Преходът от юноши към мъже в тениса: как младите таланти пробиват при професионалистите
Българският тенис претърпява напредък при подрастващите – Иван Иванов и Александър Василев неотдавна заеха първите две места в международната класация до 18 години, откакто се изправиха един против различен във финала на US Open за юноши. Сега, при прехода им към мъжкия тенис, на дневен ред е въпросът по какъв начин ще се оправят с предизвикването да затвърдят този триумф при експертите. Василев (18 г.) към този момент загатна за капацитета си в това отношение, откакто реализира две страхотни победи при дебюта си за националния тим на България в Купа „ Дейвис “ – рядко достижение за толкоз млад състезател против одобрени противници. Предстои обаче дълъг път – преходът от младежки към професионален тенис е изпълнен с компликации и даже най-талантливите млади първенци постоянно срещат съществени трудности против опитните играчи в тура. В идващите редове с анализаторите на ще разгледаме за какво този скок е толкоз комплициран и какво е нужно за сполучливото му превъзмогване.
Предизвикателства при прехода от юноши към експерти
Не всеки юношески първенец съумява да заблести и при мъжете. С навлизането в професионалния тур конкуренцията става доста по-свирепа и мнозина от някогашните младежки звезди не съумяват да стигнат по-далеч от ранните кръгове на огромните шампионати. Любопитна статистика е, че в интервала 1996–2005 година едвам 58% от тенисистите, които са били в топ 10 на международната класация за юноши, след това въобще пробиват до топ 100 на ATP тура. С други думи, съвсем половината от елитните юноши по този начин и не съумяват да се открият измежду стоте най-хубави при мъжете.
Все отново образци за сполучливо превъзмогване на пропастта сред юноши и мъже има – въпреки и редки. Години наред тенисът е видял изключения като Рафаел Надал при мъжете или Коко Гоф при дамите, които съвсем прескачат етапа на акомодация и още като младежи конкурират най-хубавите. Техните случаи обаче са единични, а за множеството млади гении рецептата за триумф включва еволюционен напредък и изцяло развиване на играта, физиката и душeвността.
Ключови фактори за сполучлив преход
Експертите акцентират редица фактори, които оказват помощ на един млад състезател да направи допустимо най-успешно прекосяване към мъжкия тенис:
Професионално обмисляне и опитно управление – Много от съумелите състезатели са подкрепяни от хора с дълбоки знания в тениса още от ранна възраст. Не е случайност, че Анди Мъри е имал майка си Джуди за треньор, Рафаел Надал – чичо си Тони, Александър Зверев – татко си и така нататък Всички те са израснали под менторството на потвърдени експерти. Правилното ръководство на кариерата, включващо избора на подобаващи шампионати, подготвителен режим и постепенни цели, изисква опит и самообладание, и съществуването на “тенис гуру “ до младия гений може да се окаже решаващо.Финансова поддръжка и постоянен проект – Професионалният тенис изисква обилни запаси за пътувания, участия в шампионати, треньори, екипировка и възобновяване. Липсата на добър финансов проект може да се трансформира в съществено затруднение. Когато фамилията на сполучливия младеж няма задоволително средства, постоянно се прибягва до външна помощ, която не постоянно е оптимална за играча. Спонсори, федерации или академии може да предложат поддръжка, само че от време на време против въздействие върху решенията. Затова обезпечаването на устойчиво финансиране и самостоятелност при взимане на решения се смята за значима причина младият състезател да развие цялостния си капацитет.Здрава техническа основа – Солидната техника, построена в детството, е фундаментът за по-късни триумфи. Специалистите означават, че основните механически детайли – верен удар, позициониране, баланс, работа с краката – би трябвало да бъдат усвоени преди навлизането в професионалния тенис. При най-хубавите е видно, че още на 12–14 години техниката им към този момент е завършена и не се постановат фрапантни промени след това. Обратният случай – когато едно дете печели мачове главно с физически данни или силови удари, без да е шлифована техниката постоянно води до таван в развиването. Ако главните удари не са постоянни, при мъжете този пропуск се експлоатира елементарно от опитните противници и лимитира опциите за напредък.Развитие на “оръжия “ в играта – В юношеския тенис може да печелиш и с уравновесена игра без очевидно надминаващ удар, само че на професионално равнище съвсем всички сполучливи играчи имат най-малко едно изявено оръжие. Това може да е мощен сервис, смъртоносен форхенд, изключителна експедитивност или устойчивост – нещо, което да ти носи непосредствено преимущество в разиграванията. Периодът на преход от юноши към мъже е точно времето, когато геният би трябвало да развие тези свои мощни страни. Ако треньорът се концентрира единствено върху коригиране на слабостите, рискува да пренебрегне построяването на мощен коз в играта на младока. Устойчиво оръжие в арсенала, като да вземем за пример серия от остри форхенди или доста постоянен начален удар, е съвсем наложително изискване за одобряване в топ 100.Физическа подготовка и данни – Преходът към мъжкия тенис постоянно изисква ново равнище на мощ, експедитивност, устойчивост и атлетизъм. Елитните играчи на сингъл имат впечатляваща физика – високи, мощни, с мощна мускулатура и експлозивност в придвижванията. Тези характерности не са случайност, а значително въпрос на генетика и “естествен асортимент “ в спорта. Младите тенисисти, които нямат нужните физически данни, могат да компенсират до известна степен с упорити тренировки, само че действителността е, че при мъжете играта е доста по-бърза и силова. За да бъде сполучлив, един гений би трябвало или да има, или да развие до най-много своите физически дадености – от избухлива работа с краката до устойчивост в петсетови маратони.Ментална резистентност напрегнат – С изкачването към върха разликите в уменията сред играчите понижават, по тази причина душeвността се трансформира в решителен фактор. Тенисът е самостоятелен спорт без несъмнено време – което значи, че напрежението може да тежи във всеки момент до последната точка. Умението да се запазиш спокоен и да играеш най-хубавото си тъкмо при 5-5 в тайбрек или при тъждество на сервис за мача отличава първенците. Менталната спойка се построява с години. Ако юношата е поставян под несъразмерен стрес от родители и треньори да гони непременно резултати, е допустимо да стане прекомерно под напрежение състезател, като не разгърне цялостния си капацитет в решаващите моменти. Обратно – среда, която възпитава фокус върху развиването, а освен върху успехите непременно, оказва помощ за образуване на убеден и резистентен темперамент, подготвен да посрещне провокациите при мъжете.Избягване на прегаряне – Пътят към върха в тениса е маратон, не спринт. Повечето играчи от международната сцена са почнали тренировки от детска възраст и са нужни към 15–20 години, с цел да се пробие до елита. Прекаленото натоварване прекомерно рано обаче може да докара до физическо и психическо прегаряне, което да постави завършек на кариерата преди да е почнала същински. Изследвания измежду над 1000 млади тенисисти демонстрират, че тези от тях, които в последна сметка стигат до топ 100, са упражнявали приблизително към 10 часа седмично на възраст 12–13 години. Многочасовите всекидневни тренировки в ранни години, в противен случай, постоянно водят до ранно прегаряне и до създаване на табиет за по-ниска активност, защото тялото се “пази ” непрекъснато от претоварване. Затова модерните стратегии за развиване на гении залагат на баланс – задоволително тренировки за напредък, само че и време за отмора и многообразие, с цел да се резервира мотивацията висока. Така геният напредва стабилно и доближава върховата си форма, когато му пристигна времето, вместо да изгори прекомерно рано.
В последна сметка, преходът от юноши към мъже е комплициран изпит за цялостната подготовка на един тенисист. С вярна поддръжка и търпеливо израстване обаче, младите звезди имат късмет да осъществят капацитета си. Ако Иван Иванов и Александър Василев съумеят да приложат тези правила – от последователно струпване на опит в по-ниските шампионати до опазване на здрава душeвност и тяло – техните младежки трофеи могат да се трансфорат и в триумфи на професионално равнище. България следи с вяра дали тези гении ще оправдаят огромните упования и ще се наложат измежду мъжкия хайлайф на международния тенис.
Предизвикателства при прехода от юноши към експерти
Не всеки юношески първенец съумява да заблести и при мъжете. С навлизането в професионалния тур конкуренцията става доста по-свирепа и мнозина от някогашните младежки звезди не съумяват да стигнат по-далеч от ранните кръгове на огромните шампионати. Любопитна статистика е, че в интервала 1996–2005 година едвам 58% от тенисистите, които са били в топ 10 на международната класация за юноши, след това въобще пробиват до топ 100 на ATP тура. С други думи, съвсем половината от елитните юноши по този начин и не съумяват да се открият измежду стоте най-хубави при мъжете.
Все отново образци за сполучливо превъзмогване на пропастта сред юноши и мъже има – въпреки и редки. Години наред тенисът е видял изключения като Рафаел Надал при мъжете или Коко Гоф при дамите, които съвсем прескачат етапа на акомодация и още като младежи конкурират най-хубавите. Техните случаи обаче са единични, а за множеството млади гении рецептата за триумф включва еволюционен напредък и изцяло развиване на играта, физиката и душeвността.
Ключови фактори за сполучлив преход
Експертите акцентират редица фактори, които оказват помощ на един млад състезател да направи допустимо най-успешно прекосяване към мъжкия тенис:
Професионално обмисляне и опитно управление – Много от съумелите състезатели са подкрепяни от хора с дълбоки знания в тениса още от ранна възраст. Не е случайност, че Анди Мъри е имал майка си Джуди за треньор, Рафаел Надал – чичо си Тони, Александър Зверев – татко си и така нататък Всички те са израснали под менторството на потвърдени експерти. Правилното ръководство на кариерата, включващо избора на подобаващи шампионати, подготвителен режим и постепенни цели, изисква опит и самообладание, и съществуването на “тенис гуру “ до младия гений може да се окаже решаващо.Финансова поддръжка и постоянен проект – Професионалният тенис изисква обилни запаси за пътувания, участия в шампионати, треньори, екипировка и възобновяване. Липсата на добър финансов проект може да се трансформира в съществено затруднение. Когато фамилията на сполучливия младеж няма задоволително средства, постоянно се прибягва до външна помощ, която не постоянно е оптимална за играча. Спонсори, федерации или академии може да предложат поддръжка, само че от време на време против въздействие върху решенията. Затова обезпечаването на устойчиво финансиране и самостоятелност при взимане на решения се смята за значима причина младият състезател да развие цялостния си капацитет.Здрава техническа основа – Солидната техника, построена в детството, е фундаментът за по-късни триумфи. Специалистите означават, че основните механически детайли – верен удар, позициониране, баланс, работа с краката – би трябвало да бъдат усвоени преди навлизането в професионалния тенис. При най-хубавите е видно, че още на 12–14 години техниката им към този момент е завършена и не се постановат фрапантни промени след това. Обратният случай – когато едно дете печели мачове главно с физически данни или силови удари, без да е шлифована техниката постоянно води до таван в развиването. Ако главните удари не са постоянни, при мъжете този пропуск се експлоатира елементарно от опитните противници и лимитира опциите за напредък.Развитие на “оръжия “ в играта – В юношеския тенис може да печелиш и с уравновесена игра без очевидно надминаващ удар, само че на професионално равнище съвсем всички сполучливи играчи имат най-малко едно изявено оръжие. Това може да е мощен сервис, смъртоносен форхенд, изключителна експедитивност или устойчивост – нещо, което да ти носи непосредствено преимущество в разиграванията. Периодът на преход от юноши към мъже е точно времето, когато геният би трябвало да развие тези свои мощни страни. Ако треньорът се концентрира единствено върху коригиране на слабостите, рискува да пренебрегне построяването на мощен коз в играта на младока. Устойчиво оръжие в арсенала, като да вземем за пример серия от остри форхенди или доста постоянен начален удар, е съвсем наложително изискване за одобряване в топ 100.Физическа подготовка и данни – Преходът към мъжкия тенис постоянно изисква ново равнище на мощ, експедитивност, устойчивост и атлетизъм. Елитните играчи на сингъл имат впечатляваща физика – високи, мощни, с мощна мускулатура и експлозивност в придвижванията. Тези характерности не са случайност, а значително въпрос на генетика и “естествен асортимент “ в спорта. Младите тенисисти, които нямат нужните физически данни, могат да компенсират до известна степен с упорити тренировки, само че действителността е, че при мъжете играта е доста по-бърза и силова. За да бъде сполучлив, един гений би трябвало или да има, или да развие до най-много своите физически дадености – от избухлива работа с краката до устойчивост в петсетови маратони.Ментална резистентност напрегнат – С изкачването към върха разликите в уменията сред играчите понижават, по тази причина душeвността се трансформира в решителен фактор. Тенисът е самостоятелен спорт без несъмнено време – което значи, че напрежението може да тежи във всеки момент до последната точка. Умението да се запазиш спокоен и да играеш най-хубавото си тъкмо при 5-5 в тайбрек или при тъждество на сервис за мача отличава първенците. Менталната спойка се построява с години. Ако юношата е поставян под несъразмерен стрес от родители и треньори да гони непременно резултати, е допустимо да стане прекомерно под напрежение състезател, като не разгърне цялостния си капацитет в решаващите моменти. Обратно – среда, която възпитава фокус върху развиването, а освен върху успехите непременно, оказва помощ за образуване на убеден и резистентен темперамент, подготвен да посрещне провокациите при мъжете.Избягване на прегаряне – Пътят към върха в тениса е маратон, не спринт. Повечето играчи от международната сцена са почнали тренировки от детска възраст и са нужни към 15–20 години, с цел да се пробие до елита. Прекаленото натоварване прекомерно рано обаче може да докара до физическо и психическо прегаряне, което да постави завършек на кариерата преди да е почнала същински. Изследвания измежду над 1000 млади тенисисти демонстрират, че тези от тях, които в последна сметка стигат до топ 100, са упражнявали приблизително към 10 часа седмично на възраст 12–13 години. Многочасовите всекидневни тренировки в ранни години, в противен случай, постоянно водят до ранно прегаряне и до създаване на табиет за по-ниска активност, защото тялото се “пази ” непрекъснато от претоварване. Затова модерните стратегии за развиване на гении залагат на баланс – задоволително тренировки за напредък, само че и време за отмора и многообразие, с цел да се резервира мотивацията висока. Така геният напредва стабилно и доближава върховата си форма, когато му пристигна времето, вместо да изгори прекомерно рано.
В последна сметка, преходът от юноши към мъже е комплициран изпит за цялостната подготовка на един тенисист. С вярна поддръжка и търпеливо израстване обаче, младите звезди имат късмет да осъществят капацитета си. Ако Иван Иванов и Александър Василев съумеят да приложат тези правила – от последователно струпване на опит в по-ниските шампионати до опазване на здрава душeвност и тяло – техните младежки трофеи могат да се трансфорат и в триумфи на професионално равнище. България следи с вяра дали тези гении ще оправдаят огромните упования и ще се наложат измежду мъжкия хайлайф на международния тенис.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ