Българският земеделски работник е сред най-бедните в Европа. Единствено в

Българският аграрни служащ е измежду най-бедните в Европа. Единствено в македонското селско стопанство заплатите са по-ниски, предава Бтв.

В същото време се оказва, че междинната заплата в земеделието у нас към този момент изпреварва приходите в ресторантьорството и строителството, само че отново мъчно се намират чиновници. 

Фермери обмислят да се откажат от отглеждането на животни, защото не могат да си намерят служащи.

По данни на КНСБ междинната заплата в земеделския бранш у нас е  419 евро . Най-богати са земеделците в Словения, където междинните заплати гонят  1400 евро .

Сравнително високото възнаграждение в бранша на фона на българските приходи идва най-много поради заплатите на висококвалифицираните фрагменти. Механизатор в огромно стопанство може да взима и  2 хиляди лв.  заплата.



Снимка: btvnovinite.bg

Семейство Илчеви отглеждат над 70 крави. От две години не могат да намерят служащи. Давали  по 20 лв. дневно .

„ Миришело им, доста им била работата, лятото слънцето им пече, не желаят ”, сподели Радка Илчева.

Кандидати няма и поради тежките условия, и поради ниското възнаграждение, настояват служащите. Коста Иванов, който години наред е гледал крави в прилежащото село, е без платени осигуровки, а надницата му отивала за храна.

Според синдикатите нискоквалифицираните фрагменти в бранша рядко имат каквито и да било контракти.

 

„ Над  35% са в сивата стопанска система . След като държим служащите на минимална заплата, те естествено търсят друга опция ”, сподели Светла Василева от КНСБ. 

Икономисти пресмятат, че продуктивността в българските ферми е  три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Логично, това важи и за приходите.

„ Нашето селско стопанство има потребност от големи вложения, тогава ще дойдат по-високите заплати. Ако от единица повърхност в България се вадят 2 тона, а в Западна Европа – 6, явно имаме проблем ”, разяснява икономистът Николай Вълканов.