Лудогорец ближе нанесените от Методи Томанов рани
Българският първенец е първи и се избавя, тъй като е минимум слаб от водещите тимове. Грешката на управлението е, че не взе навременни ограничения.
Като цяло процесите във футбола са много динамични. Един ден си на върха, а на другия летиш стремително надолу. Няма място за разпределяне - направиш ли го, се проваляш и “изгаряш”. Точно това се случи с Методи Томанов, който несъмнено има огромна заслуга за мощното показване на Лудогорец в Шампионската лига. В същото време обаче носи огромна виновност за незадоволителното положение на “орлите” в сегашния миг. В България сме привикнали постоянно да използваме фразата, че тимът изпреварва клуба в развиването си. Това е, тъй като като цяло организацията в родните клубове е на ниско равнище и защото разборията господства, напълно разумно критериите в спортно-технически проект са мощно занижени. Един или два по-добри мача и се стартира с нетрезвите оценки и пагубното прославяне.
В мощните години на Лудогорец в Шампионската лига и Лига Европа клубът и тимът вървяха ръка за ръка. В момента обаче това не е по този начин. Има разминаване. Собствениците влагат крупни суми в стадиона, базата и селекция, само че в отбора се следи оттегляне. Вижте какъв абсурд. През последните две години се отделят в пъти повече пари за нови попълнения, а качеството на привлечените състезатели не дава отговор на високите условия. Простичко казано - хвърлят се пари напразно. Колко от селектираните напоследък играчи се постановиха в тима? И като им се даде късмет, какво вършат на терена? Като изключим Антон Недялков, другите на този стадий са кръгла нула. С риск да пропуснем някого, защото са доста, ще създадем опит да ги назовем - Якуб Шверчок, Жоао Пауло, Ней Махлангу, Жуниор Брандао, Драгош Григоре, Рафаел Форстър, Яцек Горалски, Димо Бакалов и Цветомир Панов. Девет състезатели и нито един не е титуляр. Сметката някак си не излиза. Доста скъпи играчи да подкрепят юношите в част от мачовете във Втора лига.
Не бива да отхвърляме постигнатото от Методи Томанов в селекционен проект. Нека напомним наличието на футболисти като Жуниор Кайсара, Джонатан Кафу, Вирджил Мисиджан, Хосе Паломино и Игор Пластун, които бяха продадени в мощни шампионати и Лудогорец изпълни касата. Марселиньо, Вандерсон, Козмин Моци, Клаудио Кешерю и Светослав Дяков несъмнено също са мощни попадения.
Но всичко това е в предишното. Със сигурност спортният шеф не е изгубил качествата и нюха, с които разполага. Същото обаче не може да кажем за хъса и упоритостта за развиване и триумф.
Като че ли Томанов стартира да приема триумфа за даденост и не си даваше доста напън. Успехът го главозамая и го накара да мисли, че няма по какъв начин да сбърка. Всеки негов ход ще докара до позитивни резултати. Дори и да е непремерен или прекомерно просрочен. Или назначението на треньори като Бруно Рибейро, Ераносян и Пауло Аутуори. С какъв ум ще доведеш треньори като Рибейро и Аутуори?! Първият - цялостно менте, а вторият несъмнено има знания и триумфи, само че го кара на доизживяване. Забавлява си се индивидът на гърба на клубовете. Аутуори се разхожда, обикаля и преглежда. Затова даваше отмора на футболистите по една седмица по време на първенствотои паузата поради националите. Иначе би трябвало да се занимава с тъпотии - да води тренировки. Толкова ли беше мъчно да се допусна, че бразилецът ще си тръгне щом прегледа България и Европа? Вижте, че цялостен живот обикаля като цветарка. Но Томанов реши, че в Разград ще остане по-дълго. Може би досадните и дълги пътувания са го изтощили и са го предиздвикали да претупва нещата.
Не може да надникнем в неговата глава, само че може да предположим какво си е мислил. Доверието, с което се ползваше пред Кирил и Георги Домусчиеви, го накара да се усеща прекомерно спокоен и притъпи упоритостите и желанието му за работа. Явно не си е дал сметка, че лежането на остарели лаври няма да му е от изгода, защото Домусчиеви не толерират сходно държание. Също като треньора и футболистите, спортният шеф би трябвало да се потвърждава всеки ден.
Освен това явно много се е надценил, защото смяташе, че даже от разстояние може за управлява спортно-техническия развой. Томанов търсеше аргументите за спада в играта и незадоволителното положение на българския първенец на всички места другаде, само че не и в себи си. Той по този начин и не съумя да откри правилния път към треньорите и да работят в тандем. Каквото и да се случеше, експертите го отнасяха. Посочваше с пръст неприятните. Обикновено това бяха треньорите, в това число Георги Дерменджиев, Стойчо Стоев и Димитър Димитров, които оставиха трайна диря в Лудогорец. Главите на наставниците “летяха” във въздуха и те се сменяха като носни кърпички. Стигна се до такава степен, че Методи Томанов водеше футболисти без единодушието на треньора и макар че си личеше, че не дават отговор на високите критерии на Лудогорец, той лобираше за тяхното налагане. Не застана зад Дерменджиев и Херо в опитите им последователно да обновят отбора и да изградят ядро от играчи за идващите 3-4 години. За седем години по какъв начин пък не откри кураж да даде най-малко едно изявление, в което най-малко да загатне за проблемите в спортно-технически проект?!
Нито един път не влезе в ролята си на състезателен шеф и не отбрани клуба от валящите нападки. Не взимаше страна, инцидентно да не обиди или засегне някого. Явно в това отношение е предвидлив и е мислил за бъдещето си след Лудогорец. През годините на пангара беше Ангел Петричев и все той го отнасяше.
Действията или бездействията в някои обстановки на Методи Томанов през последните две години сложиха Лудогорец в комплицирана обстановка. Обновяването на тима прекомерно закъсня. Безспорно “орлите” разполагат с най-хубавите футболисти и най-хубавия тим в България, само че в този си вид Лудогорец няма бъдеще. Спадът в играта е явен и са нужни незабавни ограничения. Не може футболисти като Козмин Моци, Марселиньо и Светослав Дяков да играят по 50 мача на година. Преди известно време не би представлявало проблем, само че ЕГН-то не прости даже и на класни играчи като тях…
В момента българският първенец е първи в класирането и се избавя, тъй като е минимум слаб от водещите тимове.
Лудогорец ближе нанесените от Методи Томанов рани. Тук не става дума за краткотраен спад, а за налагана от някогашния състезателен шеф неверна политика. Въпросът е какви ограничения ще предприеме и какъв брой време ще бъде нужно да овладее вредите. Може ли да откри човек, който да реши проблемите в спортно-технически проект? Лудогорец да не се заблуждава, ще им бъде доста мъчно.
Сигурно много клубове ще си кажат: “Да им имам проблемите на Лудогорец! Доминат в България и неизменим участник в групите на Шампионската лига или Лига Европа!” Успехите са безспорни, само че дали са задоволителни, като се има поради големия управленчески капацитет в клуба.
Като цяло процесите във футбола са много динамични. Един ден си на върха, а на другия летиш стремително надолу. Няма място за разпределяне - направиш ли го, се проваляш и “изгаряш”. Точно това се случи с Методи Томанов, който несъмнено има огромна заслуга за мощното показване на Лудогорец в Шампионската лига. В същото време обаче носи огромна виновност за незадоволителното положение на “орлите” в сегашния миг. В България сме привикнали постоянно да използваме фразата, че тимът изпреварва клуба в развиването си. Това е, тъй като като цяло организацията в родните клубове е на ниско равнище и защото разборията господства, напълно разумно критериите в спортно-технически проект са мощно занижени. Един или два по-добри мача и се стартира с нетрезвите оценки и пагубното прославяне.
В мощните години на Лудогорец в Шампионската лига и Лига Европа клубът и тимът вървяха ръка за ръка. В момента обаче това не е по този начин. Има разминаване. Собствениците влагат крупни суми в стадиона, базата и селекция, само че в отбора се следи оттегляне. Вижте какъв абсурд. През последните две години се отделят в пъти повече пари за нови попълнения, а качеството на привлечените състезатели не дава отговор на високите условия. Простичко казано - хвърлят се пари напразно. Колко от селектираните напоследък играчи се постановиха в тима? И като им се даде късмет, какво вършат на терена? Като изключим Антон Недялков, другите на този стадий са кръгла нула. С риск да пропуснем някого, защото са доста, ще създадем опит да ги назовем - Якуб Шверчок, Жоао Пауло, Ней Махлангу, Жуниор Брандао, Драгош Григоре, Рафаел Форстър, Яцек Горалски, Димо Бакалов и Цветомир Панов. Девет състезатели и нито един не е титуляр. Сметката някак си не излиза. Доста скъпи играчи да подкрепят юношите в част от мачовете във Втора лига.
Не бива да отхвърляме постигнатото от Методи Томанов в селекционен проект. Нека напомним наличието на футболисти като Жуниор Кайсара, Джонатан Кафу, Вирджил Мисиджан, Хосе Паломино и Игор Пластун, които бяха продадени в мощни шампионати и Лудогорец изпълни касата. Марселиньо, Вандерсон, Козмин Моци, Клаудио Кешерю и Светослав Дяков несъмнено също са мощни попадения.
Но всичко това е в предишното. Със сигурност спортният шеф не е изгубил качествата и нюха, с които разполага. Същото обаче не може да кажем за хъса и упоритостта за развиване и триумф.
Като че ли Томанов стартира да приема триумфа за даденост и не си даваше доста напън. Успехът го главозамая и го накара да мисли, че няма по какъв начин да сбърка. Всеки негов ход ще докара до позитивни резултати. Дори и да е непремерен или прекомерно просрочен. Или назначението на треньори като Бруно Рибейро, Ераносян и Пауло Аутуори. С какъв ум ще доведеш треньори като Рибейро и Аутуори?! Първият - цялостно менте, а вторият несъмнено има знания и триумфи, само че го кара на доизживяване. Забавлява си се индивидът на гърба на клубовете. Аутуори се разхожда, обикаля и преглежда. Затова даваше отмора на футболистите по една седмица по време на първенствотои паузата поради националите. Иначе би трябвало да се занимава с тъпотии - да води тренировки. Толкова ли беше мъчно да се допусна, че бразилецът ще си тръгне щом прегледа България и Европа? Вижте, че цялостен живот обикаля като цветарка. Но Томанов реши, че в Разград ще остане по-дълго. Може би досадните и дълги пътувания са го изтощили и са го предиздвикали да претупва нещата.
Не може да надникнем в неговата глава, само че може да предположим какво си е мислил. Доверието, с което се ползваше пред Кирил и Георги Домусчиеви, го накара да се усеща прекомерно спокоен и притъпи упоритостите и желанието му за работа. Явно не си е дал сметка, че лежането на остарели лаври няма да му е от изгода, защото Домусчиеви не толерират сходно държание. Също като треньора и футболистите, спортният шеф би трябвало да се потвърждава всеки ден.
Освен това явно много се е надценил, защото смяташе, че даже от разстояние може за управлява спортно-техническия развой. Томанов търсеше аргументите за спада в играта и незадоволителното положение на българския първенец на всички места другаде, само че не и в себи си. Той по този начин и не съумя да откри правилния път към треньорите и да работят в тандем. Каквото и да се случеше, експертите го отнасяха. Посочваше с пръст неприятните. Обикновено това бяха треньорите, в това число Георги Дерменджиев, Стойчо Стоев и Димитър Димитров, които оставиха трайна диря в Лудогорец. Главите на наставниците “летяха” във въздуха и те се сменяха като носни кърпички. Стигна се до такава степен, че Методи Томанов водеше футболисти без единодушието на треньора и макар че си личеше, че не дават отговор на високите критерии на Лудогорец, той лобираше за тяхното налагане. Не застана зад Дерменджиев и Херо в опитите им последователно да обновят отбора и да изградят ядро от играчи за идващите 3-4 години. За седем години по какъв начин пък не откри кураж да даде най-малко едно изявление, в което най-малко да загатне за проблемите в спортно-технически проект?!
Нито един път не влезе в ролята си на състезателен шеф и не отбрани клуба от валящите нападки. Не взимаше страна, инцидентно да не обиди или засегне някого. Явно в това отношение е предвидлив и е мислил за бъдещето си след Лудогорец. През годините на пангара беше Ангел Петричев и все той го отнасяше.
Действията или бездействията в някои обстановки на Методи Томанов през последните две години сложиха Лудогорец в комплицирана обстановка. Обновяването на тима прекомерно закъсня. Безспорно “орлите” разполагат с най-хубавите футболисти и най-хубавия тим в България, само че в този си вид Лудогорец няма бъдеще. Спадът в играта е явен и са нужни незабавни ограничения. Не може футболисти като Козмин Моци, Марселиньо и Светослав Дяков да играят по 50 мача на година. Преди известно време не би представлявало проблем, само че ЕГН-то не прости даже и на класни играчи като тях…
В момента българският първенец е първи в класирането и се избавя, тъй като е минимум слаб от водещите тимове.
Лудогорец ближе нанесените от Методи Томанов рани. Тук не става дума за краткотраен спад, а за налагана от някогашния състезателен шеф неверна политика. Въпросът е какви ограничения ще предприеме и какъв брой време ще бъде нужно да овладее вредите. Може ли да откри човек, който да реши проблемите в спортно-технически проект? Лудогорец да не се заблуждава, ще им бъде доста мъчно.
Сигурно много клубове ще си кажат: “Да им имам проблемите на Лудогорец! Доминат в България и неизменим участник в групите на Шампионската лига или Лига Европа!” Успехите са безспорни, само че дали са задоволителни, като се има поради големия управленчески капацитет в клуба.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ