Българският театър не мами своята публика. Не я лъже, а

...
Българският театър не мами своята публика. Не я лъже, а
Коментари Харесай

Ириней Константинов: Българският театър не мами своята публика

Българският спектакъл не мами своята аудитория. Не я лъже, а се отнася съществено към нейното наличие в залата. Това сподели пред Българска телеграфна агенция артистът и шеф на спектакъл „ София " Ириней Константинов.

Днес той отбелязва своята 75-а годишнина.

„ Щастлив съм, че минах без проблеми до 75 години, че се веселя на живота и света към мен, на работата си, на театъра, когато минавам около него и го виждам по какъв начин красиво се откроява в градината, на хората към мен, на внучката ми, която жъне невероятни триумфи в чужбина ", сподели той.

Щастлив съм, когато се прибера вечер след хубаво зрелище и съм благополучен, когато вляза в гората на „ Симеоновско шосе ", и си изтичам измежду тези прелестни остаряващи дървета моите си километри, добави той.

По думите на Константинов в българския спектакъл има раздвижване в последно време, и то - в поколенията на по-младите. „ Забелязвам, че към този момент не са им задоволителни евтините смехории и занимания, а търсят нещо, което в действителност има смисъл, нещо, което в действителност има стойност и ще ги накара да помислят върху това, което са гледали, и да вземат нещо от него. Все повече и сътрудниците ми от другите театри се ориентират към един първокласен, по-различен, по-смислен репертоар ", означи шефът на спектакъл „ София ".

Според него има място за всичко и всички в театъра. „ Има място за развлечение, има място за комедии, има място за съществени драми, стига да има предпочитание и почтено наличие на сцената ", добави той.

Ириней Константинов изясни, че в театъра има постоянно интервали, в които се минава през рецесия. „ Струва ми се, че в този момент той излезе от тази рецесия и върви по своя същински път. И това се усеща незабавно и от хората, от публиката ", сподели той.

На въпроса в какъв стадий от развиването си е ремонтът на постройката на спектакъл „ София " той отговори, че „ когато човек мине около спектакъл „ София ", му е доста прелестно да го гледа извън ". Отбеляза, че и вътре в постройката се работи интензивно. „ Много се надявам, когато приключим, да имаме най-модерния, най-съвременния, най-красивия, най-обичания, както е било и до момента, спектакъл „ София ", уточни Константинов.

По думите му постройката се чака да бъде подготвена „ условно до към една година ". „ Сроковете са релативно нещо, само че тук мисля, че всичко върви по проект. Или най-малко по този начин ми се желае и вземам участие в този вървеж. И аз ходя, дружно с него ", сподели още шефът на театъра.

Ириней Константинов е роден на 23 март 1949 година в София. Завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов " през 1972 година със компетентност „ Актьорско майсторство за трагичен спектакъл " в класа на проф. Гриша Островски.

След това стартира да играе на сцената на Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров " Варна (1972-1976). Оттам нататък работи в спектакъл „ Сълза и смях " (1976-1984). От 1984 година до през днешния ден е в спектакъл „ София ", като от 2008 година е шеф на трупата.

Сред театралните му функции са Фердинанд в „ Коварство и обич " от Шилер, Княз Мишкин в „ Идиот " от Достоевски, Ибън в „ Любов под брястовете " от Ю. О`Нийл, Данаил в „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва " от Яворов, Киряков в „ Сън " от Ив. Радоев, Барни в „ Последният буен ухажор " от Н. Саймън, Омуртаг - жандарм в „ Пир по време на народна власт " от Стефан Цанев, Том в „ Похапване с другари " от Д. Маргуляс, Били Бибит в „ Полет над кукувиче гнездо " от К. Киси, Орест в „ Орестия " от Есхил, моноспектакъла „ Всичко наобратно " от П. Луки, Раул в „ Крайности " от У. Мастросимоне, доктор Айнщайн в „ Арсеник и остарели дантели " от Дж. Кесърлинг, Марин в „ Албена " от Йордан Йовков, Пер Гюнт в едноименната пиеса от Хенрик Ибсен.

Има многократни участия в радио­театъра, литературни излъчвания на БНР и телевизионния спектакъл. Участва във филми като „ Петимата от Моби Дик ", „ Зарево над Драва ", „ Борис I ", „ Последният бей на Балканите ", „ Дубльорът ", „ От другата страна на огледалото ".

Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР