Посланикът ни в Лондон брани преименуването на парк Гладстон
Българският дипломат във Англия Марин Райков се опълчи на концепцията парк " Улиям Гладстон " в Лондон да бъде преименуван.
В момента се организира допитване по въпроса, инициирано от общинския съвет в Брент. Причината за него е, че бащата на фамозния английски общественик е бил робовладелец. Твърди се, че даже получил отплата през XIX век, когато робството е неразрешено.
Марин Райков е изпратил две писма - до лондонския кмет Садик Хан и до локалната власт в регион Брент, в които напомня основната роля на Уилям Гладстон за английската и българската история и приканва името на парка да бъде непокътнато.
В писмата се показва безпокойство, че в случай че решението за преименуване бъде взето, то българската общественост ще загуби едно от дребното места в Лондон, с които ние, като народност, сме свързани, а това ще ни накара да се усещаме по-зле показани и недобре признати, оповестява Българска телеграфна агенция.
Посланик Райков акцентира, че поддържа самодейността на община в Брент да се преразгледат наименованията на обекти, носещи имената на хора, свързани директно с робството, само че не схваща за какво това се трансферира и към Уилям Гладстон, който, с изключение на английски министър-председател, е и български народен воин .
" Неговата единствена виновност е, че прави изявление в Народното събрание при започване на политическата си кариера, когато е едвам на 23-годишна възраст. Уилям Гладстон остава деен до 80-те си години и през този половин век в политиката неговите възгледи за робството се трансформират и той става неприкрит негов критик ", написа Марин Райков. Той изброява и заслугите на Гладстон за демократизиране на политическия живот в страната, измежду които са тайното гласоподаване, общото обучение и външната политика, учредена на взаимно ценене на свободата.
През тези години, се споделя в писмото, Гладстон поддържа морални дела, които са надалеч от политическите и стопански ползи на Британската империя в тези времена и са свързани с националности, които сигурно са му признателни за помощта, и през днешния ден са показани в общината в Брент.
А що се отнася до българите, нашият народ е получил неговата поддръжка в един от най-тежките моменти в историята си - след погрома на Априлското въстание, което е протест против робството на Отоманската империя, написа още Райков. Той акцентира, че Уилям Гладстон е най-ярката английска политическа фигура, която се ангажира със заклеймяване на зверствата и всеобщото изтребване на мирното население в България след въстанието.
Възстановяването на българската държавност през 1878 година става и с поддръжка на английското публично мнение, за което огромна роля има и Уилям Гладстон, напомня нашият дипломат. Българите, които са живели като " парадайса " в Отоманската империя със статут на маргинализирано население, близо до статута на тога, имат естествена благосклонност към онеправданите и това е залегнало в първата Конституция на страната, в която се споделя, че " всеки плебей, без значение на пол, религия или народност, ще бъде свободен, стъпи ли на българска територия ", е написано в писмото.
" Аз съм твърдо уверен, че " Животът на чернокожите има значение ", както има значение и животът на българите през 19 век, а по този начин също и паметта на хуманисти като Уилям Гладстон, които се бориха, с цел да ги защитят " , написа в умозаключение Марин Райков.
Паркът „ Гладстон “ се управлява от лондонския квартал „ Брент “. Простира се на повърхност от 54 акра и е един от най-използваните в региона. Има градина, езеро с патици, гора, жив плет и открита земя. В ясни дни от върха на хълма се виждат стадион „ Уембли “, Народното събрание, Лондонското сити, какато и „ Окото на Лондон “ – голямо виенско колело на брега на Темза в центъра на града.
В момента се организира допитване по въпроса, инициирано от общинския съвет в Брент. Причината за него е, че бащата на фамозния английски общественик е бил робовладелец. Твърди се, че даже получил отплата през XIX век, когато робството е неразрешено.
Марин Райков е изпратил две писма - до лондонския кмет Садик Хан и до локалната власт в регион Брент, в които напомня основната роля на Уилям Гладстон за английската и българската история и приканва името на парка да бъде непокътнато.
В писмата се показва безпокойство, че в случай че решението за преименуване бъде взето, то българската общественост ще загуби едно от дребното места в Лондон, с които ние, като народност, сме свързани, а това ще ни накара да се усещаме по-зле показани и недобре признати, оповестява Българска телеграфна агенция.
Посланик Райков акцентира, че поддържа самодейността на община в Брент да се преразгледат наименованията на обекти, носещи имената на хора, свързани директно с робството, само че не схваща за какво това се трансферира и към Уилям Гладстон, който, с изключение на английски министър-председател, е и български народен воин .
" Неговата единствена виновност е, че прави изявление в Народното събрание при започване на политическата си кариера, когато е едвам на 23-годишна възраст. Уилям Гладстон остава деен до 80-те си години и през този половин век в политиката неговите възгледи за робството се трансформират и той става неприкрит негов критик ", написа Марин Райков. Той изброява и заслугите на Гладстон за демократизиране на политическия живот в страната, измежду които са тайното гласоподаване, общото обучение и външната политика, учредена на взаимно ценене на свободата.
През тези години, се споделя в писмото, Гладстон поддържа морални дела, които са надалеч от политическите и стопански ползи на Британската империя в тези времена и са свързани с националности, които сигурно са му признателни за помощта, и през днешния ден са показани в общината в Брент.
А що се отнася до българите, нашият народ е получил неговата поддръжка в един от най-тежките моменти в историята си - след погрома на Априлското въстание, което е протест против робството на Отоманската империя, написа още Райков. Той акцентира, че Уилям Гладстон е най-ярката английска политическа фигура, която се ангажира със заклеймяване на зверствата и всеобщото изтребване на мирното население в България след въстанието.
Възстановяването на българската държавност през 1878 година става и с поддръжка на английското публично мнение, за което огромна роля има и Уилям Гладстон, напомня нашият дипломат. Българите, които са живели като " парадайса " в Отоманската империя със статут на маргинализирано население, близо до статута на тога, имат естествена благосклонност към онеправданите и това е залегнало в първата Конституция на страната, в която се споделя, че " всеки плебей, без значение на пол, религия или народност, ще бъде свободен, стъпи ли на българска територия ", е написано в писмото.
" Аз съм твърдо уверен, че " Животът на чернокожите има значение ", както има значение и животът на българите през 19 век, а по този начин също и паметта на хуманисти като Уилям Гладстон, които се бориха, с цел да ги защитят " , написа в умозаключение Марин Райков.
Паркът „ Гладстон “ се управлява от лондонския квартал „ Брент “. Простира се на повърхност от 54 акра и е един от най-използваните в региона. Има градина, езеро с патици, гора, жив плет и открита земя. В ясни дни от върха на хълма се виждат стадион „ Уембли “, Народното събрание, Лондонското сити, какато и „ Окото на Лондон “ – голямо виенско колело на брега на Темза в центъра на града.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ