Лунната мисия на България: 10% от БВП за образование
Българското обучение е достигнало долна мъртва точка от към този момент дълго време Това рефлектира отрицателно върху пазара на труда, конкурентоспособността в някои браншове, качеството на обществените услуги и администрация Нужни са доста амбициозни цели за повишение на качеството на образованието, които да бъдат и солидно финансирани
Moonshot (нещо като Лунна мисия) е израз от началото на 60-те години в Америка, когато концепцията за полет до Луната се трансформира в действителна вероятност, с която Съединени американски щати да компенсират изоставането си в галактическата конкуренция с Русия. На България не й предстоят сходни световни цели, само че паралелът не е напълно несъответствуващ. България изостава и би трябвало да навакса. Това не може да стане единствено с усилена работа. Необходима е сфера, в която да се концентрираме и да създадем пробив. Смятам, че пробивът би трябвало да е в образованието.
Българското обучение е достигнало долна мъртва точка от към този момент дълго време Това рефлектира отрицателно върху пазара на труда, конкурентоспособността в някои браншове, качеството на обществените услуги и администрация Нужни са доста амбициозни цели за повишение на качеството на образованието, които да бъдат и солидно финансирани
Moonshot (нещо като Лунна мисия) е израз от началото на 60-те години в Америка, когато концепцията за полет до Луната се трансформира в действителна вероятност, с която Съединени американски щати да компенсират изоставането си в галактическата конкуренция с Русия. На България не й предстоят сходни световни цели, само че паралелът не е напълно несъответствуващ. България изостава и би трябвало да навакса. Това не може да стане единствено с усилена работа. Необходима е сфера, в която да се концентрираме и да създадем пробив. Смятам, че пробивът би трябвало да е в образованието.
Защо?
Политически партии, бизнес, синдикати, коментатори от много време като че ли в един глас упорстват " желаеме по-висока принадена стойност ". Това, което всички имат поради, е по-високи заплати, по-качествена администрация, по-висока покупателна дарба, по-хубави жилища, с две думи - по-добър живот.
Първичният инстинкт, постоянно демонстриращ се в туризма, е да вдигнем цените. Правим кафето 5 лева, пържените картофи 10 лева и усилваме прихода. За страдание не става по този начин. Неоправдано високата цена единствено унищожава стопанската система. Ниските налози също не са решение. Нито пък високите. Ефективната административна система и подпомагащото вложенията законодателство правят някаква работа, само че и те са функционалност на образованието. Всичко това се сблъсква в стената на това, което хората могат да създадат. Време е този индикатор фрапантно да се промени.
Реклама
Тук точно опираме до образованието. Не единствено в учебно заведение, а на съвсем цялото население. Причините са две. Едната е национална, другата е световна. Националната е, че българското обучение е в долна мъртва точка отдавна. Показват го непрекъснатият дефицит на квалифицирана работна ръка, качеството на обществената администрация, незадоволителният стопански напредък, разноските за обучение и в напълно измерима форма - резултатите на PISA, най-комплексното интернационално относително изследване на междинното обучение. България е на дъното в Европейски Съюз и зад ред страни отвън. Тенденцията се задълбочава. В последното проучване на PISA българските възпитаници устойчиво заемат 50-а позиция след изследваните страни и под която и да било страна в Европейски Съюз, зад Румъния (49), Сърбия (44), Гърция (43), Турция и Украйна (40), Унгария (33), Чехия (24), Полша (11), Естония (5).
Над 20 години българското учебно заведение бълва войска от функционално необразовани. Имаме проблем освен с 15- или 18-годишните, само че и с 25-, 30- и 40-годишните. Не учениците, а най-малко половината от популацията би трябвало да получи ново обучение, а дружно с това всички да продължат непрекъснато да се образоват. А продължаващото обучение, или обучение през целия живот, е отвъдна идея за България.
Образоваността на страната страда и от естествената селекция на персоналната упоритост - т алантливите деца всеобщо се изнасят от България, с цел да продължат образованието си в чужбина. И след това да останат там. Така дребното образувана качествена начетеност изтича на открито и страната става жертва на отрицателен натурален асортимент.
Реклама
Всичко, казано дотук, не е някаква моя проклетия към българщината, а данни и ясни заявки от статистически изследвания, разбори, измерими съпоставения, ниво на заплати, инфлация и неведнъж декларирано неодобрение на вложители и работодатели. Факти, действителност.
Към националната просветителна злополука се прибавя и втори проблем - световната наклонност на икономическа промяна изисква висока и гъвкава начетеност, която да обезпечи по-висока адекватност за непрекъснато и непредвидимо изменящ се темперамент на труда. Светът, освен България, има потребност от нов вид начетеност.
Националният срив на образованието и невъзможността хората да бъдат в крайник с световното софтуерно развиване води до експоненциално пропадане на България.
Този неуспех не е постоянно елементарно да бъде видян. Стандартите на живот, индустриалното произвеждане, софтуерната ни осигуреност порастват. Този напредък обаче е доста по-бавен, в сравнение с би могъл да бъде, и е в огромна степен резултат на консумация на световен и европейски напредък.
Moonshot (нещо като Лунна мисия) е израз от началото на 60-те години в Америка, когато концепцията за полет до Луната се трансформира в действителна вероятност, с която Съединени американски щати да компенсират изоставането си в галактическата конкуренция с Русия. На България не й предстоят сходни световни цели, само че паралелът не е напълно несъответствуващ. България изостава и би трябвало да навакса. Това не може да стане единствено с усилена работа. Необходима е сфера, в която да се концентрираме и да създадем пробив. Смятам, че пробивът би трябвало да е в образованието.
Българското обучение е достигнало долна мъртва точка от към този момент дълго време Това рефлектира отрицателно върху пазара на труда, конкурентоспособността в някои браншове, качеството на обществените услуги и администрация Нужни са доста амбициозни цели за повишение на качеството на образованието, които да бъдат и солидно финансирани
Moonshot (нещо като Лунна мисия) е израз от началото на 60-те години в Америка, когато концепцията за полет до Луната се трансформира в действителна вероятност, с която Съединени американски щати да компенсират изоставането си в галактическата конкуренция с Русия. На България не й предстоят сходни световни цели, само че паралелът не е напълно несъответствуващ. България изостава и би трябвало да навакса. Това не може да стане единствено с усилена работа. Необходима е сфера, в която да се концентрираме и да създадем пробив. Смятам, че пробивът би трябвало да е в образованието.
Защо?
Политически партии, бизнес, синдикати, коментатори от много време като че ли в един глас упорстват " желаеме по-висока принадена стойност ". Това, което всички имат поради, е по-високи заплати, по-качествена администрация, по-висока покупателна дарба, по-хубави жилища, с две думи - по-добър живот.
Първичният инстинкт, постоянно демонстриращ се в туризма, е да вдигнем цените. Правим кафето 5 лева, пържените картофи 10 лева и усилваме прихода. За страдание не става по този начин. Неоправдано високата цена единствено унищожава стопанската система. Ниските налози също не са решение. Нито пък високите. Ефективната административна система и подпомагащото вложенията законодателство правят някаква работа, само че и те са функционалност на образованието. Всичко това се сблъсква в стената на това, което хората могат да създадат. Време е този индикатор фрапантно да се промени.
Реклама
Тук точно опираме до образованието. Не единствено в учебно заведение, а на съвсем цялото население. Причините са две. Едната е национална, другата е световна. Националната е, че българското обучение е в долна мъртва точка отдавна. Показват го непрекъснатият дефицит на квалифицирана работна ръка, качеството на обществената администрация, незадоволителният стопански напредък, разноските за обучение и в напълно измерима форма - резултатите на PISA, най-комплексното интернационално относително изследване на междинното обучение. България е на дъното в Европейски Съюз и зад ред страни отвън. Тенденцията се задълбочава. В последното проучване на PISA българските възпитаници устойчиво заемат 50-а позиция след изследваните страни и под която и да било страна в Европейски Съюз, зад Румъния (49), Сърбия (44), Гърция (43), Турция и Украйна (40), Унгария (33), Чехия (24), Полша (11), Естония (5).
Над 20 години българското учебно заведение бълва войска от функционално необразовани. Имаме проблем освен с 15- или 18-годишните, само че и с 25-, 30- и 40-годишните. Не учениците, а най-малко половината от популацията би трябвало да получи ново обучение, а дружно с това всички да продължат непрекъснато да се образоват. А продължаващото обучение, или обучение през целия живот, е отвъдна идея за България.
Образоваността на страната страда и от естествената селекция на персоналната упоритост - т алантливите деца всеобщо се изнасят от България, с цел да продължат образованието си в чужбина. И след това да останат там. Така дребното образувана качествена начетеност изтича на открито и страната става жертва на отрицателен натурален асортимент.
Реклама
Всичко, казано дотук, не е някаква моя проклетия към българщината, а данни и ясни заявки от статистически изследвания, разбори, измерими съпоставения, ниво на заплати, инфлация и неведнъж декларирано неодобрение на вложители и работодатели. Факти, действителност.
Към националната просветителна злополука се прибавя и втори проблем - световната наклонност на икономическа промяна изисква висока и гъвкава начетеност, която да обезпечи по-висока адекватност за непрекъснато и непредвидимо изменящ се темперамент на труда. Светът, освен България, има потребност от нов вид начетеност.
Националният срив на образованието и невъзможността хората да бъдат в крайник с световното софтуерно развиване води до експоненциално пропадане на България.
Този неуспех не е постоянно елементарно да бъде видян. Стандартите на живот, индустриалното произвеждане, софтуерната ни осигуреност порастват. Този напредък обаче е доста по-бавен, в сравнение с би могъл да бъде, и е в огромна степен резултат на консумация на световен и европейски напредък.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ