Комисия в ЕП: Косово да признае българското малцинство
Българското малцинство в Косово би трябвало да бъде прието.
Този апел се съдържа в отчета за напредъка на тази страна през 2021 година, утвърден от Комисията по външни работи в Европейския парламент.
Членовете й одобриха, препоръчана от 8 български депутати от парламентарните групи на Европейската национална партия (ЕНП) и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).
В отчета се признава, че конституцията на Косово е доста прогресивна във връзка с правата на малцинствата. Но в същото време се отбелязва, че петицията на близо 500 души, които исторически се самоопределят като българи, записана в Народното събрание в Прищина през май 2018 година, към момента не е прегледана. Депутатите от външнополитическата комисия предлагат тези права да бъдат предпазени в законовата рамка и да бъдат обезпечени на процедура.
Петицията е импортирана от две организации на българсото малцинство в Косово. Това са „ Обединени българи в Косово “ и Културно-просветно сдружение на българите в Жупа „ Български мохамедани “.
По този въпрос към момента няма никакво придвижване. Същевременно през 2011 година в страната са приети черногорско и хърватско малцинство.
Андрей Ковачев (ЕНП) благодари на българските евродепутати от ЕНП, ЕКР и демократичната група „ Обнови Европа “ (ОЕ).
„ Благодарение на всички тях, успяхме да преодолеем съпротивата от ляво - социалисти, извънредно леви и частично „ зелени “ и да вкараме текстове настояващи за признаването на българското малцинство “, написа Ковачев във фейсбук.
За Клуб Z той посочи, че Сергей Станишев е дал своя вот за поправките. За страдание обаче, той не е съумял да убеди сътрудниците си социалисти да създадат същото, добави Ковачев.
Българските членове на Комисията по външна политика са Александър Йорданов от ГЕРБ и ЕНП), Сергей Станишев от Българска социалистическа партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) и Илхан Кючюк от Движение за права и свободи и ОЕ.
„ За страдание, днешната победа в Комисията по външни работи към момента не е дефинитивна. Очаквам от ляво в пленарна зала да бъде изработен опит за унищожаване на този текст “, написа още Андрей Ковачев.
Той се надява да продължи съдействието с сътрудниците си и признатата корекция да остане и във финалния вид на отчета.
Според Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация и ЕКР Ходобно самопризнание е и от изключително значение, като се имат поради поредните опити на сръбската агитация да показа българите в Косово, като сърби.
Българите в Косово публично са 15 000. Неофициално - до 150 000
Българите в Косово са историческа общественост. Тя е формирана от няколко субетнически групи - горани, жупци, торлаци. По публични оценки българите в регионите на Гора и Жупа са 15 000 души.
Според българите там обаче импровизирано техният сбор е доста по-голям. Някои източници настояват за 150 000 души.
Хора с български генезис живеят в общините Краковища (Драгаш), Щръбце и Призрен. Компактна българска общественост има в община Раховец. В община Краковища (Драгаш) има 19 напълно български села.
Този апел се съдържа в отчета за напредъка на тази страна през 2021 година, утвърден от Комисията по външни работи в Европейския парламент.
Членовете й одобриха, препоръчана от 8 български депутати от парламентарните групи на Европейската национална партия (ЕНП) и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР).
В отчета се признава, че конституцията на Косово е доста прогресивна във връзка с правата на малцинствата. Но в същото време се отбелязва, че петицията на близо 500 души, които исторически се самоопределят като българи, записана в Народното събрание в Прищина през май 2018 година, към момента не е прегледана. Депутатите от външнополитическата комисия предлагат тези права да бъдат предпазени в законовата рамка и да бъдат обезпечени на процедура.
Петицията е импортирана от две организации на българсото малцинство в Косово. Това са „ Обединени българи в Косово “ и Културно-просветно сдружение на българите в Жупа „ Български мохамедани “.
По този въпрос към момента няма никакво придвижване. Същевременно през 2011 година в страната са приети черногорско и хърватско малцинство.
Андрей Ковачев (ЕНП) благодари на българските евродепутати от ЕНП, ЕКР и демократичната група „ Обнови Европа “ (ОЕ).
„ Благодарение на всички тях, успяхме да преодолеем съпротивата от ляво - социалисти, извънредно леви и частично „ зелени “ и да вкараме текстове настояващи за признаването на българското малцинство “, написа Ковачев във фейсбук.
За Клуб Z той посочи, че Сергей Станишев е дал своя вот за поправките. За страдание обаче, той не е съумял да убеди сътрудниците си социалисти да създадат същото, добави Ковачев.
Българските членове на Комисията по външна политика са Александър Йорданов от ГЕРБ и ЕНП), Сергей Станишев от Българска социалистическа партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите (СиД) и Илхан Кючюк от Движение за права и свободи и ОЕ.
„ За страдание, днешната победа в Комисията по външни работи към момента не е дефинитивна. Очаквам от ляво в пленарна зала да бъде изработен опит за унищожаване на този текст “, написа още Андрей Ковачев.
Той се надява да продължи съдействието с сътрудниците си и признатата корекция да остане и във финалния вид на отчета.
Според Ангел Джамбазки от Вътрешна македонска революционна организация и ЕКР Ходобно самопризнание е и от изключително значение, като се имат поради поредните опити на сръбската агитация да показа българите в Косово, като сърби.
Българите в Косово публично са 15 000. Неофициално - до 150 000
Българите в Косово са историческа общественост. Тя е формирана от няколко субетнически групи - горани, жупци, торлаци. По публични оценки българите в регионите на Гора и Жупа са 15 000 души.
Според българите там обаче импровизирано техният сбор е доста по-голям. Някои източници настояват за 150 000 души.
Хора с български генезис живеят в общините Краковища (Драгаш), Щръбце и Призрен. Компактна българска общественост има в община Раховец. В община Краковища (Драгаш) има 19 напълно български села.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ