Георги Костадинов чества 50 години от златото в Мюнхен
Българският спорт и в частност Българска федерация бокс отбелязва през днешния ден 50-ата годишнина от един от най-големите триумфи в историята си. На 10 септември 1972 година, на Игрите в Мюнхен Георги Костадинов печели златния орден в категория до 51 кг. Той побеждава с 5:0 точки противника си от Уганда Лео Рвабвого на финала, макар че се боксира със счупвания и на двете ръце.
Успехът е голям, поради че Костадинов е първият български боксьор, стъпил на върха на Олимп в историята на България. В изявление за Българската федерация по бокс, той показа спомените си от събитието, във връзка 50-ата годишнина от златния орден.
Господин Костадинов, по какъв начин се чувствате половин век, след историческия успех в Мюнхен?
– Вълнувам се. Всеки път когато наближи тази дата и страстите напират. Това е най-големият триумф в кариерата ми и се гордея с представянето си в Мюнхен. Турнирът беше извънредно тежък, приключих го с две счупени ръце. Искаха да ме спрат, да не играя на финала, само че аз бях твърдо решени, че ще довърша започнатото. На финала на противника му не му дадох да ме допре. Бих се единствено с лявата ръка, тъй като дясната беше в доста тежко положение. Но даже и по този начин демонстрирах, че съм най-хубавия.
Как успяхте да преодолеете болката и всички проблеми?
– Аз съм си подобен – биткаджия. Не се предавам в никакъв случай. Още на четвъртфиналите си счупих дясната ръка. Нанесох доста тежки удари на колумбиеца (Перес) и в един миг болката стана доста огромна. Но удържах, стиснах зъби и продължих. Още тогава треньорите не желаеха да не преставам. Бях спечелил към този момент орден, само че няма по какъв начин – аз желаех доста тази купа. На полуфинала обстановката се утежни, имах счупвания и на лявата ръка. Желанието ми в действителност бе водещо.
Връщате ли се постоянно към тези славни мигове?
– Да, постоянно си припомням за тях. Защото и другари, като седнем да си приказваме и ме връщат към тези моменти. Още повече, че въобще можех и да не стигна до Олимпийските игри. Аз съм си по-буен темперамент и треньорът искаше да ме извади от състава. По време на подготовката бяха споделили, че който направи 20 обиколки, по-късно може да има свободна вечер. Аз ги направих, вечерта сякаш беше свободна, само че на идващия ден ме упрекнаха, че съм показал безчинство и желаеха да ме махнат. Добре че беше един руснак в щаба ни, който се застъпи за мен.
Вие повличате крайник със златния орден, а предходната година и Стойка Кръстева завоюва първа купа при дамите. Ще имаме ли скоро отново злато при мъжете?
– Много се надявам. Радвам се, че аз повлякох крайник, в действителност беше по този начин. Пожелавам на младите да ме наследят. Искам да го видя. За мен ще е огромно наслаждение още в Париж да имаме нов Олимпийски първенец при мъжете. Големи обичаи имаме в бокса, само че в последните години е много тежко и мъчно. Имаме момчета с капацитет, които могат да стигнат до златото.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:
Instagram:
Фейсбук:
LinkedIn:
TikTok:
Успехът е голям, поради че Костадинов е първият български боксьор, стъпил на върха на Олимп в историята на България. В изявление за Българската федерация по бокс, той показа спомените си от събитието, във връзка 50-ата годишнина от златния орден.
Господин Костадинов, по какъв начин се чувствате половин век, след историческия успех в Мюнхен?
– Вълнувам се. Всеки път когато наближи тази дата и страстите напират. Това е най-големият триумф в кариерата ми и се гордея с представянето си в Мюнхен. Турнирът беше извънредно тежък, приключих го с две счупени ръце. Искаха да ме спрат, да не играя на финала, само че аз бях твърдо решени, че ще довърша започнатото. На финала на противника му не му дадох да ме допре. Бих се единствено с лявата ръка, тъй като дясната беше в доста тежко положение. Но даже и по този начин демонстрирах, че съм най-хубавия.
Как успяхте да преодолеете болката и всички проблеми?
– Аз съм си подобен – биткаджия. Не се предавам в никакъв случай. Още на четвъртфиналите си счупих дясната ръка. Нанесох доста тежки удари на колумбиеца (Перес) и в един миг болката стана доста огромна. Но удържах, стиснах зъби и продължих. Още тогава треньорите не желаеха да не преставам. Бях спечелил към този момент орден, само че няма по какъв начин – аз желаех доста тази купа. На полуфинала обстановката се утежни, имах счупвания и на лявата ръка. Желанието ми в действителност бе водещо.
Връщате ли се постоянно към тези славни мигове?
– Да, постоянно си припомням за тях. Защото и другари, като седнем да си приказваме и ме връщат към тези моменти. Още повече, че въобще можех и да не стигна до Олимпийските игри. Аз съм си по-буен темперамент и треньорът искаше да ме извади от състава. По време на подготовката бяха споделили, че който направи 20 обиколки, по-късно може да има свободна вечер. Аз ги направих, вечерта сякаш беше свободна, само че на идващия ден ме упрекнаха, че съм показал безчинство и желаеха да ме махнат. Добре че беше един руснак в щаба ни, който се застъпи за мен.
Вие повличате крайник със златния орден, а предходната година и Стойка Кръстева завоюва първа купа при дамите. Ще имаме ли скоро отново злато при мъжете?
– Много се надявам. Радвам се, че аз повлякох крайник, в действителност беше по този начин. Пожелавам на младите да ме наследят. Искам да го видя. За мен ще е огромно наслаждение още в Париж да имаме нов Олимпийски първенец при мъжете. Големи обичаи имаме в бокса, само че в последните години е много тежко и мъчно. Имаме момчета с капацитет, които могат да стигнат до златото.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:
Instagram:
Фейсбук:
LinkedIn:
TikTok:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ