Българският работник ефективен само 5 часа на ден
Българският служащ е ефикасен единствено в пет от всички 8 часа от трудовия работен ден у нас. През останалите 3 часа той не е потребен за бизнеса. Това демонстрира проучване на Асоциацията на индустриалния капитал.
Това значи, че чиновниците са работоспособни едвам 60% от прекараното във компанията време. Причината за това са закъснения, по-ранни тръгвания, пиянство на кафе, пушене и писане на имейли, изяснява Васил Велев, ръководител на АИКБ. Сред главните спънки да изпълняваме служебните си отговорности се оказва и сърфирането със смарт телефони. Според Асоциацията на индустриалния капитал обаче по-важно било какво се основава за това време по БВП на глава от популацията, където страната ни се нареждала на едно от последните места в света.
Същевременно изследване на Евростат демонстрира, че работната седмица у нас е една от най-дългите в Европа. С 40 часа и 8 минути се нареждаме на второ място след Гърция, където се трудят по 42 часа на седмица. „ За мен този резултат е чудноват, тъй като доста от заетите в южната ни съседка работят на ненапълно работно време поради икономическата рецесия. Процентът на безработица там е в пъти по-голям, в сравнение с у нас “, разясни Васил Велев. Работната седмица е по-къса само във Франция – 35 часа, и в Белгия – 38 часа. За съпоставяне Международната организация на труда предлага 4-дневна работна седмица. Според Велев разновидността не бил добър. По време на рецесията, когато нямало работа, бизнесът се опитал да наложи този модел, само че чиновниците били недоволни, че получават по-ниски хонорари. По думите му 40-часовата работна седмица била естествена за Съюза. У нас казусът бил различен, а точно с полагането на ексклузивен труд.
Служителите желали да работят над нормата, поради по-високите хонорари, които получавали, само че законът не им го разрешавал, разясни Велев. Годишно те могат да поставят не повече от 150 часа ексклузивен труд. Работодателите също не били съгласни с това ограничаване поради дефицита на фрагменти. Освен това до 5 години се очаквало да има апетит за 500 000 експерти, изяснява Велев. /monitor.bg
Това значи, че чиновниците са работоспособни едвам 60% от прекараното във компанията време. Причината за това са закъснения, по-ранни тръгвания, пиянство на кафе, пушене и писане на имейли, изяснява Васил Велев, ръководител на АИКБ. Сред главните спънки да изпълняваме служебните си отговорности се оказва и сърфирането със смарт телефони. Според Асоциацията на индустриалния капитал обаче по-важно било какво се основава за това време по БВП на глава от популацията, където страната ни се нареждала на едно от последните места в света.
Същевременно изследване на Евростат демонстрира, че работната седмица у нас е една от най-дългите в Европа. С 40 часа и 8 минути се нареждаме на второ място след Гърция, където се трудят по 42 часа на седмица. „ За мен този резултат е чудноват, тъй като доста от заетите в южната ни съседка работят на ненапълно работно време поради икономическата рецесия. Процентът на безработица там е в пъти по-голям, в сравнение с у нас “, разясни Васил Велев. Работната седмица е по-къса само във Франция – 35 часа, и в Белгия – 38 часа. За съпоставяне Международната организация на труда предлага 4-дневна работна седмица. Според Велев разновидността не бил добър. По време на рецесията, когато нямало работа, бизнесът се опитал да наложи този модел, само че чиновниците били недоволни, че получават по-ниски хонорари. По думите му 40-часовата работна седмица била естествена за Съюза. У нас казусът бил различен, а точно с полагането на ексклузивен труд.
Служителите желали да работят над нормата, поради по-високите хонорари, които получавали, само че законът не им го разрешавал, разясни Велев. Годишно те могат да поставят не повече от 150 часа ексклузивен труд. Работодателите също не били съгласни с това ограничаване поради дефицита на фрагменти. Освен това до 5 години се очаквало да има апетит за 500 000 експерти, изяснява Велев. /monitor.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ