Северозападна България - на първо място по смъртност на пътя в Европа
Българският северозападен район продължава да бъде най-опасният в Европейския съюз по брой жертви на пътя. Това демонстрират данните на статистическата работа на Европейската комисия – Евростат за 2023 година. Според тях най-високите районни равнища на смъртни случаи по пътищата са регистрирани точно в България. Северозападният регион е първи в Европейски Съюз с индикатор от 166 починали на един милион поданици, а прилежащият Северен централен регион също остава в отрицателната ранглиста със 107 починали на милион души, заяви NOVA.
По поискани настоящи данни от Министерство на вътрешните работи за 2024 година излиза наяве, че 478 души са умряли в резултат на пътни произшествия, а от началото на тази година досега починалите към този момент са 399 души.
Резултатите от изследването разясниха Емил Панчев, ръководител на Съюза на българските автомобилистии пътният специалист Георги Златев.
Според Златев статистиката демонстрира ясно обрисувана наклонност, която институциите би трябвало да проучват в дълбочина. „ Силата на статистиката, най-малко за мен, е да се следят трендовете. Ако приказваме за данните от 2023 година, нищо не пречи на институциите да продължат този разбор за предходната и за тази година “, сподели той.
И обърна внимание на значим подробност – данните отразяват броя на починалите по отношение на популацията на региона. „ Северозападна България не е един от най-гъсто обитаемоте региони. Там, на една шеста от територията на страната, имаме към 650 хиляди души. И тогава тези 120 починали се разпределят и стават тази стряскаща цифра – 168 на един милион население “, изясни Златев.
По думите му обаче тревожното е друго: „ Тенденцията от 2022 към 2023 година е за увеличение на починалите в тези региони “.
Той уточни и че не може всичко да бъде обяснено единствено с неприятни пътища. „ Ако упрекваме непрекъснато, че пътищата са ни неприятни — ами във Франция, в Хърватия, във всички страни, които са посочени, пътищата са много по-добри от нашите. Значи нещо друго липсва или нещо друго куца, с цел да се стига до такава инцидентност, “ разяснява специалистът.
Емил Панчев също акцентира, че проблемите с инфраструктурата са действителни, само че не са единствената причина. „ Пътищата у нас имат проблеми и водачите го усещат — това е реалност. Няма да намерим водач, който да каже, че пътищата са идеални, в случай че ги съпостави с Европа, “ съобщи той.
Панчев добави, че е значимо да се проучват и демографските особености. „ В Северозападна България популацията е застаряващо. Една трета от жертвите в целия Европейски съюз са по-възрастни жители. Това също въздейства, “ акцентира той.
Според него най-полезната статистика е тази по райони на Пътна полиция, тъй като демонстрира съответните проблематични места.
По думите на Златев„ В България качеството и равнището на образованието на водачите е доста ниско, а толерантността просто е изчезнала “.
И двамата специалисти бяха единомислещи, че подобряването на пътната сигурност у нас изисква по едно и също време внимание към инфраструктурата, контрола, образованието и държанието на водачите.
По поискани настоящи данни от Министерство на вътрешните работи за 2024 година излиза наяве, че 478 души са умряли в резултат на пътни произшествия, а от началото на тази година досега починалите към този момент са 399 души.
Резултатите от изследването разясниха Емил Панчев, ръководител на Съюза на българските автомобилистии пътният специалист Георги Златев.
Според Златев статистиката демонстрира ясно обрисувана наклонност, която институциите би трябвало да проучват в дълбочина. „ Силата на статистиката, най-малко за мен, е да се следят трендовете. Ако приказваме за данните от 2023 година, нищо не пречи на институциите да продължат този разбор за предходната и за тази година “, сподели той.
И обърна внимание на значим подробност – данните отразяват броя на починалите по отношение на популацията на региона. „ Северозападна България не е един от най-гъсто обитаемоте региони. Там, на една шеста от територията на страната, имаме към 650 хиляди души. И тогава тези 120 починали се разпределят и стават тази стряскаща цифра – 168 на един милион население “, изясни Златев.
По думите му обаче тревожното е друго: „ Тенденцията от 2022 към 2023 година е за увеличение на починалите в тези региони “.
Той уточни и че не може всичко да бъде обяснено единствено с неприятни пътища. „ Ако упрекваме непрекъснато, че пътищата са ни неприятни — ами във Франция, в Хърватия, във всички страни, които са посочени, пътищата са много по-добри от нашите. Значи нещо друго липсва или нещо друго куца, с цел да се стига до такава инцидентност, “ разяснява специалистът.
Емил Панчев също акцентира, че проблемите с инфраструктурата са действителни, само че не са единствената причина. „ Пътищата у нас имат проблеми и водачите го усещат — това е реалност. Няма да намерим водач, който да каже, че пътищата са идеални, в случай че ги съпостави с Европа, “ съобщи той.
Панчев добави, че е значимо да се проучват и демографските особености. „ В Северозападна България популацията е застаряващо. Една трета от жертвите в целия Европейски съюз са по-възрастни жители. Това също въздейства, “ акцентира той.
Според него най-полезната статистика е тази по райони на Пътна полиция, тъй като демонстрира съответните проблематични места.
По думите на Златев„ В България качеството и равнището на образованието на водачите е доста ниско, а толерантността просто е изчезнала “.
И двамата специалисти бяха единомислещи, че подобряването на пътната сигурност у нас изисква по едно и също време внимание към инфраструктурата, контрола, образованието и държанието на водачите.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ