Българският премиер преодоля и карантина от ковид-пандемия, и загърби обществено

Българският министър председател преодоля и карантина от ковид-пандемия, и загърби публично мнение, и даде напоителни изявленията по малките екрани, които постоянно са в позиция „ постоянно готов”. Ще пътува за Скопие навръх оповестената авансово от него дата 18 януари. Само ден, откакто там е определен нов министър председател, за който опозицията в РСМ споделя, че е „ нелегитимен”. Не бил определен на избори, а заемал позиция след подмолни сделки. Нашето „ надграждане” щяло да бъде „ не да се показа анекс към Договора за добросъседство”, а да се съгласуват работни групи с стратегия и периоди по 5 действия, в това число инфраструктурни планове, просвета и така нататък На място щял да разбере какви в действителност са проблемите и за какво нямаме въздушна връзка с Повардарието, да не приказваме за ж.п. връзка и читави пътища. Кой и за какво се разбърза за магистрален път сред София – Скопие- Тирана и има ли това връзка с оповестено създаване на военна американска база /наричана натовска/ в Албания, която ввъщност ще свързва Адриатическо с Черно море? Та нали зорът, споделят някои, РСМ да стане и член на Европейски Съюз е с цел да се подсигурява сухопътното обвързване на Европа от север до Гърция т.е. до Егейско море и след това от Адриатика до Черно море. Да „ нема лабаво”, както споделят в Повардарието. Да му мисли Москва. В случая на нас ни се дава морков като лелеяната от век ж.п. връзка със Скопие, както и търговско-икономически придобивки. Такива, каквито Вашингтон реши да предложи на Сърбия и Косово, когато президентът Тръмп привика водачите им, с цел да „ възстановяват връзките си” т.е. да се реализира признание на независимостта на Косово. Без значение, че към момента 5 европейски страни не са сторили това. Но там има огромна военна база „ Бондстийл” и по никакъв начин не е прелестно тя да съществува в „ страна на един крак”. Да се каже нещо в жанр „ икономизация на външната политика” нито е нещо ново, нито има гаранция, че ще донесе дивиденти. Пазарът на Повардарието, колкото и да е стеснен, е залят от години със стои от Гърция и страните на някогашна СФРЮ. Има дори супери благосъстоятелност на косовски предприемачи и там цените, споделят, били по-приемливи. Ама в Скопие ту президент, ту министър председател щели да одобряват представители на някакви от „ Илинден”, които се изживяват като македонци в България, може да се одобри единствено като опит за проявление на мускули в жанр „ македонски юнак” и да се подгрява публиката в Повардарието. Речникът в медиите не е изменен. Съобразяването с дипломатическите правила за основаване на доброжелателна атмосфера при посещаване на непознат водач очевидно не се отнася до Скопие. Всъщност за какво отива тъкмо в този миг нашият министър председател в Скопие? Какво му пари под краката? Да потвърди, че той свири първа цигулка в страната? Защото има „ А отбор” в ръководството? Дори и да няма лична партия зад себе си. Не е значимо. То и Макрон нямаше партия, но стана президент. Стават такива работи в наше време. Но редовите българи са от друго тесто забъркани. Те си знаят историята, идеята, героите, които за починали за „ тая пуста Македония”,знаят за обезбългаряването след 1945г, не не помнят революционното дело на Пейо Яворов и последните му думи, отправени към Тодор Александров, да му оповестят на гроба, когато „ Македония стане щастлива”. Няма по какъв начин да схващат прибързани дейности и непрецизирави изявленията. А дали „ Македония ще стане щастлива|” не зависи единствено от София. Историята е основа, „ надграждането” идва по-късно. „ Македонският въпрос” е като „ Източния”. Делото е „ тънко” и всяка стъпка може да обърне колата. Дано министър председателят ни е разчел стъпките си и то в български интерес. И да не не помни, че светът е друг и духат нови геополитически ветрове. Оцелявали сме и в надалеч по-зловещи обстановки. Ще оцелеем и в този момент. Без значение кой е водач.