Защо източноевропейците се чувстват като загубеняци
Българският политолог Иван Кръстев е доста търсена персона. Oсобено откогато излезе блестящото му есе „ След Европа “, написа немският публицист Саша Ленарц при започване на обширна обява, поместена в седмичника Welt am Sonntag и представена от Deutsche Welle.
Според Кръстев в следствие от рецесията с бежанците Европа във всички случаи ще се промени. В тази връзка политологът напомня, че през последните години европейците са претърпели три разнообразни рецесии: на общата валута, спора Русия-Украйна и Brexit.
Всички те бяха провокации за европейския план, само че миграционната рецесия въпреки всичко е най-дълбоката, счита Кръстев и изяснява за какво:
„ Живеехме в един свят, където границите като че ли към този момент не играеха роля. Изведнъж обаче установихме, че границите въпреки всичко са значими. Оттук произтичат три въпроса. Къде въобще минават границите на Европа? На този въпрос към момента няма отговор, тъй като Европа е единствената мощ, чиито граници се уголемяват. Второ: Какви са тези граници? И трето: Кой ще ги пази? При това освен против военни набези, само че и при миграционни рецесии ".
Според Кръстев сегашната миграционна рецесия още не е решена: броят на мигрантите е намалял, само че законово решение към момента няма, тъй като Дъблинското съглашение не действа, а друга уредба просто не е налице. Политологът счита, че и решението за разпределение на бежанците по квоти също не работи. Да, реакцията на източноевропейците беше сбъркана, само че това не прави концепцията за квотите по-добра, счита той и изяснява, че източноевропейският консерватизъм е недодялан.
„ Бежанската рецесия породи тежък спор сред Западна и Източна Европа. Ако Вишеградската група беше еднороден блок, тя би могла да блокира доста решения. Орбан обаче не съумя да я сплоти. По две аргументи. Първата е рецесията с Русия. Полша и Унгария се отнасят към Русия по доста друг метод. Варшава с съображение е доста твърда, до момента в който Орбан е по-близък с Путин, в сравнение с който и да е различен европейски водач. Втората причина, колкото и парадоксално да звучи, е обвързвана с възхода на
западноевропейския консерватизъм. Той размива границите сред Запад и Изток.
В цяла Европа настава закостенял поврат. Тъй че става дума освен за спор сред Западна и Средна Европа, само че и за един завой надясно, който може да се съпоставя със събитията през 1968. Това е културен поврат, въпреки и в противоположната посока.
През 1968 година ставаше дума за самоопределението на индивида, а през днешния ден - за суверенитета на политическата общественост. През 1968 година въпросът беше за правата на малцинствата, през днешния ден въпросът е за правата на болшинствата ", им, твърди политологът
Според Кръстев в следствие от рецесията с бежанците Европа във всички случаи ще се промени. В тази връзка политологът напомня, че през последните години европейците са претърпели три разнообразни рецесии: на общата валута, спора Русия-Украйна и Brexit.
Всички те бяха провокации за европейския план, само че миграционната рецесия въпреки всичко е най-дълбоката, счита Кръстев и изяснява за какво:
„ Живеехме в един свят, където границите като че ли към този момент не играеха роля. Изведнъж обаче установихме, че границите въпреки всичко са значими. Оттук произтичат три въпроса. Къде въобще минават границите на Европа? На този въпрос към момента няма отговор, тъй като Европа е единствената мощ, чиито граници се уголемяват. Второ: Какви са тези граници? И трето: Кой ще ги пази? При това освен против военни набези, само че и при миграционни рецесии ".
Според Кръстев сегашната миграционна рецесия още не е решена: броят на мигрантите е намалял, само че законово решение към момента няма, тъй като Дъблинското съглашение не действа, а друга уредба просто не е налице. Политологът счита, че и решението за разпределение на бежанците по квоти също не работи. Да, реакцията на източноевропейците беше сбъркана, само че това не прави концепцията за квотите по-добра, счита той и изяснява, че източноевропейският консерватизъм е недодялан.
„ Бежанската рецесия породи тежък спор сред Западна и Източна Европа. Ако Вишеградската група беше еднороден блок, тя би могла да блокира доста решения. Орбан обаче не съумя да я сплоти. По две аргументи. Първата е рецесията с Русия. Полша и Унгария се отнасят към Русия по доста друг метод. Варшава с съображение е доста твърда, до момента в който Орбан е по-близък с Путин, в сравнение с който и да е различен европейски водач. Втората причина, колкото и парадоксално да звучи, е обвързвана с възхода на
западноевропейския консерватизъм. Той размива границите сред Запад и Изток.
В цяла Европа настава закостенял поврат. Тъй че става дума освен за спор сред Западна и Средна Европа, само че и за един завой надясно, който може да се съпоставя със събитията през 1968. Това е културен поврат, въпреки и в противоположната посока.
През 1968 година ставаше дума за самоопределението на индивида, а през днешния ден - за суверенитета на политическата общественост. През 1968 година въпросът беше за правата на малцинствата, през днешния ден въпросът е за правата на болшинствата ", им, твърди политологът
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ