Григор Димитров: Не съжалявам за нищо, но бих променил някои неща от миналото
Българският тенисист Григор Димитров показа, че би трансформирал някои неща от предишното си, в случай че имаше тази опция, само че все пак не съжалява за нито един миг от живота си на корта и отвън него.
Първата ни ракета, който ще се завърне в игра след няколко седмици неявяване с мач против Адриан Манарино на шампионата във Вашингтон, даде изявление за уеб страницата на ATP, в което разкри какъв брой значими са били за него седмиците след “Уимбълдън” и кое е най-ценното нещо, което е научил след толкоз доста години в Тура.
– Григор, бил си тук доста пъти преди и постоянно включваш шампионата във Вашингтон в графика си. Не си играл от Уимбълдън насам, защото се възстановяваше от травма. Колко значима беше тази пауза за подготовката ти за оставащата част от сезона?
– Не мисля, че в миналото съм си давал отмора след " Уимбълдън ". Това, което се случи, беше скрита благословия, тъй като бях доста смутен след травмата в Лондон. Разочарованието беше огромно, защото поставих съществени старания, с цел да се приготвя добре за сезона на трева. Преди това бях изиграл мощен сезон на клей, трудих се доста старателно и осъществявах разнообразни типове тренировки.
Затова бях отчаян след травмата, само че по-късно си споделих, че ще оставя ракетата за малко, ще се дистанцирам от тениса за известно време и просто ще се любувам на живота. Това беше първият случай, в който поставих толкоз доста старания, с цел да се отдалеча от спорта, и това в действителност ми оказа помощ.
След към седмица към този момент мислиш по друг метод и тенисът запчова да ти липсва. Последните няколко седмици бяха доста потребни за мен. Щастлив съм, че още веднъж се завръщам здрав, без да усещам болежка, и се любувам на играта. Мисля, че това е най-важното.
– Прави ли нещо несъмнено, за което чувстваш, че ти е помогнало да се откъснеш от тениса?
– Честно казано, през множеството време просто си почивах. Не върших толкоз доста неща, нямаше нищо откачено. Ходех на плаж, гледах телевизия, посещавах обичаните си заведения за хранене и нямаше потребност да се тормозя за това какво хапвам и в какъв брой часа си лягам. Исках графикът ми да е по-лек. Когато си по шампионати, непрекъснато мислиш за толкоз доста неща. След подготовка прекарваш 6-7 часа в стаята си и имаш доста време за размисли. Понякога си протоколирам всякакви неща, с цел да не ги не помни и да мога да помисля върху тях някой различен път. През последните седмици не ми се постановяваше да протоколирам нищо. Посветих се напълно на себе си и мисля, че се получи доста добре. Сега обаче е време да се завърна.
– Наскоро гледах друго твое изявление, в което сподели, че към този момент успяваш да останеш спокоен много по-често и това доста ти оказва помощ. Как съумя да усвоиш това умеене?
– Мисля, че опитът, добит след толкоз доста години в Тура, ми оказа помощ да схвана, че самият тенис се трансформира. Винаги изискваш от себе си да бъдеш най-хубавият във всичко, само че в избран миг би трябвало да внесеш някакви промени в подготовката за мачовете, тренировките и диетата си. Зад кулисите се случват толкоз доста неща, които остават невидими за почитателите и медиите.
Осъзнах, че към този момент би трябвало да щадя тялото си повече, защото то е понесло доста съществени натоварвания през всичките тези години. Трябваше да стартира да мисля за това по какъв начин бих могъл да си почивам по-качествено, с цел да мога да съм оптимално добре квалифициран за мачовете. Направих огромна крачка обратно, която обаче след това ми оказа помощ да отбележа сериозен прогрес. Реших, че желая да стана по-добър и от този миг нататък трансформирах метода, по който упражнявам, както и вижданията си за играта до известна степен.
Внесох някои дребни промени, които ми помогнаха да стана доста по-спокоен. През цялото време сме захласнати от тениса, само че той е единствено част от живота ни. Когато погледнеш на нещата от тази вероятност, започваш да се чувстваш малко по-добре. Целта ми е да бъда своята най-хубава версия и до момента в който съм здрав и се любувам на играта, мисля, че ще имам доста положителни шансове да надвивам. Тенисът е жесток спорт, тъй че в случай че се научиш по какъв начин да правиш някои неща най-малко малко по-добре, възможностите ти за триумф се усилват доста.
– Нещо друго, което също доста одобрявам в теб, е това, че непрекъснато се опитваш да се усъвършенстваш и да учиш нови неща. Фактът, че продължаваш да играеш на най-високо равнище даже след толкоз доста години, е в действителност впечатляващ. Кое е най-ценното нещо, което научи в хода на кариерата си, и което ти оказва помощ да продължаваш да се представяш толкоз добре?
– Ако би трябвало да съм изцяло почтен, мисля, че тайната е най-много в това да се бориш. Има доста аргументи, заради които бих могъл да мисля, че съм можел да имам по-добра кариера, само че по-късно си напомням, че към момента играя и съм измежду най-хубавите в света. Не скърбя за нищо, което съм направил на корта или отвън него, само че в случай че можех да направя някои неща по малко по-различен метод, може би щях.
Причината да споделям това е, че спортистите сме в светлината на прожекторите всеки ден и това е доста мъчно, изключително в днешни дни, когато логиката на психиката става все по-важна част от спорта. Неща, които са ми вършели работа преди години, като да вземем за пример избран метод за подготовка, към този момент нямат същия резултат. Ако си почиваш повече и като цяло си по-прецизен в нещата, които правиш, това ще ти даде убеденост, а когато един път към този момент имаш нужната мотивация, всичко останало идва от единствено себе си.
Преди това обаче би трябвало да намериш метод да стигнеш до този стадий. Смятам, че кариерата ми досега е много забавна. Не бих споделил, че съм доста надалеч от отдръпването си, само че в случай че съм здрав и към момента се любувам на играта, мисля, че бих могъл да играя още седем години, може би даже повече. Звучи като доста време, само че, в случай че се замислиш, в действителност не е толкоз доста. Опитвам се да върша равносметка на всичко, което съм постигнал, и е хубаво да знам, че към момента имам късмет да се съревновавам с най-хубавите.
– Факт е, че сега тенисистите играят до доста по-късна възраст, в сравнение с го правеха преди 10 години. Това стимулира ли те?
– Бих споделил, че да. Настоящите тенисисти се грижим много по-добре за телата си и в това време имаме екипи от физиотерапевти, които също правят доста значима работа, и това оказва помощ за повишението на спортното ни дългоденствие, в случай че мога да се изразя по този метод. Останалото зависи от теб – дали се наслаждаваш на играта, дали пътуванията не те натоварват прекалено много. Всичко това е обвързвано. Всеки употребява спорта като избран тип платформа. Това, към което аз постоянно съм се стремял като професионален тенисист, е да не пропущам нито една опция, която животът в Тура предлага.
Не желаех да съм захласнат от тениса до степен, в която това да стартира да въздейства отрицателно върху разбирането ми за живота. Имам шанс, че съумях да науча това. Родителите ми също имат сериозна заслуга в това отношение, изключително майка ми, защото тя непрекъснато ми повтаря „ Можеш да си популярен първенец, само че по-важно е да си най-хубавият човек, който би могъл да бъдеш “.
Това е нещо, в което съм вярвал през целия си живот. Естествено, да съм първенец е доста значимо за мен, както и за всеки състезател. Никой не обича да губи. Ако бях по-обсебен от тениса, може би щях да печеля още няколко трофея или да стигна до по-висока позиция в ранглистата, само че когато направя равносметка на живота и кариерата си, се усещам изцяло задоволен от това, което съм постигнал. За мен това е смисъла на триумфа.
Първата ни ракета, който ще се завърне в игра след няколко седмици неявяване с мач против Адриан Манарино на шампионата във Вашингтон, даде изявление за уеб страницата на ATP, в което разкри какъв брой значими са били за него седмиците след “Уимбълдън” и кое е най-ценното нещо, което е научил след толкоз доста години в Тура.
– Григор, бил си тук доста пъти преди и постоянно включваш шампионата във Вашингтон в графика си. Не си играл от Уимбълдън насам, защото се възстановяваше от травма. Колко значима беше тази пауза за подготовката ти за оставащата част от сезона?
– Не мисля, че в миналото съм си давал отмора след " Уимбълдън ". Това, което се случи, беше скрита благословия, тъй като бях доста смутен след травмата в Лондон. Разочарованието беше огромно, защото поставих съществени старания, с цел да се приготвя добре за сезона на трева. Преди това бях изиграл мощен сезон на клей, трудих се доста старателно и осъществявах разнообразни типове тренировки.
Затова бях отчаян след травмата, само че по-късно си споделих, че ще оставя ракетата за малко, ще се дистанцирам от тениса за известно време и просто ще се любувам на живота. Това беше първият случай, в който поставих толкоз доста старания, с цел да се отдалеча от спорта, и това в действителност ми оказа помощ.
След към седмица към този момент мислиш по друг метод и тенисът запчова да ти липсва. Последните няколко седмици бяха доста потребни за мен. Щастлив съм, че още веднъж се завръщам здрав, без да усещам болежка, и се любувам на играта. Мисля, че това е най-важното.
– Прави ли нещо несъмнено, за което чувстваш, че ти е помогнало да се откъснеш от тениса?
– Честно казано, през множеството време просто си почивах. Не върших толкоз доста неща, нямаше нищо откачено. Ходех на плаж, гледах телевизия, посещавах обичаните си заведения за хранене и нямаше потребност да се тормозя за това какво хапвам и в какъв брой часа си лягам. Исках графикът ми да е по-лек. Когато си по шампионати, непрекъснато мислиш за толкоз доста неща. След подготовка прекарваш 6-7 часа в стаята си и имаш доста време за размисли. Понякога си протоколирам всякакви неща, с цел да не ги не помни и да мога да помисля върху тях някой различен път. През последните седмици не ми се постановяваше да протоколирам нищо. Посветих се напълно на себе си и мисля, че се получи доста добре. Сега обаче е време да се завърна.
– Наскоро гледах друго твое изявление, в което сподели, че към този момент успяваш да останеш спокоен много по-често и това доста ти оказва помощ. Как съумя да усвоиш това умеене?
– Мисля, че опитът, добит след толкоз доста години в Тура, ми оказа помощ да схвана, че самият тенис се трансформира. Винаги изискваш от себе си да бъдеш най-хубавият във всичко, само че в избран миг би трябвало да внесеш някакви промени в подготовката за мачовете, тренировките и диетата си. Зад кулисите се случват толкоз доста неща, които остават невидими за почитателите и медиите.
Осъзнах, че към този момент би трябвало да щадя тялото си повече, защото то е понесло доста съществени натоварвания през всичките тези години. Трябваше да стартира да мисля за това по какъв начин бих могъл да си почивам по-качествено, с цел да мога да съм оптимално добре квалифициран за мачовете. Направих огромна крачка обратно, която обаче след това ми оказа помощ да отбележа сериозен прогрес. Реших, че желая да стана по-добър и от този миг нататък трансформирах метода, по който упражнявам, както и вижданията си за играта до известна степен.
Внесох някои дребни промени, които ми помогнаха да стана доста по-спокоен. През цялото време сме захласнати от тениса, само че той е единствено част от живота ни. Когато погледнеш на нещата от тази вероятност, започваш да се чувстваш малко по-добре. Целта ми е да бъда своята най-хубава версия и до момента в който съм здрав и се любувам на играта, мисля, че ще имам доста положителни шансове да надвивам. Тенисът е жесток спорт, тъй че в случай че се научиш по какъв начин да правиш някои неща най-малко малко по-добре, възможностите ти за триумф се усилват доста.
– Нещо друго, което също доста одобрявам в теб, е това, че непрекъснато се опитваш да се усъвършенстваш и да учиш нови неща. Фактът, че продължаваш да играеш на най-високо равнище даже след толкоз доста години, е в действителност впечатляващ. Кое е най-ценното нещо, което научи в хода на кариерата си, и което ти оказва помощ да продължаваш да се представяш толкоз добре?
– Ако би трябвало да съм изцяло почтен, мисля, че тайната е най-много в това да се бориш. Има доста аргументи, заради които бих могъл да мисля, че съм можел да имам по-добра кариера, само че по-късно си напомням, че към момента играя и съм измежду най-хубавите в света. Не скърбя за нищо, което съм направил на корта или отвън него, само че в случай че можех да направя някои неща по малко по-различен метод, може би щях.
Причината да споделям това е, че спортистите сме в светлината на прожекторите всеки ден и това е доста мъчно, изключително в днешни дни, когато логиката на психиката става все по-важна част от спорта. Неща, които са ми вършели работа преди години, като да вземем за пример избран метод за подготовка, към този момент нямат същия резултат. Ако си почиваш повече и като цяло си по-прецизен в нещата, които правиш, това ще ти даде убеденост, а когато един път към този момент имаш нужната мотивация, всичко останало идва от единствено себе си.
Преди това обаче би трябвало да намериш метод да стигнеш до този стадий. Смятам, че кариерата ми досега е много забавна. Не бих споделил, че съм доста надалеч от отдръпването си, само че в случай че съм здрав и към момента се любувам на играта, мисля, че бих могъл да играя още седем години, може би даже повече. Звучи като доста време, само че, в случай че се замислиш, в действителност не е толкоз доста. Опитвам се да върша равносметка на всичко, което съм постигнал, и е хубаво да знам, че към момента имам късмет да се съревновавам с най-хубавите.
– Факт е, че сега тенисистите играят до доста по-късна възраст, в сравнение с го правеха преди 10 години. Това стимулира ли те?
– Бих споделил, че да. Настоящите тенисисти се грижим много по-добре за телата си и в това време имаме екипи от физиотерапевти, които също правят доста значима работа, и това оказва помощ за повишението на спортното ни дългоденствие, в случай че мога да се изразя по този метод. Останалото зависи от теб – дали се наслаждаваш на играта, дали пътуванията не те натоварват прекалено много. Всичко това е обвързвано. Всеки употребява спорта като избран тип платформа. Това, към което аз постоянно съм се стремял като професионален тенисист, е да не пропущам нито една опция, която животът в Тура предлага.
Не желаех да съм захласнат от тениса до степен, в която това да стартира да въздейства отрицателно върху разбирането ми за живота. Имам шанс, че съумях да науча това. Родителите ми също имат сериозна заслуга в това отношение, изключително майка ми, защото тя непрекъснато ми повтаря „ Можеш да си популярен първенец, само че по-важно е да си най-хубавият човек, който би могъл да бъдеш “.
Това е нещо, в което съм вярвал през целия си живот. Естествено, да съм първенец е доста значимо за мен, както и за всеки състезател. Никой не обича да губи. Ако бях по-обсебен от тениса, може би щях да печеля още няколко трофея или да стигна до по-висока позиция в ранглистата, само че когато направя равносметка на живота и кариерата си, се усещам изцяло задоволен от това, което съм постигнал. За мен това е смисъла на триумфа.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ