без патрони, нямат към този момент сили да устоят офанзивите на турците. Със сълзи на очи съветските бойци стартират да се отдръпват, изиставяйки позициите, оросени с тяхната кръв.
Окуражени от това безмълвие, турците нападат с огромна смелост тази значима позиция и доближават към този момент върха, когато русите, излизайки от окопите, хвърлят против тях големи камъни, дънери, които отхвърлят неприятеля към урвата, откъдето е тръгнал. Когато за миг огромните камъни недостигат, те хвърлят счупени пушки, откъртени буци пръст, патронташи, напълнени със ситни камъни. Въпреки това низамите, насърчавани от офицерите си, поставят оптимални старания... и няколко пъти стигат до края на платото. Русите се хвърлят върху тях и стартират смъртоносни ръкопашни битки, които са доста редки в актуалните войни. Турците се залавят с крайници и ръце за вдлъбнатините на скалите, до момента в който русите ги „ обработват ” с приклада на пушките, щика, със сабята. Когато някой добре се е закрепил, трима или четирима от другарите му се качват по раменете му и по този начин благодарение на тази къса стълба се изкачват на върхяа.Хващат се безусловно гуша за гуша, бият се с юмруци, с крайници, даже се раздират със зъби…
Вече е шест часа вечерта. В този миг боят малко позаглъхва, само че русите не могат да се ъзползват от това, защото всичките им запаси са хвърлени в багра. Изгорени от слънцето, гладни, жадни, частите са обезсилени. От три дни не е била приготвяна храна, а водата въобще липсва в съветските позиции. Някои нещастни войници са се проснали задъхани върху голите скали, без да се интересуват от дъжда от патрони, които се сипят върху тях. Други се бият яростно върху скалите, принудени да отстъпват, само че защищавайки се гневно. Ехото донася от всички страни триумфалния зов на турците...
Двамата генерали Столетов и Дерожински са на върха. С далекогледа те оглеждат с безпокойствие пътя, който води към долината на Янтра, затрупан с храстакаци и тъмни скали. Изведнъж Столетов, обзет от мощно неспокойствие, извиква и хваща ръката на своя военен приятел, насочвайки я към дъното на дефилето. Те виждат да се появява дълга черна колона, извиваща се по дължината на пътя... / Dick de Lonlay, Lármee russe en champagne, Paris, 1888, c. 87 – 90/
„ Генерал Радецки се е настанил в нещо като землянка, заобиколена от клони. Той ме удостои с достойнството да ме одобри и ми сподели: „ Разказвайте основно за храбрите ми полкове и за доблестното българско опълчение, които откакто не са имали повече муниции, са отблъснали с камъни офанзивата на турците ”. /A. Mlochowski de Belina, De Paris a Plevna, Paris, s.a., c. 217-222/
“Струва ми се, че в никакъв случай няма да не помни 11(23) август, когато трябваше да пътувам от Търново за Габрово и два пъти от Габрово за шипка и обратно…..Тук, край Зелено дърво, смъкнах шапка, когато около мен караха ранени български опълченци. Тези храбреци, които с гърдите си задържаха първия напън на турците, изключително на 10 (22) август, лежаха във волски каруци, които габровци бяха преди малко изпратили. Те лежаха в безвластие, без всякаква постилка, а някои бяха превързани с мръсни парцали. Очевидно те всички страдаха, само че безмълвно, съсредоточенои без да се олакват, понасяха страданията. На лицата на мнозина се бяха появили към този момент тази злокобна синина на кожата и мътният изменчив взор, които не оставяха подозрение за изхода на раните. Можеше ли човек да не смъкна шапка пред това шествие на живи мъртъвци!… ” /От специального корреспондента, Голос, бр.200, 30 VIII (11 IX)/
„ Шепата хора, останали на върха, които от разсъмване се бият против десеторно по-големи сили, стартират към 5 часа следобяд да се отдръпват на дребни групи, прибирайки и последните ранени. Офицерите в този отряд са съвсем всички ранениили убити … Боят изглеждал безвъзвратно изгубен за русите. От българското опълчение три четвърти са извадени от строя. Съставите на Брянския и Орловския полк били понижени на половина. След тридневен артилерийски огън, от най-активните, артилерийският парк е съвсем изпразнен. Докато турците възобновяват офанзивите си, русите са принудени да пестят барута. Те стрелят рядко. Подкрепления не идват отникъде и един господ знае по кое време ще дойде Радецки.
Турците стартират да надвиват. Те отхвърлят съперниците си от всички страни и заемат от ден на ден преференциални позиции. Сюлейман счита, че триумфът му е сигурен.
В пет часа съветският артилерийски парк е с празни сандъци: нито един снаряд за изстрелване – остава единствено щикът, с цел да приключи героично денят. Батареите приключват огъня и московските бойци се хвърлят в офанзива. Търците не устоят на напораим и отстъпват още един път. Но съветските батареи мълчат след отстъплението и те, евентуално досещайки се за повода на това наложително безмълвие, още веднъж разярено нападат. Частите на Столетов, които са източени от тридневните непрекъснати боеве, без храна, без отмора и без патрони, нямат към този момент сили да устоят офанзивите на турците. Със сълзи на очи съветските бойци стартират да се отдръпват, изиставяйки позициите, оросени с тяхната кръв.
Окуражени от това безмълвие, турците нападат с огромна смелост тази значима позиция и доближават към този момент върха, когато русите, излизайки от окопите, хвърлят против тях големи камъни, дънери, които отхвърлят неприятеля към урвата, откъдето е тръгнал. Когато за миг огромните камъни недостигат, те хвърлят счупени пушки, откъртени буци пръст, патронташи, напълнени със ситни камъни. Въпреки това низамите, насърчавани от офицерите си, поставят оптимални старания... и няколко пъти стигат до края на платото. Русите се хвърлят върху тях и стартират смъртоносни ръкопашни битки, които са доста редки в актуалните войни. Турците се залавят с крайници и ръце за вдлъбнатините на скалите, до момента в който русите ги „ обработват ” с приклада на пушките, щика, със сабята. Когато някой добре се е закрепил, трима или четирима от другарите му се качват по раменете му и по този начин благодарение на тази къса стълба се изкачват на върхяа.Хващат се безусловно гуша за гуша, бият се с юмруци, с крайници, даже се раздират със зъби…
Вече е шест часа вечерта. В този миг боят малко позаглъхва, само че русите не могат да се ъзползват от това, защото всичките им запаси са хвърлени в багра. Изгорени от слънцето, гладни, жадни, частите са обезсилени. От три дни не е била приготвяна храна, а водата въобще липсва в съветските позиции. Някои нещастни войници са се проснали задъхани върху голите скали, без да се интересуват от дъжда от патрони, които се сипят върху тях. Други се бият яростно върху скалите, принудени да отстъпват, само че защищавайки се гневно. Ехото донася от всички страни триумфалния зов на турците...
Двамата генерали Столетов и Дерожински са на върха. С далекогледа те оглеждат с безпокойствие пътя, който води към долината на Янтра, затрупан с храстакаци и тъмни скали. Изведнъж Столетов, обзет от мощно неспокойствие, извиква и хваща ръката на своя военен приятел, насочвайки я към дъното на дефилето. Те виждат да се появява дълга черна колона, извиваща се по дължината на пътя... / Dick de Lonlay, Lármee russe en champagne, Paris, 1888, c. 87 – 90/
„ Генерал Радецки се е настанил в нещо като землянка, заобиколена от клони. Той ме удостои с достойнството да ме одобри и ми сподели: „ Разказвайте основно за храбрите ми полкове и за доблестното българско опълчение, които откакто не са имали повече муниции, са отблъснали с камъни офанзивата на турците ”. /A. Mlochowski de Belina, De Paris a Plevna, Paris, s.a., c. 217-222/
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ