Българският парламент прие в спешен ред промени в закона за нефт и продукти от нефтен произход, разширявайки правомощията на особения търговски управител в „Лукойл България“. Мярката, приета на второ четене с подкрепа от ДПС, ГЕРБ-СДС, ИТН и БСП, цели да гарантира непрекъснатата работа на рафинерията в Бургас след влизането в сила на американските санкции на 21 ноември 2025 г. Това ще позволи на държавния представител да поеме пълен контрол над активите, включително продажби, без възможност за обжалване.
Новият заместник-председател на парламента Костадин Ангелов, коментирайки решенията в ефира на БНТ, подчерта, че целта е националната сигурност. „Държавата показа гръбнак – това е за да защитим българските граждани и да осигурим стабилност на доставките на горива“, заяви той. Според Ангелов управителят ще бъде гаранция, че рафинерията продължава операции, без да се стига до срив в енергийния сектор.
Ангелов не изключи сценария Българска енергийна холдинг (БЕХ) да придобие активите на „Лукойл“. „Ако държавата даде най-добрата цена, това е възможно. Национализация не означава безплатно отнемане – ще има оценка на пазарна стойност и парите ще отидат в специална сметка в Българската банка за развитие. Те ще бъдат върнати на собствениците, когато санкциите паднат“, обясни той. Координацията с САЩ и ЕК вече е факт, добави Ангелов.
Опозицията от ПП-ДБ обвини мнозинството в „кражба на огромен актив“. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче отвърна, че моделът е по немски пример и е необходим поради отказа на Вашингтон от сделката с „Гънвор“. „До 21 ноември управителят трябва да е на място, за да няма хаос“, заяви той. Делян Добрев добави, че правителството трябва да обясни ситуацията в парламента.
Ангелов отсече критиките към опозицията: „Те са по-скоро прокремълски, отколкото пробългарски. Асен Василев се возеше със собствениците на „Лукойл“ и защитаваше Литаско, което скъпи горивата на българите“. Той предупреди президента Румен Радев: „Ако наложи вето, това ще е в полза на Русия – той твърди, че Крим е руски. Но ветото ще бъде преодоляно за часове“.
В контекста на Унгария, която поиска отсрочка от САЩ, Ангелов подчерта разликите: „Тръмп намекна, че страни като България все още купуват от Русия. ПП обещаваше диверсификация, но корабите с американски газ така и не дойдоха. Обслужват ли те руски интереси?“. Той заяви, че от 2022 г. насам доставките не са диверсифицирани, което поставя страната в уязвимо положение.
Санкциите срещу руския гигант, с оборот от над 4,6 млрд. евро в България през 2024 г., застрашават хиляди работни места. Мярката за особен управител е временна стъпка към плавен преход, но дебатира се дали ще доведе до държавна монополия в рафиниране.
