Карел Крал: Бъдещето е на пълната електрификация на всички сектори
Българският обществен холдинг „ Еврохолд България “ съумя да обезпечи финансиране и да приключи с покупката на българския бизнес на CEZ за 335 млн. евро, като се вмести в контрактувания период до края на юли 2021 година Финализирането на договорката е добър мотив да беседваме с основния изпълнителен шеф на „ ЧЕЗ България “
- В тези нови условия промени ли се тактиката на сдружението и какви са целите на ЧЕЗ?
- Стратегията на сдружението не се трансформира във връзка със договорката. Ние продължаваме да работим, както преди, да изпълняваме плановете, които сме почнали. Стратегията ни беше показана на купувача и на финансиращите банки и те бяха задоволени от нашите проекти. Приоритетите ни остават каквито бяха досега – повишение на качеството на доставката и услугите за клиентите и цифровизация на мрежата. Това значи въвеждане на нови технологии в поддръжката и развиването на мрежата, на електронни услуги и, несъмнено, там, където ще бъде потребно за клиентите – нови услуги, за реализиране на синергия с услугите и продуктите, предлагани от новия притежател.
- Как новите технологии ще се отразят на качеството на доставяната електрическа енергия?
- Всяко едно разпределително сдружение би трябвало да влага в нови технологии и да цифровизира мрежата си, с цел да е готова тя за развиването на ВЕИ и за електрификацията във връзка със Зелената договорка и новите цели, които са сложени от Европейски Съюз. Проучвания демонстрират, че 70% от новите ВЕИ ще бъдат от така наречен distributed generation (дистрибутирано производство). Няма да има огромни централи, а ще има голям брой дребни и те ще бъдат разпръснати и присъединени към разпределителната мрежа, а не към преносната. Затова тя би трябвало да се укрепи и да се цифровизира, с цел да знаем къде, кой, какъв брой създава и да можем да управляваме мрежата на равнище приблизително и ниско напрежение, а не както е сега, когато токът тече от огромната централа към крайния клиент.
- Как това ще се отрази на цената?
- Говорим за огромни вложения, които би трябвало да имат резултат върху цената. Разделям въпроса на две елементи – първата е цената на самата борсова стока, а втората е цената на мрежовите услуги. Какво ще стане с цената на тока на борсата, никой не може да предвижда и да подсигурява ценовите равнища в бъдеще, това е пазар, цената е функционалност на търсене и предложение.
По отношение на мрежовите услуги България има една от най-ниските цени в Европейски Съюз. А положението на мрежата е отражение на цените и вложенията в нея. Новите технологии ще рефлектират върху цената на мрежовите услуги и България би трябвало да е готова за гладко нарастване.
Новите технологии обаче не значат безусловно скок на цената, тъй като те способстват и за по-висока успеваемост. Това, което сега се прави ръчно, ще се прави с автоматизирани приложения и ще пести време и запас.
Трябва да има гладко покачване на цените на мрежовите услуги в България, само че не заради въвеждането на нови технологии, тъй като те би трябвало да са съвсем неутрални във връзка с цената поради успеваемостта им. Факторът, който ще въздейства върху цената, е потребността от по-големи вложения в обновяването на мрежата спрямо предишното.
- Да се върнем отново към договорката. Настъпиха ли промени в мениджмънта на „ ЧЕЗ България “ след придобиването на компанията от „ Еврохолд “? Кое е първото решение на новия притежател, което касае лидерския ви екип?
Почти целият мениджърски екип на сдруженията, които бяха добити от новия притежател, е същият с една-единствена смяна. Назначен е нов основен финансов шеф по искане на новия притежател, което съгласно мен е безусловно разбираемо. Всеки нов притежател би направил същото.
- Ще се наложи ли ребрандиране на компанията след смяната на собствеността?
- Да, несъмнено, ще се наложи ребрандиране. Според контракта за покупко-продажба имаме девет месеца, през които можем да употребяваме актуалното лого и името ЧЕЗ. Вече започнахме да работим в посока ребрандиране и имаме някои хрумвания, само че към момента е рано да ги споделяме.
- Ще има ли преструктуриране в компанията и по кое време ще стартира?
- Както към този момент загатнах, от позиция на нови планове и нови технологии разпределителните сдружения би трябвало да се преструктурират, само че това няма никаква връзка със договорката. Този развой е неминуем без значение дали сме благосъстоятелност на ЧЕЗ, или имаме нов притежател. Разпределителните сдружения би трябвало да реагират на развиването в бранша. И оттова ще се наложат промени вследствие на новите технологии и дигитализацията. Ще имаме онлайн ръководство на личния състав и мрежата, ще имаме умни електромери, което, несъмнено, ще се отрази върху организацията. Но измененията ще са подбудени от устрема ни да сме оптимално ефикасни, от синергията с опциите, които новият притежател предлага, ще бъдат вследствие на развиването в бранша и навлизането на технологиите, а не на самата договорка.
- За вас коя е високоефективната организационна конструкция на модерното енергийно сдружение? За какъв жанр на ръководство приказваме?
- Следим трендовете и вземаме образец от най-хубавите практики в Европа, само че постоянно ги приспособяваме към българската среда, към особеностите на нашето сдружение. Убеден съм, че високоефективна организационна конструкция или жанр на ръководство значи такова ръководство, при което хората на всички мениджърски равнища имат задоволително пълномощия, само че и носят съответната отговорност. Ние имаме отличен мениджърски екип, разпределяме дилемите по подготвеност и следим за тяхното осъществяване. Даваме опция за еластичност при взимане на решения и ръководство на времето, сътворяваме условия за развиване на нашите чиновници. Разбира се, взаимното доверие е в основата на този метод.
- Как ще се трансформира енергетиката у нас и в Европа през идващите 3 до 5 години и през това време по какъв начин сдружението ще отговори на тази промяна?
- Зелената договорка и новите технологии, които ще трансформират бранша. Наскоро бе признат и пакетът от ограничения Fit for 55. Ясна е посоката, в която Европа ще върви през идващите години. Ние няма по какъв начин да я избегнем. Убеден съм, че това е вярната посока и тя не би трябвало да се приема като риск, а като опция. Целта е да понижим нездравословните излъчвания и би трябвало да вземем съответните ограничения. Не се тормозя за планетата, тя ще се оправи с нас или без нас, въпросът е в каква среда ще живеят нашите наследници. Комплексно би трябвало да се мисли за електрификация на превоза, за по-ефективни здания, за решения за топлофикациите, които също би трябвало да изключат въглищните горива. Предстои също развиване на технологии за запазване на силата като цяло, а освен посредством акумулатори. В момента е в ход създаването на доста нововъведения. И един от въпросите, които пораждат, е коя технология ще завоюва – по-ефективните акумулатори или водородът? Аз персонално считам, че те ще съществуват взаимно. Това значи, че силата все по-малко ще се генерира в огромни централи, а това от своя страна значи повече слънчеви панели по покривите, дребни слънчеви паркове сред 5–10 мегавата, вятърни централи и така нататък
- Коя ще е технологията мост към бъдещето?
- Никой към момента не може да каже това. Според мен бъдещето ще е цялостна електрификация на всички браншове, като електрическата енергия ще се обезпечава от композиция сред ВЕИ и дребните модулни реактори (small modular reactors). Бързо ще се развиват и технологиите за запазване на електрическа сила. За момента няма лицензирани дребни атомни модулни реактори. Но доколкото знам, канадците започнаха развой за лицензиране на подобен реактор. Със сигурност ще последват и други, само че това ще отнеме известно време. А мостът сред тях най-вероятно може да бъде само природният газ. В резюме – пред нас са няколко години композиция на ВЕИ и газ, а крайната цел е ВЕИ и нуклеарна сила.
- Как оценявате бизнес средата в България?
- За никого не е загадка, че в нашия бранш преди години имаше проблеми с регулаторната среда и най-много с политическата интервенция в него. Ролята на политиците би трябвало да бъде да основават ефикасна рамка, даваща опция за промяна на бранша, намесата в обособени проблеми е неправилна и основава безпорядък и неустановеност.
Но би трябвало да бъдем справедливи – регулаторната среда се усъвършенства. Има още много неща, които би трябвало да се трансформират. Очакваме цялостна либерализация на пазара на електрическа енергия, обещана още през 2007 година, както и районното разширение на общия енергиен пазар (coupling), което има директно отражение върху цената. Има какво да се желае и във връзка с правосъдната система. Вярвам, че нещата вървят в вярната посока, по тази причина и останах тук.
***
„ Еврохолд “ закупи 7 сдружения от групата ЧЕЗ в България за 335 млн. евро през юли 2021 година ЧЕЗ участва на българския пазар от края на 2004 година Компанията е един от най-големите вложители и работодатели в България. Бизнесът ѝ включва систематизиране, доставяне и търговия с сила. Дъщерните сдружения на компанията имат над 3 хиляди чиновници и обслужват близо 3 млн. консуматори в Западна България в това число и столицата София. С придобиването и консолидираното на активите на „ ЧЕЗ Груп “ „ Еврохолд “ ще доставя услуги на повече от 7 млн. консуматори и ще има над 6 хиляди чиновници в 11 страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа. С консолидацията на резултатите на подразделенията на „ ЧЕЗ Груп “ в България общите активи и годишни доходи на застрахователно-енергийния холдинг се чака да нахвърлят 3 милиарда лева към края на 2021 година
Венцислав Савов. Интервюто е оповестено в бр. 8/2021 на сп. " Мениджър "
- В тези нови условия промени ли се тактиката на сдружението и какви са целите на ЧЕЗ?
- Стратегията на сдружението не се трансформира във връзка със договорката. Ние продължаваме да работим, както преди, да изпълняваме плановете, които сме почнали. Стратегията ни беше показана на купувача и на финансиращите банки и те бяха задоволени от нашите проекти. Приоритетите ни остават каквито бяха досега – повишение на качеството на доставката и услугите за клиентите и цифровизация на мрежата. Това значи въвеждане на нови технологии в поддръжката и развиването на мрежата, на електронни услуги и, несъмнено, там, където ще бъде потребно за клиентите – нови услуги, за реализиране на синергия с услугите и продуктите, предлагани от новия притежател.
- Как новите технологии ще се отразят на качеството на доставяната електрическа енергия?
- Всяко едно разпределително сдружение би трябвало да влага в нови технологии и да цифровизира мрежата си, с цел да е готова тя за развиването на ВЕИ и за електрификацията във връзка със Зелената договорка и новите цели, които са сложени от Европейски Съюз. Проучвания демонстрират, че 70% от новите ВЕИ ще бъдат от така наречен distributed generation (дистрибутирано производство). Няма да има огромни централи, а ще има голям брой дребни и те ще бъдат разпръснати и присъединени към разпределителната мрежа, а не към преносната. Затова тя би трябвало да се укрепи и да се цифровизира, с цел да знаем къде, кой, какъв брой създава и да можем да управляваме мрежата на равнище приблизително и ниско напрежение, а не както е сега, когато токът тече от огромната централа към крайния клиент.
- Как това ще се отрази на цената?
- Говорим за огромни вложения, които би трябвало да имат резултат върху цената. Разделям въпроса на две елементи – първата е цената на самата борсова стока, а втората е цената на мрежовите услуги. Какво ще стане с цената на тока на борсата, никой не може да предвижда и да подсигурява ценовите равнища в бъдеще, това е пазар, цената е функционалност на търсене и предложение.
По отношение на мрежовите услуги България има една от най-ниските цени в Европейски Съюз. А положението на мрежата е отражение на цените и вложенията в нея. Новите технологии ще рефлектират върху цената на мрежовите услуги и България би трябвало да е готова за гладко нарастване.
Новите технологии обаче не значат безусловно скок на цената, тъй като те способстват и за по-висока успеваемост. Това, което сега се прави ръчно, ще се прави с автоматизирани приложения и ще пести време и запас.
Трябва да има гладко покачване на цените на мрежовите услуги в България, само че не заради въвеждането на нови технологии, тъй като те би трябвало да са съвсем неутрални във връзка с цената поради успеваемостта им. Факторът, който ще въздейства върху цената, е потребността от по-големи вложения в обновяването на мрежата спрямо предишното.
- Да се върнем отново към договорката. Настъпиха ли промени в мениджмънта на „ ЧЕЗ България “ след придобиването на компанията от „ Еврохолд “? Кое е първото решение на новия притежател, което касае лидерския ви екип?
Почти целият мениджърски екип на сдруженията, които бяха добити от новия притежател, е същият с една-единствена смяна. Назначен е нов основен финансов шеф по искане на новия притежател, което съгласно мен е безусловно разбираемо. Всеки нов притежател би направил същото.
- Ще се наложи ли ребрандиране на компанията след смяната на собствеността?
- Да, несъмнено, ще се наложи ребрандиране. Според контракта за покупко-продажба имаме девет месеца, през които можем да употребяваме актуалното лого и името ЧЕЗ. Вече започнахме да работим в посока ребрандиране и имаме някои хрумвания, само че към момента е рано да ги споделяме.
- Ще има ли преструктуриране в компанията и по кое време ще стартира?
- Както към този момент загатнах, от позиция на нови планове и нови технологии разпределителните сдружения би трябвало да се преструктурират, само че това няма никаква връзка със договорката. Този развой е неминуем без значение дали сме благосъстоятелност на ЧЕЗ, или имаме нов притежател. Разпределителните сдружения би трябвало да реагират на развиването в бранша. И оттова ще се наложат промени вследствие на новите технологии и дигитализацията. Ще имаме онлайн ръководство на личния състав и мрежата, ще имаме умни електромери, което, несъмнено, ще се отрази върху организацията. Но измененията ще са подбудени от устрема ни да сме оптимално ефикасни, от синергията с опциите, които новият притежател предлага, ще бъдат вследствие на развиването в бранша и навлизането на технологиите, а не на самата договорка.
- За вас коя е високоефективната организационна конструкция на модерното енергийно сдружение? За какъв жанр на ръководство приказваме?
- Следим трендовете и вземаме образец от най-хубавите практики в Европа, само че постоянно ги приспособяваме към българската среда, към особеностите на нашето сдружение. Убеден съм, че високоефективна организационна конструкция или жанр на ръководство значи такова ръководство, при което хората на всички мениджърски равнища имат задоволително пълномощия, само че и носят съответната отговорност. Ние имаме отличен мениджърски екип, разпределяме дилемите по подготвеност и следим за тяхното осъществяване. Даваме опция за еластичност при взимане на решения и ръководство на времето, сътворяваме условия за развиване на нашите чиновници. Разбира се, взаимното доверие е в основата на този метод.
- Как ще се трансформира енергетиката у нас и в Европа през идващите 3 до 5 години и през това време по какъв начин сдружението ще отговори на тази промяна?
- Зелената договорка и новите технологии, които ще трансформират бранша. Наскоро бе признат и пакетът от ограничения Fit for 55. Ясна е посоката, в която Европа ще върви през идващите години. Ние няма по какъв начин да я избегнем. Убеден съм, че това е вярната посока и тя не би трябвало да се приема като риск, а като опция. Целта е да понижим нездравословните излъчвания и би трябвало да вземем съответните ограничения. Не се тормозя за планетата, тя ще се оправи с нас или без нас, въпросът е в каква среда ще живеят нашите наследници. Комплексно би трябвало да се мисли за електрификация на превоза, за по-ефективни здания, за решения за топлофикациите, които също би трябвало да изключат въглищните горива. Предстои също развиване на технологии за запазване на силата като цяло, а освен посредством акумулатори. В момента е в ход създаването на доста нововъведения. И един от въпросите, които пораждат, е коя технология ще завоюва – по-ефективните акумулатори или водородът? Аз персонално считам, че те ще съществуват взаимно. Това значи, че силата все по-малко ще се генерира в огромни централи, а това от своя страна значи повече слънчеви панели по покривите, дребни слънчеви паркове сред 5–10 мегавата, вятърни централи и така нататък
- Коя ще е технологията мост към бъдещето?
- Никой към момента не може да каже това. Според мен бъдещето ще е цялостна електрификация на всички браншове, като електрическата енергия ще се обезпечава от композиция сред ВЕИ и дребните модулни реактори (small modular reactors). Бързо ще се развиват и технологиите за запазване на електрическа сила. За момента няма лицензирани дребни атомни модулни реактори. Но доколкото знам, канадците започнаха развой за лицензиране на подобен реактор. Със сигурност ще последват и други, само че това ще отнеме известно време. А мостът сред тях най-вероятно може да бъде само природният газ. В резюме – пред нас са няколко години композиция на ВЕИ и газ, а крайната цел е ВЕИ и нуклеарна сила.
- Как оценявате бизнес средата в България?
- За никого не е загадка, че в нашия бранш преди години имаше проблеми с регулаторната среда и най-много с политическата интервенция в него. Ролята на политиците би трябвало да бъде да основават ефикасна рамка, даваща опция за промяна на бранша, намесата в обособени проблеми е неправилна и основава безпорядък и неустановеност.
Но би трябвало да бъдем справедливи – регулаторната среда се усъвършенства. Има още много неща, които би трябвало да се трансформират. Очакваме цялостна либерализация на пазара на електрическа енергия, обещана още през 2007 година, както и районното разширение на общия енергиен пазар (coupling), което има директно отражение върху цената. Има какво да се желае и във връзка с правосъдната система. Вярвам, че нещата вървят в вярната посока, по тази причина и останах тук.
***
„ Еврохолд “ закупи 7 сдружения от групата ЧЕЗ в България за 335 млн. евро през юли 2021 година ЧЕЗ участва на българския пазар от края на 2004 година Компанията е един от най-големите вложители и работодатели в България. Бизнесът ѝ включва систематизиране, доставяне и търговия с сила. Дъщерните сдружения на компанията имат над 3 хиляди чиновници и обслужват близо 3 млн. консуматори в Западна България в това число и столицата София. С придобиването и консолидираното на активите на „ ЧЕЗ Груп “ „ Еврохолд “ ще доставя услуги на повече от 7 млн. консуматори и ще има над 6 хиляди чиновници в 11 страни в Централна, Източна и Югоизточна Европа. С консолидацията на резултатите на подразделенията на „ ЧЕЗ Груп “ в България общите активи и годишни доходи на застрахователно-енергийния холдинг се чака да нахвърлят 3 милиарда лева към края на 2021 година
Венцислав Савов. Интервюто е оповестено в бр. 8/2021 на сп. " Мениджър "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ