Крум Савов, специално за „Марица“: Кризата концентрира парит...
Българският тв бизнес може да бъде прегледан от две направления. Едната е наличие, излъчвания, нововъведения. Другата е политическата взаимозависимост на медиите.
Световната рецесия ограничи опциите за реклама, или по-скоро ги концентрира в най-големите. Това им разрешава две неща. Едното - да притеглят най-хубавите и високоплатени публицисти, въпреки и по техен аршин. И да купуват по-скъпи продукции. И това прави кръга обаян. Защото това подвига рейтинга им. Съответно по-малките и периферни малките екрани би трябвало да свиват бюджети и пада гледаемостта.
Телевизиите залагат на формати, утвърдили се през годините, въпреки да липсват „ Стани Богат “ и „ Х Фактор”. А огромната борба сякаш е съсредоточена в утринните блокове.
Малките като „ Евроком “, „ 7/8” и ТВ1 остават като противоборство, като острови на свободата. На огромните им е елементарно да притеглят посетители. Стига едно позвъняване и на 99% гостът е подготвен. При дребните е тройно по-трудно.
Водещите публицисти в огромните малките екрани вземат положителни заплати, най-малко в случай че ги съпоставим с българския стандарт. Иначе със западните медии тук изоставаме и като пари, и като независимост. Така огромните публицисти си пазят хляба, като се самоцензурират или слушат деликатно продуценти, шефове на вести или непосредствено получават политически напън от властта. И по този начин се трансфораха в рупори, които изкривяват истината.
С годините няколко пъти задгранични притежатели влизаха в малките екрани. Нали съм бил в кухнята и знам - тези хора ги вълнува единствено финансов резултат. Ако им излиза и в края на годината си вземат дивидента, доста малко ги вълнува политиката на медията. Трябва да стане нещо извънредно, за което да скочат Европейски Съюз или Съединени американски щати. Иначе доста значимо, че наколенките са поставени на очите, с изключение на на краката.
Затова и непокорни, смели, качествени кореспонденти са избутани в периферни малките екрани, кабеларки, които молят за дарения, с цел да се устоят. Веднага ще дам образец с ТВ1 с Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Светла Петрова, Лили Маринкова.
Като някогашен състезателен публицист скърбя, че интернет умъртви тази специалност в ефира. Първо, до момента в който пристигна ред на новините, събитието към този момент е отразено в 5 уеб страницата. Второ, жълтото заглавие е по-важно от разбора и коментара.
Конкретно при коментаторите също свиреп падна качеството. Едно потомство преди мен, възпитано в комунизма, само че на извънредно равнище, си отиде по биологически аргументи. Ние, 60-годишните, отиваме в миманса. Нескромно, само че изпод се получава празнота.
Ще дам образец с „ Диеми “-те. Може да чувам 5 разнообразни коментатори зад кадър, само че толкоз са идентични в словоред, интонация, фрази, че са станали под шаблон. Може да им го изискват, не знам. Но все едно чувам един и същи човек.
И липсва смела позиция освен когато са наранени ползите на мощните на деня в българския футбол. Не се споделя: „ Това беше засада “, а „ Сега ще забележим, чакаме повтаряне, вие си преценете “. Сакън, да не се разсърди някой.
Признавам, мъчно е. Ако доста приказваш, следва укор - „ този ми наду главата “. Ако малко приказваш – „ Този защо са го турили там “. И още, и още. Угодия няма. Но би трябвало баланс, мярка. На глас, на страст. Нито да си починал, нито да крещиш 7 минути на гол - все едно си мексиканец.
Ето, ще дам и позитивен образец. Изключително ми е прелестно да чувам Никола Ибришимов. Великолепен е! Балансирано, интелигентно, с схващане на играта, ненатрапчиво. С интервалите, с страстите. Пълни ми душата. Никола ми е по-интересен от мача от време на време. Давам му 9 по десетобалната система.
Световната рецесия ограничи опциите за реклама, или по-скоро ги концентрира в най-големите. Това им разрешава две неща. Едното - да притеглят най-хубавите и високоплатени публицисти, въпреки и по техен аршин. И да купуват по-скъпи продукции. И това прави кръга обаян. Защото това подвига рейтинга им. Съответно по-малките и периферни малките екрани би трябвало да свиват бюджети и пада гледаемостта.
Телевизиите залагат на формати, утвърдили се през годините, въпреки да липсват „ Стани Богат “ и „ Х Фактор”. А огромната борба сякаш е съсредоточена в утринните блокове.
Малките като „ Евроком “, „ 7/8” и ТВ1 остават като противоборство, като острови на свободата. На огромните им е елементарно да притеглят посетители. Стига едно позвъняване и на 99% гостът е подготвен. При дребните е тройно по-трудно.
Водещите публицисти в огромните малките екрани вземат положителни заплати, най-малко в случай че ги съпоставим с българския стандарт. Иначе със западните медии тук изоставаме и като пари, и като независимост. Така огромните публицисти си пазят хляба, като се самоцензурират или слушат деликатно продуценти, шефове на вести или непосредствено получават политически напън от властта. И по този начин се трансфораха в рупори, които изкривяват истината.
С годините няколко пъти задгранични притежатели влизаха в малките екрани. Нали съм бил в кухнята и знам - тези хора ги вълнува единствено финансов резултат. Ако им излиза и в края на годината си вземат дивидента, доста малко ги вълнува политиката на медията. Трябва да стане нещо извънредно, за което да скочат Европейски Съюз или Съединени американски щати. Иначе доста значимо, че наколенките са поставени на очите, с изключение на на краката.
Затова и непокорни, смели, качествени кореспонденти са избутани в периферни малките екрани, кабеларки, които молят за дарения, с цел да се устоят. Веднага ще дам образец с ТВ1 с Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Светла Петрова, Лили Маринкова.
Като някогашен състезателен публицист скърбя, че интернет умъртви тази специалност в ефира. Първо, до момента в който пристигна ред на новините, събитието към този момент е отразено в 5 уеб страницата. Второ, жълтото заглавие е по-важно от разбора и коментара.
Конкретно при коментаторите също свиреп падна качеството. Едно потомство преди мен, възпитано в комунизма, само че на извънредно равнище, си отиде по биологически аргументи. Ние, 60-годишните, отиваме в миманса. Нескромно, само че изпод се получава празнота.
Ще дам образец с „ Диеми “-те. Може да чувам 5 разнообразни коментатори зад кадър, само че толкоз са идентични в словоред, интонация, фрази, че са станали под шаблон. Може да им го изискват, не знам. Но все едно чувам един и същи човек.
И липсва смела позиция освен когато са наранени ползите на мощните на деня в българския футбол. Не се споделя: „ Това беше засада “, а „ Сега ще забележим, чакаме повтаряне, вие си преценете “. Сакън, да не се разсърди някой.
Признавам, мъчно е. Ако доста приказваш, следва укор - „ този ми наду главата “. Ако малко приказваш – „ Този защо са го турили там “. И още, и още. Угодия няма. Но би трябвало баланс, мярка. На глас, на страст. Нито да си починал, нито да крещиш 7 минути на гол - все едно си мексиканец.
Ето, ще дам и позитивен образец. Изключително ми е прелестно да чувам Никола Ибришимов. Великолепен е! Балансирано, интелигентно, с схващане на играта, ненатрапчиво. С интервалите, с страстите. Пълни ми душата. Никола ми е по-интересен от мача от време на време. Давам му 9 по десетобалната система.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ