Българският политолог Иван Кръстев заяви, че не може да разбере

Българският политолог Иван Кръстев съобщи, че не може да разбере дебата в Германия по отношение на употребата и неприятните условия на труд в месната индустрия, написа изданието „ Тагесшпигел ам Зонтаг ”, представено от БГНЕС.
На фона на ниските заплати в родината му, намирането на работа в Западна Европа „ значи за нашите служащи обществено израстване ”, твърди ръководителят на Центъра за демократични тактики.
По време на рецесията Европа обаче е научила по какъв начин някои стопански браншове в Западна Европа и Германия са подвластни от служащи от Източна и Централна Европа. Европейската комисия упорства за възстановяване изискванията на труд в месопреработвателната индустрия.
Министърът на труда на Северен Рейн – Вестфалия Лауман разкритикува още веднъж изискванията на труд и живот на служащите, заети в месопреработвателната индустрия в провинцията, чийто генезис е най-вече от България и Румъния.
По време на посещаване в окръг Варендорф политикът съобщи, че трудовите контракти от дълго време са му „ бодил в очите ”. Тъй като жилищата не са благосъстоятелност на предприятията, органите по защита на труда няма по какъв начин да управляват изискванията в тях. Досега всички начинания за възбрана на трудовите контракти се проваляха, с помощта на съпротивата на месната промишленост и нейното лоби.
Ръководеното от Лауман министерство разпореди месопреработвателните предприятия в Северен Рейн – Вестфалия минимум два пъти седмично да вършат проби за ковид на своите чиновници.
Заетите на цялостен работен ден в кланиците от Централна и Източна Европа получават няколкостотин евро месечно по-малко спрямо немските служащи, сочат данни на федералната организация по труда.
По информация от края на 2018 година служащите от България са получавали приблизително по 1700 евро на месец, румънците – 1800, поляците – 1900, а унгарците – 2000 евро. В същото време междинният приход за германците е бил към 2300 евро на месец.