Борислав Бояджиев: Само талант не е достатъчен, трябва да положиш и много усилия
Българският треньор по бокс Борислав Бояджиев е един от основателите и сътрудник в Спортен център Пулев. Роден на 06.06.1969 година в гр.София.
БИОГРАФИЯ
1988 год. – Средно обучение – ЦСУ “Олимпийски надежди” София, компетентност “Бокс”
1994 год. – Висше обучение – Национална спортна академия, компетентност “Треньор по бокс”
199 –2002 год. – Треньор по бокс – ЦСКА
2002–2006 год. – Треньор по бокс – НСА
2003–2006 год. – Помощник треньор на народен тим по бокс – мъже
2006–2008 год. – Главен треньор на Мадридската федерация по бокс–Испания
2008–2009 год. – Треньор по бокс в “Академик”
2012–2014 год. – Старши треньор на националните тимове по бокс за юноши и младежи
2015 год. – Главен треньор в Спортен център “Пулев” и в Спортен клуб по бокс “Боксова академия”
Сертифициран треньор на Международната федерация по бокс AIBA–3 stars, WSB и APB
ПОСТИЖЕНИЯ КАТО ТРЕНЬОР
Бронзов медалист от Олимпиада “Лондон 2012”
Двукратен европейски вицешампион
Трикратен притежател на купа “Странджа”
Олимпийски първенец за младежи
Двама европейски първенци за юноши
Двама европейски първенци за младежи
Петима сребърни медалисти от Европейско състезание за младежи
Седем бронзови медалисти от Европейско състезание за младежи
Трето отборно място на Европейско състезание за младежи
Отборен първенец на Испания за за юноши и мъже за 2007 и 2008 год.
Най-добър треньор на Българска федерация по бокс за 2013 год.
Най добър треньор на Професионална боксова федерация за 2008 и 2009 год.
– Здравей Боби, разкажи ни освен това за братя Пулеви, къде се запознахте?
– Познавам Тервел и Кубрат от 1995 година Тогава започнах работа като треньор в ЦСКА и те към този момент бяха почнали да упражняват. Спомням си по какъв начин един ден татко им ги докара в залата. Тервел беше на 11 година и тежеше 36 кг., а Кубрат беше на 13 година – 48 кг. Това беше годината, в която той за първи път стана републикански първенец. Все още си припомням надпреварата като ден-днешен. Кубрат победи в четири дуела и взе златен орден за тима си, дружно с още едно момче – Данаил Иванов, в най-малката възрастова група за възпитаници. Тогава Тервел нямаше право да се състезава, тъй като беше дребен. Поради финансови аргументи, за към 2,3 години, на мен ми се наложи да се отдръпва от бокса, тъй като по това време със спорт доста мъчно можеше да се живее. Но сърцето ме дърпаше още веднъж към бокса и откакто се върнах започнахме още веднъж да работим, повече с Тервел. Вече към двайсетина години сме дружно и мога да кажа, че пораснахме дружно, както те като състезатели, по този начин и аз като треньор.
– Кое надвива при тях – геният или трудът?
– Ако искаш да постигнеш нещо, единствено гений не е задоволителен, би трябвало да положиш доста старания, с цел да го развиеш достатъчо. Треньорите играят основна роля за това да те направляват, да ти дават верните препоръки.
– Какво желаете да постигнете дружно с Тервел, като екип от тук нататък в професионалния бокс?
– По принцип една кариера в професионалния бокс се увенчава, когато се стига до мач за купа, без значение дали е европейска или международна. Тогава кариерата влиза в своя разцвет. Без значение дали ще спечелиш, или ще загубиш подобен мач, най-хубавите се изправят един против различен и двамата демонстрират на какво са способни. Много бих бил благополучен да се стигне до там и Тервел да завоюва такава купа, само че всичко е въпрос на подготовка, на решения и когато се стигне до такива равнища, нормално възможностите и на двамата са изравнени. Надявам се Тервел да стигне до подобен мач в своето развиване и да го завоюва, несъмнено, без значение с кой треньор ще бъде.
– Защо Тервел стартира толкоз късно с професионалния бокс?
– Започна по-късно, тъй като през 2012 година, откакто взе орден от Олимпиадата, интернационалната федерация по бокс за дилетанти се опита да се опълчи на професионалните организации и сътвори един собствен план. С него те целяха да задържат всички звезди след Олимпиадата и да стартират да развиват малко по-комерсиално бокса. За страдание, или не, този план пропадна. Но договорът на Тервел беше подобен, че в границите на четири години в случай че беше подписал с някоя друга организация, неустойките, които трябваше да заплати, бяха доста съществени. В подобен миг, нямаше смисъл да се избързва. С времето всяко нещо си идва на мястото.
– Как мина мачът в Чикаго през твоите очи, разкажи ни за страстите, които изпитахте и по какъв начин ви посрещна публиката?
– Мачът мина по метода, по който всички имахме предпочитание да мине. С една доста бърза и чиста победа против американския съперник. Това беше и първия мач на Тервел на американска земя. Публиката беше неповторима. Създаде атмосфера като че ли си играехме в домашни условия. Много заряд имаше в тези хора. Такава поддръжка и страст съм усещал само в " Арена Армеец ", когато се играеха мачовете на Кубрат и на Тервел през предходната година. Искам да изкажа съществени благодарности към всички българи, които бяха в залата и ни поддържаха.
В-к „ България “
chicago.bg
БИОГРАФИЯ
1988 год. – Средно обучение – ЦСУ “Олимпийски надежди” София, компетентност “Бокс”
1994 год. – Висше обучение – Национална спортна академия, компетентност “Треньор по бокс”
199 –2002 год. – Треньор по бокс – ЦСКА
2002–2006 год. – Треньор по бокс – НСА
2003–2006 год. – Помощник треньор на народен тим по бокс – мъже
2006–2008 год. – Главен треньор на Мадридската федерация по бокс–Испания
2008–2009 год. – Треньор по бокс в “Академик”
2012–2014 год. – Старши треньор на националните тимове по бокс за юноши и младежи
2015 год. – Главен треньор в Спортен център “Пулев” и в Спортен клуб по бокс “Боксова академия”
Сертифициран треньор на Международната федерация по бокс AIBA–3 stars, WSB и APB
ПОСТИЖЕНИЯ КАТО ТРЕНЬОР
Бронзов медалист от Олимпиада “Лондон 2012”
Двукратен европейски вицешампион
Трикратен притежател на купа “Странджа”
Олимпийски първенец за младежи
Двама европейски първенци за юноши
Двама европейски първенци за младежи
Петима сребърни медалисти от Европейско състезание за младежи
Седем бронзови медалисти от Европейско състезание за младежи
Трето отборно място на Европейско състезание за младежи
Отборен първенец на Испания за за юноши и мъже за 2007 и 2008 год.
Най-добър треньор на Българска федерация по бокс за 2013 год.
Най добър треньор на Професионална боксова федерация за 2008 и 2009 год.
– Здравей Боби, разкажи ни освен това за братя Пулеви, къде се запознахте?
– Познавам Тервел и Кубрат от 1995 година Тогава започнах работа като треньор в ЦСКА и те към този момент бяха почнали да упражняват. Спомням си по какъв начин един ден татко им ги докара в залата. Тервел беше на 11 година и тежеше 36 кг., а Кубрат беше на 13 година – 48 кг. Това беше годината, в която той за първи път стана републикански първенец. Все още си припомням надпреварата като ден-днешен. Кубрат победи в четири дуела и взе златен орден за тима си, дружно с още едно момче – Данаил Иванов, в най-малката възрастова група за възпитаници. Тогава Тервел нямаше право да се състезава, тъй като беше дребен. Поради финансови аргументи, за към 2,3 години, на мен ми се наложи да се отдръпва от бокса, тъй като по това време със спорт доста мъчно можеше да се живее. Но сърцето ме дърпаше още веднъж към бокса и откакто се върнах започнахме още веднъж да работим, повече с Тервел. Вече към двайсетина години сме дружно и мога да кажа, че пораснахме дружно, както те като състезатели, по този начин и аз като треньор.
– Кое надвива при тях – геният или трудът?
– Ако искаш да постигнеш нещо, единствено гений не е задоволителен, би трябвало да положиш доста старания, с цел да го развиеш достатъчо. Треньорите играят основна роля за това да те направляват, да ти дават верните препоръки.
– Какво желаете да постигнете дружно с Тервел, като екип от тук нататък в професионалния бокс?
– По принцип една кариера в професионалния бокс се увенчава, когато се стига до мач за купа, без значение дали е европейска или международна. Тогава кариерата влиза в своя разцвет. Без значение дали ще спечелиш, или ще загубиш подобен мач, най-хубавите се изправят един против различен и двамата демонстрират на какво са способни. Много бих бил благополучен да се стигне до там и Тервел да завоюва такава купа, само че всичко е въпрос на подготовка, на решения и когато се стигне до такива равнища, нормално възможностите и на двамата са изравнени. Надявам се Тервел да стигне до подобен мач в своето развиване и да го завоюва, несъмнено, без значение с кой треньор ще бъде.
– Защо Тервел стартира толкоз късно с професионалния бокс?
– Започна по-късно, тъй като през 2012 година, откакто взе орден от Олимпиадата, интернационалната федерация по бокс за дилетанти се опита да се опълчи на професионалните организации и сътвори един собствен план. С него те целяха да задържат всички звезди след Олимпиадата и да стартират да развиват малко по-комерсиално бокса. За страдание, или не, този план пропадна. Но договорът на Тервел беше подобен, че в границите на четири години в случай че беше подписал с някоя друга организация, неустойките, които трябваше да заплати, бяха доста съществени. В подобен миг, нямаше смисъл да се избързва. С времето всяко нещо си идва на мястото.
– Как мина мачът в Чикаго през твоите очи, разкажи ни за страстите, които изпитахте и по какъв начин ви посрещна публиката?
– Мачът мина по метода, по който всички имахме предпочитание да мине. С една доста бърза и чиста победа против американския съперник. Това беше и първия мач на Тервел на американска земя. Публиката беше неповторима. Създаде атмосфера като че ли си играехме в домашни условия. Много заряд имаше в тези хора. Такава поддръжка и страст съм усещал само в " Арена Армеец ", когато се играеха мачовете на Кубрат и на Тервел през предходната година. Искам да изкажа съществени благодарности към всички българи, които бяха в залата и ни поддържаха.
В-к „ България “
chicago.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ