Един софтуерист изработва за хазната 47 средни пенсии
Българският софтуерен отрасъл продължава да пораства със постоянни темпове, което обаче прави все по-остър казуса с дефицита на квалифицирани фрагменти и промишлеността постоянно влиза в борба за експерти по осведомителни технологии с останалите сектори, които също се нуждаят от такива специалисти. Устойчивото повишаване на сектора, който предлага едни от най-високите заплати в страната, ще продължава. А в случай че резервира настоящия двуцифров ритъм, упованията са през 2020 година промишлеността да образува 3 % от брутния вътрешен артикул (БВП), което ще я подреди освен измежду най-високоефективните, само че и измежду най-големите в страната.
Това сочи тазгодишното издание на Барометъра за положението на софтуерната промишленост на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), показан във вторник.
Според изнесените данни софтуерният бизнес е повишен през 2016 година с 14%, изпреварвайки повече от 3 пъти растежа на Брутният вътрешен продукт на България, като прогнозите са през тази година да се резервира наклонността за двуцифров растеж.
Близо 23 хиляди души изкарват 2.22% от Брутният вътрешен продукт
Така от 2011 година оперативните доходи в промишлеността са се вдигнали съвсем два пъти - от 928 млн. лв. до 2 милиарда лв. през 2016 година или с цели 121%. За същия интервал делът на общите доходи на софтуерната промишленост по отношение на Брутният вътрешен продукт съвсем се е удвоил – от 1.16% през 2011 до 2.22% през 2016 година. Този дял е реализиран с едвам близо 23 000 работни места от съвсем 3 милиона работна мощ в страната. На този декор, единствено едно ново работно място в промишлеността генерира нови налози в хазната за близо 14 хиляди лева или 47 междинни пенсии за страната. Прогнозите са, че и през 2017 година приходите още веднъж ще отбележат двуцифрен растеж и ще доближат близо 2.3 милиарда лв..
Основен принос за растежа в софтуерната промишленост в България имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари, сочи проучването. През последните пет години оперативните доходи на експортно насочените софтуерни компании са нарастнали близо два и половина пъти – от 312 млн. евро до 764 млн. евро или с цели 145%.
Ръстът на експортно насочените продажби по отношение на миналата 2015 година остава доста висок - 19% или 233 млн. лв..
През 2016 година експортно насочената софтуерната промишленост по приблизителна оценка държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и осведомителни услуги и 10% от износа на всички услуги от България (БНБ, платежен баланс, общоприетоо показване, услуги кредит). Така активността на експортно-ориентираната софтуерната промишленост в България през 2016 година е подобрила салдото по настоящата и финансова сметка на страната с сред 500-600 милиона евро, регистрират от БАСКОМ.
Заплатите четири пъти по-високи от междинните за страната
Заплатите в сектора са един от най-високите. Средното заплащане в бранша е близо четири пъти по-голямо от това за страната. През 2016 година междинното месечно чисто заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост е било 2885 лева За последните 4 години нарастването на заплащането в сектора е над 30%, а растежът единствено за 2017 година се чака да е 9 на 100.
Стандартът на живот на софтуерните експерти, измерен посредством покупателната дарба на заплащането им в България, освен че стартира да се изравнява със страните от Европейски Съюз, само че продължава да надвишава медианата на възнаграждение в страни като Англия, показва се в разбора.
Браншът е разкрил през предходната година нови близо 1900 нови работни позиции, което е растеж от 9 на 100 при прогноза за 5 %. Спрямо 2012 година работещите в промишлеността са се нараснали три пъти до 22 703 позиции през 2016 година
Близо 90 % от заетите са под 35-годишни
Асоциацията обръща категорично внимание, че цитираният сбор на заетите в софтуерната промишленост не включва ИТ експертите работещи в други сектори, като например банковия бранш, където има построени съществени екипи от програмисти и ИТ специалисти. Не са включени и заетите в микро фирмите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в промишлеността за 2016 година доближава близо 25 000 заети.
Прогнозите за 2017 година сочат, че броят на новите работните места в софтуерната промишленост в България ще забавят растеж до 8% или 1722 отворени нови позиции. ИТ експертите са 89% от всички чиновници в сектора, като една трета от тях са дами. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.
Поради дефицита на ИТ експерти в фирмите от бранша съвсем непрестанно има нови отворени позиции, като постоянно за запълването на някои от тях - софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на компаниите са нужни над 8 седмици, отбелязва още показателят.
Данъци за 316 млн. лева през 2016 година
Софтуерният бизнес продължава стабилно да усилва каузи си на платените налози в държавния бюджет. През фискалната 2016 година браншът е платил общо 316 млн. лева, до момента в който година по-рано размерът им е бил 278 млн. лева.
През 2016 година едно работно място в софтуерния бранш в България е генерирало почти 13 938 лева годишно от директни и косвени налози, т.е. с повече от 50% над междинните стойности за страната.
И през 2017 година се чака налозите, които софтуерната промишленост ще внесе в бюджета на България, да не престават изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и междинния заложен растеж на консолидирания бюджет.
Прогнозите са през 2017 година софтуерният бизнес да внесе към 40 млн. лева повече налози от миналата, както и 22-те хиляди работни места в бранша да обезпечат над 360 милиона лв. данъчни приходи в бюджета на страната.
Организацията показва, че размерът на платените налозите се усилва всяка фискална година, тъй като заради спецификата на сектора и неналичието на сив бранш, те са елементарно събираеми и обезпечени.
Софтуерната промишленост към този момент е структуроопределяща за българската стопанска система, защото процедура съвсем не съществува актуален бизнес, чиято активност да не е обвързвана с високите технологии, декларират от БАСКОМ. Дигиталната промяна на всяка една друга сфера от стопанската система се реализира с водещото присъединяване на софтуерни технологии – например търговията се трансформира в електронна търговия, модерната медицина изисква извънредно съществено софтуерно поръчителство, в автомобилната промишленост над 50% от заетите са софтуерни експерти, а занапред ще навлизат самоуправляващи се коли, показва асоциацията кои са провокациите пред бизнеса.
Слаби са обаче уменията и обществените цифрови услуги
Факт е, че едно работно място в софтуерната промишленост съставлява фактор за откриването на няколко работни места в други браншове, като по този метод оказва резултат и върху намаляването на безработицата, като в същото време софтуерният бранш обезпечава на младите интелигентни българи висок стандарт на живот и ги задържа/връща в страната, добавя се изследването.
И в него, както години наред до момента, се отбелязва, че дефицитът на подготвени фрагменти остава единствената пречка пред естествения напредък на сектора, само че с дълготрайни вложения в обучение и поощряване на младежите към избор на конвертируеми специалности може да се преодолее.
Представянето на тазгодишния показател на софтуерния бизнес у нас бе в партньорство с Дигитална Национална Коалиция. Нейният представител Гергана Паси уточни, че въпреки България е на 27-о място по нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото и да се слави с добър широколентов интернет и свободно налични данни, страната ни реализира слаби резултати във връзка с уменията в региона на цифровите технологии и на цифровизацията на стопанските и публичните услуги. Това работи като спирачка за по-нататъшното развиване на цифровата стопанска система и общество в България, добави Паси.
В Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) членуват пълноправно над 83 софтуерни компании, а повече от 120 са асоциираните й членове, измежду които висши образователни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, започващи новаторски компании и др.
Това сочи тазгодишното издание на Барометъра за положението на софтуерната промишленост на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), показан във вторник.
Според изнесените данни софтуерният бизнес е повишен през 2016 година с 14%, изпреварвайки повече от 3 пъти растежа на Брутният вътрешен продукт на България, като прогнозите са през тази година да се резервира наклонността за двуцифров растеж.
Близо 23 хиляди души изкарват 2.22% от Брутният вътрешен продукт
Така от 2011 година оперативните доходи в промишлеността са се вдигнали съвсем два пъти - от 928 млн. лв. до 2 милиарда лв. през 2016 година или с цели 121%. За същия интервал делът на общите доходи на софтуерната промишленост по отношение на Брутният вътрешен продукт съвсем се е удвоил – от 1.16% през 2011 до 2.22% през 2016 година. Този дял е реализиран с едвам близо 23 000 работни места от съвсем 3 милиона работна мощ в страната. На този декор, единствено едно ново работно място в промишлеността генерира нови налози в хазната за близо 14 хиляди лева или 47 междинни пенсии за страната. Прогнозите са, че и през 2017 година приходите още веднъж ще отбележат двуцифрен растеж и ще доближат близо 2.3 милиарда лв..
Основен принос за растежа в софтуерната промишленост в България имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари, сочи проучването. През последните пет години оперативните доходи на експортно насочените софтуерни компании са нарастнали близо два и половина пъти – от 312 млн. евро до 764 млн. евро или с цели 145%.
Ръстът на експортно насочените продажби по отношение на миналата 2015 година остава доста висок - 19% или 233 млн. лв..
През 2016 година експортно насочената софтуерната промишленост по приблизителна оценка държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и осведомителни услуги и 10% от износа на всички услуги от България (БНБ, платежен баланс, общоприетоо показване, услуги кредит). Така активността на експортно-ориентираната софтуерната промишленост в България през 2016 година е подобрила салдото по настоящата и финансова сметка на страната с сред 500-600 милиона евро, регистрират от БАСКОМ.
Заплатите четири пъти по-високи от междинните за страната
Заплатите в сектора са един от най-високите. Средното заплащане в бранша е близо четири пъти по-голямо от това за страната. През 2016 година междинното месечно чисто заплащане на ангажиран в софтуерната промишленост е било 2885 лева За последните 4 години нарастването на заплащането в сектора е над 30%, а растежът единствено за 2017 година се чака да е 9 на 100.
Стандартът на живот на софтуерните експерти, измерен посредством покупателната дарба на заплащането им в България, освен че стартира да се изравнява със страните от Европейски Съюз, само че продължава да надвишава медианата на възнаграждение в страни като Англия, показва се в разбора.
Браншът е разкрил през предходната година нови близо 1900 нови работни позиции, което е растеж от 9 на 100 при прогноза за 5 %. Спрямо 2012 година работещите в промишлеността са се нараснали три пъти до 22 703 позиции през 2016 година
Близо 90 % от заетите са под 35-годишни
Асоциацията обръща категорично внимание, че цитираният сбор на заетите в софтуерната промишленост не включва ИТ експертите работещи в други сектори, като например банковия бранш, където има построени съществени екипи от програмисти и ИТ специалисти. Не са включени и заетите в микро фирмите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в промишлеността за 2016 година доближава близо 25 000 заети.
Прогнозите за 2017 година сочат, че броят на новите работните места в софтуерната промишленост в България ще забавят растеж до 8% или 1722 отворени нови позиции. ИТ експертите са 89% от всички чиновници в сектора, като една трета от тях са дами. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.
Поради дефицита на ИТ експерти в фирмите от бранша съвсем непрестанно има нови отворени позиции, като постоянно за запълването на някои от тях - софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на компаниите са нужни над 8 седмици, отбелязва още показателят.
Данъци за 316 млн. лева през 2016 година
Софтуерният бизнес продължава стабилно да усилва каузи си на платените налози в държавния бюджет. През фискалната 2016 година браншът е платил общо 316 млн. лева, до момента в който година по-рано размерът им е бил 278 млн. лева.
През 2016 година едно работно място в софтуерния бранш в България е генерирало почти 13 938 лева годишно от директни и косвени налози, т.е. с повече от 50% над междинните стойности за страната.
И през 2017 година се чака налозите, които софтуерната промишленост ще внесе в бюджета на България, да не престават изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и междинния заложен растеж на консолидирания бюджет.
Прогнозите са през 2017 година софтуерният бизнес да внесе към 40 млн. лева повече налози от миналата, както и 22-те хиляди работни места в бранша да обезпечат над 360 милиона лв. данъчни приходи в бюджета на страната.
Организацията показва, че размерът на платените налозите се усилва всяка фискална година, тъй като заради спецификата на сектора и неналичието на сив бранш, те са елементарно събираеми и обезпечени.
Софтуерната промишленост към този момент е структуроопределяща за българската стопанска система, защото процедура съвсем не съществува актуален бизнес, чиято активност да не е обвързвана с високите технологии, декларират от БАСКОМ. Дигиталната промяна на всяка една друга сфера от стопанската система се реализира с водещото присъединяване на софтуерни технологии – например търговията се трансформира в електронна търговия, модерната медицина изисква извънредно съществено софтуерно поръчителство, в автомобилната промишленост над 50% от заетите са софтуерни експерти, а занапред ще навлизат самоуправляващи се коли, показва асоциацията кои са провокациите пред бизнеса.
Слаби са обаче уменията и обществените цифрови услуги
Факт е, че едно работно място в софтуерната промишленост съставлява фактор за откриването на няколко работни места в други браншове, като по този метод оказва резултат и върху намаляването на безработицата, като в същото време софтуерният бранш обезпечава на младите интелигентни българи висок стандарт на живот и ги задържа/връща в страната, добавя се изследването.
И в него, както години наред до момента, се отбелязва, че дефицитът на подготвени фрагменти остава единствената пречка пред естествения напредък на сектора, само че с дълготрайни вложения в обучение и поощряване на младежите към избор на конвертируеми специалности може да се преодолее.
Представянето на тазгодишния показател на софтуерния бизнес у нас бе в партньорство с Дигитална Национална Коалиция. Нейният представител Гергана Паси уточни, че въпреки България е на 27-о място по нахлуване на цифровите технологии в стопанската система и обществото и да се слави с добър широколентов интернет и свободно налични данни, страната ни реализира слаби резултати във връзка с уменията в региона на цифровите технологии и на цифровизацията на стопанските и публичните услуги. Това работи като спирачка за по-нататъшното развиване на цифровата стопанска система и общество в България, добави Паси.
В Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) членуват пълноправно над 83 софтуерни компании, а повече от 120 са асоциираните й членове, измежду които висши образователни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, започващи новаторски компании и др.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ