Българският вицепрезидент Илияна Йотова днес празнува рожден ден - навършва

Българският вицепрезидент Илияна Йотова през днешния ден чества рожден ден - навършва 61 години. От тях 28 в дейната политика, в която тя начерта своя следа през цялото време.

Илияна Йотова е родена на 24 октомври 1964 година
Завършва българска и френска лингвистика в Софийския университет. Работи като кореспондент, редактор, водещ и завеждащ дирекция „ Новини и настоящи излъчвания “ в Българската национална телевизия от 1991 до 1997 година

Йотова влиза в политиката през 1997 година и то в партията, която тогава е в мощно нисходящ тренд - нещо, което мнозина от днешните политици надали в миналото ще схванат. В тези времена на неимоверно тестване за столетницата, в които не просто е изключително непрестижно да си червен, само че публичните пристрастености са по този начин нажежени, че е мъчно да изкажеш каквото и да било от името на Българска социалистическа партия, Илияна Йотова оглавява пресцентъра на социалистическата партия.

След Виденовата зима Българска социалистическа партия губи свиканите предварителни парламентарни избори, отбелязвайки голям спад - 23%. Отговорността да заяви това е на Илияна Йотова. Но нейният реванш е години по-късно, когато афишира и успеха й през 2005 година

Йотова е от политиците, които сами са построили своята кариера - без невидимата поддръжка на известна в обществото фамилия или фамилни връзки, без егидата на властна фигура, а изкачвайки стълбата на триумфа ходило по ходило. През 2005 година социалистическата партия регистрира достиженията й да построи един друг партиен пресцентър и Йотова става депутат, по-късно - народен представител в Европейския парламент. Там тя не се поколебава да отстоява разнообразни позиции - да вземем за пример, поддържа правата на българите в Украйна, без да се опасява, че някой може да разгласи мнението й за русофолско.

Като зам.-председател на комисията в Европарламента, занимаваща се с миграцията, Йотова държи да се регистрират правата на страните на първа линия, каквато е България. 

През лятото на 2016 година левицата издига ген. Румен Радев за кандидат-президент, само че на " Позитано " 20 бързо регистрират, че той е относително незнаен за нейните среди. Нещо повече, макар че инициативният комитет по издигането на Радев е управляван от емблемата на столетницата - Стефан Данаилов, редовият социалист не бърза да одобри генерала за " собствен ".

И тогава до него като претендент за вицепрезидент застава Илияна Йотова.

Тя обра много рецензия, поради думите, произнесени на Националното заседание на Българска социалистическа партия на 10 септември 2016 година „ Няма по какъв начин да не почувствате, господин Радев, по какъв начин трепти във въздуха на тази зала едно голямо доверие към вас. Днес в тази зала вие би трябвало да почувствате и да знаете цената на всеки глас, застанал зад вас. Пред себе си имате най-старата партия в България и може би в цяла Европа! Тук имате почтени хора, които през последните години са гонени, мачкани, обиждани, единствено тъй като са правилни на Българската социалистическа партия. И най-малкото придвижване от ваша страна против тази партия няма да ви бъде простено! “, изрече тогава Йотова.

Този ход се оказва сполучлив - за редовия социалист, видял доста генерали с политически упоритости, Радев стана " нашият военачалник ".

А от този момент Йотова свети със лична светлина като вицепрезидент. Вече втори мандат.

На " Дондуков " 2 тя няма неверен ход. Конституцията е дала малко пълномощия на президента и още по-малко на вицепрезидента.

Но Йотова съумя да построи престиж по " позитивен метод " - до нея други вицепрезиденти бяха добивали популярност с опълчването си на президента. Така направи преди време Блага Димитрова, а по-късно Маргарита Попова. Ген. Марин пък бе другата прекаленост - напълно се изгуби в сянката на Георги Първанов.

Обикновено вицето поема „ скучните “ протоколни събития, които не се радват на медийно внимание. Даже в думата " вицето ", с която публицистите имаха навика да редуцират названието на поста, личеше надменно състрадание. Но това към този момент не е по този начин.

Благодарение на Йотова българското общество не помни това надменно " вице ".

Но в нейната активност по време на " скучни събития ", в никакъв случай не се видя и намек на досада. Напротив, когато награждава изтъкнати създатели, лекари, учители, когато взе участие в празниците даже и на най-скромното читалище в някое малко градче, Йотова демонстрира същинска съпричастност, наред с надълбоко познаване на тематиката, сериозна подготовка и ослепително словесно показване.

Илияна Йотова издигна и престижа на журналистическата специалност, тъй като в никакъв случай не не помни, че потегли от нея и се обръща към публицистите с „ сътрудници “. И като сътрудник в никакъв случай не се крие от камерите и микрофоните, какъвто и „ смут “ за овластените да е настъпил в това време, каквато и " заплаха " от противен въпрос да съществува. Рядко политическо умеене в наши дни!

Като вицепрезидент на Йотова нееднократно се е налагало да показва позицията на президентската институция, както и да " обира острите ъгли ", основани от твърдата тирада на Радев. Йотова постоянно приказва тогава, когато Радев е предпочел да мълчи. Но дейностите й не остовят чувството за спор сред двамата, а за добре смачкан тандем.

В чисто човешки проект Йотова сподели, че " приказката за стълбата " не е наложителна орис за българския политик - тя остана крепко стъпила на земята, атрибутите на властта не я трансформираха.

С наличието си на „ Дондуков “ 2 Йотова демонстрира, че вицепрезидентският пост е необходим, тъй като и посредством него може да се прави политика, да се поддържа връзка с хората, да се насочат послания. Каквато в необятен смисъл е и ролята на президентската институция.

От лятото името на Йотова се завъртя като възможен претендент за президентския пост. Това би означавало, че нейната политическа кариера не върви към края си след 21 януари 2027 година, когато завършва мандадът им с Радев. А й отваря нови хоризонти.

Има една сентенция - Съдбата обича смелите!

Йотова в никакъв случай не е минавала за биткаджийка, тъй като всекидневно това се свързва с експанзия, а тя не й е присъща. Но в никакъв случай не се е страхувала да влезе в борба, в която нейното оръжие е словото и умеенето на убеждава.

Като политик Йотова умее да гради салда, а като български политик - да брани нашия народен интерес. И за разлика от мнозина овластени, които бързат да заявяват лоялност към непознати столици даже, когато никой не желае това от тях, Йотова не се опасява да изтъкне, че дребна България има свои нюанси в общия европейски интерес. Като вицепрезидент работата й има ясно изразен народен профил. Но не и популистки!

Само бъдещето ще покаже по какъв начин ще се подредят планетите и дали Илияна Йотова ще получи късмет да се бори за първия пост в страната. Макар към днешна дата да са малко политиците, които да са посочили, че са подобаващи - с умеенето си да построяват мостове, а не да рушат; да търсят салда, а не да ги унищожават; да тачат българското, а не да го неглижират; да виждат компликациите пред елементарния човек, без да са популисти. Качества, които несъмнено има красивото лице на българската висша политика.

Каквото и да стане в бъдеще, през днешния ден не може да се отхвърли - Илияна Йотова е едно от лицата на актуалната българска политика, които пишат най-новата ни история, показвайки темперамент и воля, упоритост и подготовка, опит и умения, и най-много отстоявайки национални позиции в мощна конкуренция.  

Честит рожден ден, Илияна!