Работна ръка под наем: устойчиво решение или временна мярка за икономиката?
Българският пазар на труда е изправен пред съществени провокации – от демографската рецесия и емиграцията до дефицита на квалифицирани фрагменти и възходящия напън за повишение на възнагражденията. В търсене на устойчиви решения, бизнесът все по-често прибягва до импорт на работна ръка и новаторски HR практики, само че остава нуждата от по-гъваво законодателство и поддръжка посредством целенасочени политики. Георги Първанов е член на Управителния съвет на „ Българска асоциация за ръководство на хора “ , който ще взе участие във
Кои са огромните провокации, пред които са изправени работодателите у нас – демографската рецесия, емиграцията, разминаването сред обучение и потребностите на бизнеса или нещо друго?
Освен изброените, работодателите са изправени пред огромен напън за повдигане на възнагражденията, обвързвано с високата инфлация; предизвикването четири или даже пет генерации, които би трябвало да работят дружно, както и с ориентировка и адаптиране на служащи от 3ти страни; сложен и муден импорт на кадри; ограничаващо законодателство. Наблюдава се постепенно, само че устойчиво изстудяване на пазара на труда и много по-малко отворени позиции.
Вносът на работна ръка се обрисува като едно от вероятните решения. До каква степен този инструмент може действително да компенсира неналичието на локални фрагменти – и какви са рисковете и изгодите за пазара?
Преминахме психическата граница от 100,000 издадени визи за работа в България на служащи от страни отвън Европейски Съюз. Те са огромна нужда на пазара на труда, изключително в ниският сегмент, и запълват чисто физическата липса на български служащи, а не са тук, с цел да се пестят разноски за заплати. Изключително стимулирани са, работят доста, някои от тях имат предпочитание да научат български и да останат долгосрочно.
Кои са огромните провокации, пред които са изправени работодателите у нас – демографската рецесия, емиграцията, разминаването сред обучение и потребностите на бизнеса или нещо друго?
Освен изброените, работодателите са изправени пред огромен напън за повдигане на възнагражденията, обвързвано с високата инфлация; предизвикването четири или даже пет генерации, които би трябвало да работят дружно, както и с ориентировка и адаптиране на служащи от 3ти страни; сложен и муден импорт на кадри; ограничаващо законодателство. Наблюдава се постепенно, само че устойчиво изстудяване на пазара на труда и много по-малко отворени позиции.
Вносът на работна ръка се обрисува като едно от вероятните решения. До каква степен този инструмент може действително да компенсира неналичието на локални фрагменти – и какви са рисковете и изгодите за пазара?
Преминахме психическата граница от 100,000 издадени визи за работа в България на служащи от страни отвън Европейски Съюз. Те са огромна нужда на пазара на труда, изключително в ниският сегмент, и запълват чисто физическата липса на български служащи, а не са тук, с цел да се пестят разноски за заплати. Изключително стимулирани са, работят доста, някои от тях имат предпочитание да научат български и да останат долгосрочно.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




