Българският законодател имаше друг поглед за проблем с домашното насилие.

" Българският законодател имаше различен взор за проблем с домашното принуждение. С публикуването на измененията в Наказателен кодекс страната ясно съобщи волята си за по-сериозно опълчване на този феномен. Това е единствено една от крачките, само че е и най-неефективната. Наказателният орган се намесва, когато има осъществено закононарушение ", разяснява още Радослав Лазаров.

И добави, че са установени няколко случая, в които потърпевшата е претърпяла домашно принуждение. Част от тях са стигнали до правораздавателните органи. Установеният по закон период за разглеждане на такива тъжби е три месеца.

" Това е прекомерно дълъг период. Когато се образува инспекция, тя се дава на съответен чиновник, който да поеме случая и да реши по какъв начин ще протече тя и какво тъкмо обвиняване да се повдигне на причинителя на действието ", съобщи още прокурор Лазаров. По думите му ограничаване на контактите на потърпевш и причинител на домашно принуждение е допустимо едвам след повдигането на обвиняване.

" Това не значи, че полицията не се заела със случая. Законодателят даде своя знак, че това е по този начин. Остава да се вземат ограничения за ограничение на този феномен. Обществото би трябвало да си даде сметка, че това е феномен, който за жалост го има в нашата страна ", заключи представителят на Окръжна прокуратура - Варна.

Диляна Маркова, правист от фондация " Асоциация Анимус ", изясни, че заповед за незабавна отбрана до 24 часа се дава от съда.

" Преди измененията в Наказателен кодекс домашното принуждение не беше криминализирано. Жертвата от Варна сама е отдръпнала жалбата. Прокурорът не може да повдигне обвиняване без тъжба от пострадалия. Истанбулската спогодба даваше опция наказателното гонене да продължи и след отдръпването на жалбата ", разяснява Маркова.
" Различното е по-тежкото наказване, които мъжът от Варна щеше да получи. Необходимо е, с изключение на наказателното гонене, да има и предварителна защита ", добави тя.