Българският Туин Пийкс“: шест тела в планината и държава, в

„ Българският „ Туин Пийкс “: шест тела в планината и страна, в която истината се губи в мъглата “. Така е озаглавена извънредна публикация в съветската медия „ Новая газета “, отдадена на случая, взривил България. Статията дава нов взор към мистериозната драма, почнала от така наречен „ хижа на гибелта “ край Петрохан и трансформирала се в Тема №1 към този момент седмици наред – заплашваща да събори публичното доверие и да разбули секрети, които хипотетично страната крие. Руската медия излиза със скандално разобличаване и твърди – за интервенция на съветски държавни структури, касаеща енергиен спор към АЕЦ „ Белене “, прокарвайки версията за допустима „ отплата “ или „ пречистване “ от съветска страна.

Ето целият текст в публикацията на „ Новая газета “ – какво оповестяват за мистериозния случай създателите на публикацията:

 

В началото на февруари в планините на Западна Стара планина се случи нещо, което в началото изглеждаше като престъпна хроника, след това — като тайнствен трилър, а дни по-късно се трансформира в политическа бомба.
Шестима души починаха в границите на една седмица на две местоположения — край хижа „ Петрохан “ и в кемпер под връх Околчица.

Петрохан не е нереална пустота. Това е планински проход на към 60 км северно от София и на по-малко от 20 км от сръбската граница — стратегическо място, където Балканите наподобяват сурови и съвсем безлюдни.

Старата хижа „ Петрохан “ — двуетажна постройка с десетки места, пристройки и паркинг — престана да бъде елементарен туристически заслон и се трансформира в епицентър на политически и престъпни версии.

Когато и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов съпостави случилото се със сериала „ Туин Пийкс “, това прозвуча като мощна метафора. Но с развиването на историята аналогията стартира да наподобява все по-уместна — не поради мрака, а поради чувството, че зад забележимото има нещо по-дълбоко и че институциите или не могат, или не желаят да дадат явен отговор.

Две подиуми, шест жертви

 

На 2 февруари край хижата бяха открити телата на Ивайло Иванов, Дечо Василев и Пламен Статев — с огнестрелни рани в главата.
На 8 февруари под връх Околчица бе открит кемпер с телата на Ивайло Калушев, Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев.

Шестима български жители без престъпно минало.
Трима от тях в началото бяха оповестени за търсене по първите убийства — и шест дни по-късно бяха открити мъртви.

По версия на следствието става дума за двойно ликвидиране, последвано от самоубийство: допуска се, че Калушев е прострелял двамата, а по-късно себе си.
Раните са нанесени отблизо разстояние, следи от битка няма, оръжието е законно, а ДНК-то върху него е единствено на починалите.

Общото сред жертвите

 

Почти всички участници в тази покруса са образовани хора с бизнес и контакти.
Почти всички са свързани с Неправителствени организации „ Национална организация за надзор на предпазените територии “.

Организацията патрулира предпазени зони край сръбската граница и се дефинира като „ горски рейнджъри “, работещи с граничната полиция.
След нещастието някогашният екоминистър Манол Генов дефинира активността им като абсурд и съобщи, че представители на Неправителствени организации са влизали въоръжени в министерството. Той акцентира, че изказванията за участие в Europarc нямат съображение.

Известно е също, че съглашението сред Неправителствени организации и Министерството на околната среда е прекъснато през 2025 година

Информационен вакуум и версии

 

Официалната информация идва на части.
Няма цялостна последователност, няма подробни съдебно-медицински заключения. В общественото пространство остават фрагменти — оръжие, съвременни дронове, високопроходими коли.

И в този вакуум се раждат версии:

Психологическа — спор в затворена група, „ разширено самоубийство “.

Екологична — доброволци, пречещи на противозаконна сеч и ползи в зоните NATURA 2000.

Гранична — регионът като кулоар за мигрантски трафик, цигари и хероин по балканския маршрут.

Няма публични потвърждения. Но няма и безапелационни опровержения.

„ Сектантска “ линия и политическа ескалация

 

Паралелно се появява най-шумната версия — „ сектантската “.
Съобщава се за религиозна литература, сигнали за похищения против малолетни и хипотетична „ военизирана конструкция “. Намеците порастват по-бързо от обстоятелствата.

Обществото се разделя — сред тези, които виждат демонизация на жертвите, и тези, които имат вяра, че се разкрива нещо ужасяващо.

Политиците се включват бързо.
Костадин Костадинов приказва за „ евентуална педофилска мрежа “ и прави паралели с делото Епстийн.
ПП-ДБ дефинират протичащото се като политическа офанзива против гражданския бранш.

Трагедията стартира да живее по логиката на предизборната акция.

Символи, съмнение и държавен вакуум

 

Към картината се прибавя нов алегоричен детайл — фотоси от Витоша на хижа с съветски байрак и байрак на ЧВК „ Вагнер “. Реакцията е мощна освен поради случая, а като знак, че там, където страната губи надзор, пораждат паралелни алегорични пространства.

Бившият президент Румен Радев също употребява случая, с цел да приказва за „ бездънен систематичен срив на страната “, изискващ радикална смяна.

Така нещастието дефинитивно излиза отвън рамките на наказателно дело.

Главният воин става не потвърденият скрит план, а неналичието на потвърдена изясненост.

Атмосферата „ Петрохан “

 

Възможно е аргументите да се окажат банални.
Възможно е версията на следствието да се усложни.

Но към този момент е ясно: към „ Петрохан “ се образува характерна атмосфера — комбинация от съмнение, предизборна експанзия, течове, подмятания и алегорични войни.

Както в „ Туин Пийкс “, страшното не е единствено тялото, намерено на брега на езеро – а чувството, че всеки крие загадка и никой не има вяра на никого.

ЕКСКЛУЗИВНАТА ЛИНИЯ: „ съветска диря “?

 

С развиването на случая той последователно влиза и в по-широката европейска рамка за търсене на „ съветска диря “ — пояснителен модел, който все по-често се появява при резонансни събития.

И тук идва разкритието: професионално присъединяване в арбитраж води до по-дълбока връзка с съветски ползи, а нещастието се интерпретира като допустима „ отплата “ или „ пречистване “.

В центъра на тази структура стои Ивайло Иванов

 

Между 2012 и 2016 година Иванов е работил в Sidley Austin LLP — компания, представлявала „ Росатом “ и „ Атомстройекспорт “ в арбитража против НЕК за плана АЕЦ „ Белене “. Държавната енергийна компания беше клиент на плана АЕЦ „ Белене “, неосъществена атомна електроцентрала на река Дунав, чието строителство беше спряно през 2012 година Именно този епизод — завършил с присъдени към 600 млн. евро обезщетения — се трансформира в основен детайл на версията.

Професионалното присъединяване в интернационален арбитраж допуска по-дълбоко присъединяване на ответника в съветските ползи, а самата покруса се интерпретира като допустима форма на отмъщение – елиминиране или „ чистка “ на фона на енергийните и финансови спорове от последното десетилетие. В тази логичност биографичните припокривания, професионалните контакти и институционалните връзки се вплитат в обединен модел, където съвпаденията стартират да се възприемат като детайли на скрита структура.

Засега следствието не е показало обществени данни, които да свързват „ Петрохан “ с съветски държавни структури или с енергийни разногласия към „ Белене “.

Но елементи, водещи към тази версия, изложи и някогашният чиновник на българското научно-техническо разузнаване Лъчезар Тасев.

Самото появяване на тази версия демонстрира по-широкия подтекст — среда, в която геополитическото напрежение и недоверието към институциите се трансформират в част от тълкуването на това огромно събитие.

 

 

Източник – Новая газета/Превод:SafeNews

 

 

 

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News