Валентина Маджарова, административен ръководител на Специализираната прокуратура: Щом не се харесваме на политиците, значи си вършим работата
Българският парламент е на път да закрие с лека ръка профилираното правораздаване, което се бори с проведената престъпност и корупцията.
Читави претекстове по този начин и не можахме да чуем, по тази причина пък хаосът, който ще настъпи в правораздаването, е явен занапред. Всичко това е показано на обществото като „ правосъдна промяна “, която целяла да усъвършенства работата на съда и прокуратурата. Целите й обаче към момента остават неразбираеми на българското общество, което на гърба си ще почувства „ смяната “. На кого попречиха магистратите, борещи се с най-изпечените бандити в страната и какъв ще е резултатът от „ промяната “ можем единствено да гадаем. Както ние, по този начин и нарочените за закриване спецпрокуратура и спецсъдилища. Затова се обърнахме с въпроси към „ човек от вътрешната страна “ – прокурор Валентина Маджарова, началник на Специализирана прокуратура.
– Прокурор Маджарова, Народното събрание към този момент стартира да гласоподава и на второ четене текстовете, с които се закриват профилираните правосъдни органи. Има ли промени по някои нерешени или неприятно уредени въпроси, като да вземем за пример този с „ изселването “ на магистратите?
Парламентът ще заседава на 14-и април по този план за смяна в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), като съществена част от тази смяна е закриване на профилираните структури. В комисията по Правни и конституционни въпроси на Народно събрание второто четене бе вкарано като изключителна точка за 12 април, отсрочено е от предната седмица, когато също беше изключителна точка. За мен промени от такова естество не може да влизат като изключителна точка, защото казусът е от огромно значение за българското общество. И това в случай, че самата Комисия по конституционни и правни въпроси си има постоянни съвещания. Едно от предложенията на народните представители Мирослав Иванов, Димитър Гочев и Стою Стоев (вх. № 47-254-04-159/04.04.2022 г.) е за основаване на квоти – в един и същи съд да се преназначат до 1/4 от магистратите от СпНС и СпП и до 1/3 от магистратите от АСпНС, АСпП и СлО при СпП. Това предложение на процедура съставлява пренасяне на магистратите без значение от тяхното единодушие. Техният статут на несменяемост включва както несменяемостта им във връзка с длъжността, която извършват, по този начин и мястото, на която я упражняват. Интересното е, че в последния миг е вкарана смяна, която касае фактически бъдещето на магистратите, които работят в профилираните структури и е сякаш за по-добър механизъм и по-добро споразумяване на техните права като настоящи адвокати. Мисля, че се получава тъкмо противоположното. Сега към този момент виждаме, че се цели тяхното преназначаване, само че това преназначаване ще бъде осъществено на квотен принцип, т.е. до 1/3 от състава има право да е в съответен орган на правосъдната власт. И тогава изниква въпросът – в случай че всички магистрати изискат да бъдат преназначени в един-единствен орган на правосъдната власт, да речем в София, какво ще стане с останалите две трети от състава. И споделям това не просто хипотетично, а под едно изискване, което е доста значимо и е следното: всички магистрати, които сега са титуляри и работят в Специализираната прокуратура, в същото време всички магистрати, които са титуляри и работят в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, са се явявали на конкурс. В него, с изключение на равнището, за което аплайват – районно, окръжно, апелативно, те аплайват и за съответно обитаемо място. Знаете, че окръжни прокуратури има в 28-те регионални града в страната. Така че това трансформира призмата на разсъждения. Тоест – един път ние сме се явявали и печелели конкурс, с цел да сме в съответен орган на правосъдната власт в съответен град, в тази ситуация столицата, и в този момент по независещи от нас аргументи ще се явим на нещо като подконкурс, на реподбор, защото не повече от една трета ще могат да останат в София. Така излиза от измененията, които ще се дебатират.
– Има ли възможност някои от новоприетите текстове за закриването на спецправосъдието да бъдат атакувани в Конституционния съд и да бъдат анулирани?
– Има такава възможност, тъй като директно засягат Конституцията на Република България и й опонират. А дали ще бъде направено, не мога да кажа. Виждате по Закона за конституционния съд какъв брой малко субекти имат право на тази по този начин наречена конституционна тъжба. Това е една от другите битки, която се води – да се разшири обсегът на субектите, които имат право да сезират Конституционния съд. В момента това могат да вършат партиите, само че прокуратурата не може.
– Вашият сътрудник и заместител Ангел Кънев получи опасност, знаем, че следствието не е при вас, само че можете ли да ни кажете, в случай че е споделял някакви догатки или версии?
– Не, не сме разговаряли по този въпрос.
– Могат ли сходни закани да повлияят на вас и вашите сътрудници, поради неяснотите към закриването на Специализираната прокуратура и бъдещите ви работни места след вероятно преназначение?
– Ние, преди да сме магистрати, на първо място сме хора с положителните и със слабите си характерови особености. Да се вършим, че това не се е случило, минимум е погрешно, няма да е истина. Ситуацията е меко казано неприятна и демотивираща състава да извърши законовите си функционалности, тъй като в последна сметка ние сме държавни обвинители, аз мога да приказвам единствено от името на прокуратурата. Ние не разбираме за какво се случва това, повярвайте ми. Изпълняваме закона подобен, какъвто е написан и го съблюдаваме. Някак си отвън прожекторите на обществото остава фактът, че нито Специализираната прокуратура, нито в която и да е пълномощия – имам поради Апелативния профилиран съд и профилирания съд като първа инстанция, се издават дефинитивни правосъдни актове. Окончателни правосъдни актове се издават от Върховния касационен съд. А той правоприлага по отношение на нашите актове тъкмо по същия закон, по който правоприлага по отношение на актове на Софийски градски съд, да вземем за пример. Няма разлика нито в процедурата, нито в софтуерния развой. Затова ние не разбираме от кое място идва цялото това напрежение. Налага се изводът, че е поради това, че работим. Тоест – станахме неуместни с работата си. Нали по тази причина получаваме заплати, от нас това се желае – да работим.
– А това не е ли обикновено? Прокуратурата постоянно е била неуместна за нарушителите с работата си.
– Така е. И тъкмо по тази причина станахме свръх неуместни тъкмо ние като профилирана конструкция, тъй като се надскочиха тези локални зависимости. Допреди 10-12 година в сегмента проведена престъпност и закононарушения осъществени по предписание на ОПГ-та надалеч не са се случвали тези положителни резултати, надалеч обществото не е било предпазено. Сега е доста по-трудно за нарушителите, тъй като е централизирана работата по тези каузи, затова обществото е по предпазено.
– Искате да кажете, че натискът върху вас е обвързван с положителните ви резултати?
– Стигаме до този извод, анализирайки обстановката. Защото ограничения за неотклонение – това, за което ни нападат, има на всички места, във всяка една окръжна прокуратура, това е обикновено. Не може да имаш дело за ликвидиране, където долната граница на наказването е 10 години отнемане от независимост и да няма мярка за неотклонение. Също в подобен „ дълъг период “, в случай че твърдим, че е дълъг срокът в досъдебната фаза на делата на Специализирана прокуратура, завършват тези каузи и на общите окръжни прокуратури. А огромна част от нашите каузи завършват по-бързо, в сравнение с завършват, в който и да е областен регион. Може би в 90% делата ни касаят и интернационален детайл. Няма метод при проведена незаконна група, занимаваща се с трафик на хероин, да не си създадем следствената поръчка и да се извърши европейска заповед за следствие от Холандия, да вземем за пример. Понякога ги чакаме по 1 година. Нали разбирате, че такова лице, упрекнато в подобен жанр закононарушение, няма по какъв начин да го пуснем с „ подписка “ на независимост. Защото първите уязвими ще бъдат българските жители. Все още умират български деца от дейностите на наркоразпространители. Тоест, в случай че смятате, че такива лица не би трябвало да са с по-строга мярка за неотклонение, добре, кажете ни да го знаем. Това ли желае българското общество, от това ли има потребност? Или да вземем за пример група за поръчкови убийства. Какво да се случва с тези хора? А това, че делото не може да завърши в 8-месечен период, такова ни е законодателството. Има доста неща, които не зависят от нас, просто тъй като би трябвало да спазим закона. И по тази причина ви споделям, че това говорене, то не е подплатено с юридически знания и доводи. Просто се приказва, тъй като е комфортно сега, употребява се вълната. Използва се моментът, с цел да се решат един стеснен брой каузи – 20-30, където са наранени огромни финансови ползи. За мен в това е казусът. В последната година Специализираната прокуратура съобщи на съд както настоящ министър, по този начин и заместник-министър. Предаде на съд и още шест лица за корупционни практики, най-общо казано, дейностите на които са способствали осъществяването на закононарушения от проведени незаконни групи. Заради огромна корупция, разкрита от Специализираната прокуратура в хода на едно досъдебно произвеждане, бе закрит държавен орган със статут на министерство (Комисията по хазарта). По същото дело непозволената полза е в размер на към половин милиард лв.. В момента СП организира следствие, засягащо директно ползите на всеки един европейски жител, защото касае корупционна процедура по даване на българско поданство. Точно за това считаме,че със закриване на спецправосъдието, със промяна на основния прокурор и промяна на членовете на Висш съдебен съвет не се цели осъществяване на правосъдна промяна.По този метод може да се доближи до делегитимация на правосъдната власт, само че не и до промяна.
– Във вестник „ Труд “ писахме, че Митьо Очите дължи по една почерпка на всеки от депутатите, който гласоподава за закриването на спецсъда, тъй като по всичко наподобява, че делото против неговата група се връща в Бургас. Дадохме го единствено като образец, само че доста ли са почналите и незапочнали каузи, които ще бъдат сложени под въпрос, даже и единствено по тази причина, че ще се гледат от окръжните съдилища?
– В законопроекта в първия му тип, по този начин, както беше импортиран, делата, по които са минали разпоредителни съвещания, ще останат да се решат от градския съд. От това, което виждам импортирано през предходната седмица като смяна сред първо и второ четене на Комисията по конституционни и правни въпроси оказва се че делата, по които е минало разпоредително съвещание, само че не е пристъпено към осъществяване на някакви следствени дейности, те също ще бъдат пръснати по места, по местоизвършване. Така че – да, тази заплаха по съответното дело, за което ме питате, съществува.
– Как ще коментирате поисканата от кабинета оставка на шефа на НСО ген. Емил Тонев с претекстовете не че е нарушил някой закон или устав, а тъй като е спазил закона и е дал поисканите от прокуратурата записи?
– Не познавам претекстовете, с които се желае оставката, само че в случай че е единствено това което е медийно огласено, за мен този акт е акт на престореност. Може би има друга причина, която не се оповестява. Не знам за какво прокурори от Градската прокуратура са желали тези записи. Знам единствено едно – в случай че не извърши искане на орган на правосъдната власт, този човек предстои на глоба. И това е написано както в Закона за правосъдната власт, по този начин и в Наказателно-процесуалния кодекс. Аз не мисля, че лица, заемащи такива висши постове, могат да си разрешат да не изпълнят закона. Така че за мен да поискаш оставка с този аргумент, това е неоткровен акт, може би доводът е друг или е просто непознаване на законодателството.
– Значителна част от делата, по които вие внасяхте обвинителни актове в съда, бяха резултат от положителната ви взаимната работа с ГДБОП. Какво се промени и кой имаше интерес да промени като цяло връзките сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата?
– Който печели от това. А печели проведената престъпност. В ГДБОП има експерти на извънредно високо равнище, служители на реда, които са извънредно добре подготвени, с доста опит и с доста добра експертиза и приети в европейски мащаб – от Европол, от Интерпол, от сътрудниците. Тези хора, в случай че са останали да работят в ГДБОП сега, тъй като не съм проследила кариерното развиване на всички, те просто се демотивираха да работят поради ред управнически решения, които не са в полза на битката с проведената престъпност. И единственият печеливш от тази обстановка може да бъде самата проведена престъпност, никой различен.
– Толкова ли е мощна тази проведена престъпност, че да може да скапе връзките сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата?
– Тя е мощна на всички места по света, освен у нас. Не можем да гледаме единствено на парче, проведената престъпност съществува, с цел да се правят избран жанр закононарушения. За мен има доста тясна връзка сред корупцията, проведената престъпност и всички закононарушения, които най-общо казано можем да назовем гнет. Те са безусловно свързани. Организираната престъпност съществува там, където могат да се генерират приходи от непозволена активност. Шансът да съществува ОПГ за осъществяване хипотетично на трафик на хора, без да съществува корупционна процедура, е доста дребен. Една такава група, с цел да развие канал за превеждане на хора за трафик на органи (ние имаме подобен случай), това значи, че се корумпират държавни чиновници. Това не е ли корупция, която е директно подвластна от активността на една проведена незаконна група? Сама по себе си проведената престъпност не може да съществува в такива мащаби, в случай че тя не основава корупционни среди там, където работи. Например, в случай че се касае за разпространяване на опиати, се корумпират съответни чиновници на силови структури на Министерство на вътрешните работи. Защото другояче при такова мощно министерство да се популяризират опиати под носа на съответни полицейски ръководства, някак си е видимо невероятно. Това не схващат почернените майки за какво и по какъв начин се случва. Ами случва се и сега.
– Защо прокуратурата е толкоз известна и обсъждана в последно време?
– Към нас се обръщат елементарни хора, които по 10 години не могат да намерят правдивост. Това не ви ли приказва, че ние за елементарния човек вършим работа? Това в действителност е задачата, а не да се харесаме на политици. Прокуратурата става рискова тогава, когато стартира да се харесва на политиците. Тогава, когато не им се харесва, значи, че си вършим работата. Аз не мога да се изкажа от името на един човек, който е мощен в областта на архитектурата и строителството, и няма да го направя, тъй като нямам тези специфични познания. А в последно време слушам разнообразни хора, които упражняват най-различни специалности, да се изричат в областта на правото, без да са наясно какво приказват. И те са на правилото – задачата оправдава средствата. Няма значение дали тези средства са законни или не. Ами на път са да съумеят. И в случай че това стане, няма да се намерят хора, които да работят по такива каузи,по каквито работим ние сега. След като започнахме да работим против корупцията по висшите етажи на властта в края на 2017г., тогава и породи това публично говорене.
– Имате опит от работата ви с политиците, смятате ли някой ден вие самата да влезете в политиката, тъй като това също е метод да бъде защитавана законността у нас?
– Не, аз считам да се боря на фронта, на който съм. Човек не може да си промени мирогледа толкоз бързо, изключително когато има вяра в идеята и изключително когато съвестта му е чиста.
Нашият посетител
Прокурор Валентина Маджарова е магистрат с 22-годишен юридически стаж и административен опит. След довеждане докрай на „ Право “ през 1998 година стартира работа като правосъден претендент в Окръжен съд – Бургас. От 2002 година е следовател в Окръжна следствена работа в Бургас. През 2006 година стартира кариерата си като прокурор в Районна прокуратура – Средец, където близо 9 година е административен началник. От началото на 2018 година е прокурор в Окръжна прокуратура-Шумен, а от 1 август 2019 година – в Специализираната прокуратура. Заместник на административния началник от март 2020 година, а от юни 2021 година административен началник на Специализираната прокуратура. Награждавана неведнъж, притежател е на званието „ Прокурор на годината “.
източник: Труд
Читави претекстове по този начин и не можахме да чуем, по тази причина пък хаосът, който ще настъпи в правораздаването, е явен занапред. Всичко това е показано на обществото като „ правосъдна промяна “, която целяла да усъвършенства работата на съда и прокуратурата. Целите й обаче към момента остават неразбираеми на българското общество, което на гърба си ще почувства „ смяната “. На кого попречиха магистратите, борещи се с най-изпечените бандити в страната и какъв ще е резултатът от „ промяната “ можем единствено да гадаем. Както ние, по този начин и нарочените за закриване спецпрокуратура и спецсъдилища. Затова се обърнахме с въпроси към „ човек от вътрешната страна “ – прокурор Валентина Маджарова, началник на Специализирана прокуратура.
– Прокурор Маджарова, Народното събрание към този момент стартира да гласоподава и на второ четене текстовете, с които се закриват профилираните правосъдни органи. Има ли промени по някои нерешени или неприятно уредени въпроси, като да вземем за пример този с „ изселването “ на магистратите?
Парламентът ще заседава на 14-и април по този план за смяна в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), като съществена част от тази смяна е закриване на профилираните структури. В комисията по Правни и конституционни въпроси на Народно събрание второто четене бе вкарано като изключителна точка за 12 април, отсрочено е от предната седмица, когато също беше изключителна точка. За мен промени от такова естество не може да влизат като изключителна точка, защото казусът е от огромно значение за българското общество. И това в случай, че самата Комисия по конституционни и правни въпроси си има постоянни съвещания. Едно от предложенията на народните представители Мирослав Иванов, Димитър Гочев и Стою Стоев (вх. № 47-254-04-159/04.04.2022 г.) е за основаване на квоти – в един и същи съд да се преназначат до 1/4 от магистратите от СпНС и СпП и до 1/3 от магистратите от АСпНС, АСпП и СлО при СпП. Това предложение на процедура съставлява пренасяне на магистратите без значение от тяхното единодушие. Техният статут на несменяемост включва както несменяемостта им във връзка с длъжността, която извършват, по този начин и мястото, на която я упражняват. Интересното е, че в последния миг е вкарана смяна, която касае фактически бъдещето на магистратите, които работят в профилираните структури и е сякаш за по-добър механизъм и по-добро споразумяване на техните права като настоящи адвокати. Мисля, че се получава тъкмо противоположното. Сега към този момент виждаме, че се цели тяхното преназначаване, само че това преназначаване ще бъде осъществено на квотен принцип, т.е. до 1/3 от състава има право да е в съответен орган на правосъдната власт. И тогава изниква въпросът – в случай че всички магистрати изискат да бъдат преназначени в един-единствен орган на правосъдната власт, да речем в София, какво ще стане с останалите две трети от състава. И споделям това не просто хипотетично, а под едно изискване, което е доста значимо и е следното: всички магистрати, които сега са титуляри и работят в Специализираната прокуратура, в същото време всички магистрати, които са титуляри и работят в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, са се явявали на конкурс. В него, с изключение на равнището, за което аплайват – районно, окръжно, апелативно, те аплайват и за съответно обитаемо място. Знаете, че окръжни прокуратури има в 28-те регионални града в страната. Така че това трансформира призмата на разсъждения. Тоест – един път ние сме се явявали и печелели конкурс, с цел да сме в съответен орган на правосъдната власт в съответен град, в тази ситуация столицата, и в този момент по независещи от нас аргументи ще се явим на нещо като подконкурс, на реподбор, защото не повече от една трета ще могат да останат в София. Така излиза от измененията, които ще се дебатират.
– Има ли възможност някои от новоприетите текстове за закриването на спецправосъдието да бъдат атакувани в Конституционния съд и да бъдат анулирани?
– Има такава възможност, тъй като директно засягат Конституцията на Република България и й опонират. А дали ще бъде направено, не мога да кажа. Виждате по Закона за конституционния съд какъв брой малко субекти имат право на тази по този начин наречена конституционна тъжба. Това е една от другите битки, която се води – да се разшири обсегът на субектите, които имат право да сезират Конституционния съд. В момента това могат да вършат партиите, само че прокуратурата не може.
– Вашият сътрудник и заместител Ангел Кънев получи опасност, знаем, че следствието не е при вас, само че можете ли да ни кажете, в случай че е споделял някакви догатки или версии?
– Не, не сме разговаряли по този въпрос.
– Могат ли сходни закани да повлияят на вас и вашите сътрудници, поради неяснотите към закриването на Специализираната прокуратура и бъдещите ви работни места след вероятно преназначение?
– Ние, преди да сме магистрати, на първо място сме хора с положителните и със слабите си характерови особености. Да се вършим, че това не се е случило, минимум е погрешно, няма да е истина. Ситуацията е меко казано неприятна и демотивираща състава да извърши законовите си функционалности, тъй като в последна сметка ние сме държавни обвинители, аз мога да приказвам единствено от името на прокуратурата. Ние не разбираме за какво се случва това, повярвайте ми. Изпълняваме закона подобен, какъвто е написан и го съблюдаваме. Някак си отвън прожекторите на обществото остава фактът, че нито Специализираната прокуратура, нито в която и да е пълномощия – имам поради Апелативния профилиран съд и профилирания съд като първа инстанция, се издават дефинитивни правосъдни актове. Окончателни правосъдни актове се издават от Върховния касационен съд. А той правоприлага по отношение на нашите актове тъкмо по същия закон, по който правоприлага по отношение на актове на Софийски градски съд, да вземем за пример. Няма разлика нито в процедурата, нито в софтуерния развой. Затова ние не разбираме от кое място идва цялото това напрежение. Налага се изводът, че е поради това, че работим. Тоест – станахме неуместни с работата си. Нали по тази причина получаваме заплати, от нас това се желае – да работим.
– А това не е ли обикновено? Прокуратурата постоянно е била неуместна за нарушителите с работата си.
– Така е. И тъкмо по тази причина станахме свръх неуместни тъкмо ние като профилирана конструкция, тъй като се надскочиха тези локални зависимости. Допреди 10-12 година в сегмента проведена престъпност и закононарушения осъществени по предписание на ОПГ-та надалеч не са се случвали тези положителни резултати, надалеч обществото не е било предпазено. Сега е доста по-трудно за нарушителите, тъй като е централизирана работата по тези каузи, затова обществото е по предпазено.
– Искате да кажете, че натискът върху вас е обвързван с положителните ви резултати?
– Стигаме до този извод, анализирайки обстановката. Защото ограничения за неотклонение – това, за което ни нападат, има на всички места, във всяка една окръжна прокуратура, това е обикновено. Не може да имаш дело за ликвидиране, където долната граница на наказването е 10 години отнемане от независимост и да няма мярка за неотклонение. Също в подобен „ дълъг период “, в случай че твърдим, че е дълъг срокът в досъдебната фаза на делата на Специализирана прокуратура, завършват тези каузи и на общите окръжни прокуратури. А огромна част от нашите каузи завършват по-бързо, в сравнение с завършват, в който и да е областен регион. Може би в 90% делата ни касаят и интернационален детайл. Няма метод при проведена незаконна група, занимаваща се с трафик на хероин, да не си създадем следствената поръчка и да се извърши европейска заповед за следствие от Холандия, да вземем за пример. Понякога ги чакаме по 1 година. Нали разбирате, че такова лице, упрекнато в подобен жанр закононарушение, няма по какъв начин да го пуснем с „ подписка “ на независимост. Защото първите уязвими ще бъдат българските жители. Все още умират български деца от дейностите на наркоразпространители. Тоест, в случай че смятате, че такива лица не би трябвало да са с по-строга мярка за неотклонение, добре, кажете ни да го знаем. Това ли желае българското общество, от това ли има потребност? Или да вземем за пример група за поръчкови убийства. Какво да се случва с тези хора? А това, че делото не може да завърши в 8-месечен период, такова ни е законодателството. Има доста неща, които не зависят от нас, просто тъй като би трябвало да спазим закона. И по тази причина ви споделям, че това говорене, то не е подплатено с юридически знания и доводи. Просто се приказва, тъй като е комфортно сега, употребява се вълната. Използва се моментът, с цел да се решат един стеснен брой каузи – 20-30, където са наранени огромни финансови ползи. За мен в това е казусът. В последната година Специализираната прокуратура съобщи на съд както настоящ министър, по този начин и заместник-министър. Предаде на съд и още шест лица за корупционни практики, най-общо казано, дейностите на които са способствали осъществяването на закононарушения от проведени незаконни групи. Заради огромна корупция, разкрита от Специализираната прокуратура в хода на едно досъдебно произвеждане, бе закрит държавен орган със статут на министерство (Комисията по хазарта). По същото дело непозволената полза е в размер на към половин милиард лв.. В момента СП организира следствие, засягащо директно ползите на всеки един европейски жител, защото касае корупционна процедура по даване на българско поданство. Точно за това считаме,че със закриване на спецправосъдието, със промяна на основния прокурор и промяна на членовете на Висш съдебен съвет не се цели осъществяване на правосъдна промяна.По този метод може да се доближи до делегитимация на правосъдната власт, само че не и до промяна.
– Във вестник „ Труд “ писахме, че Митьо Очите дължи по една почерпка на всеки от депутатите, който гласоподава за закриването на спецсъда, тъй като по всичко наподобява, че делото против неговата група се връща в Бургас. Дадохме го единствено като образец, само че доста ли са почналите и незапочнали каузи, които ще бъдат сложени под въпрос, даже и единствено по тази причина, че ще се гледат от окръжните съдилища?
– В законопроекта в първия му тип, по този начин, както беше импортиран, делата, по които са минали разпоредителни съвещания, ще останат да се решат от градския съд. От това, което виждам импортирано през предходната седмица като смяна сред първо и второ четене на Комисията по конституционни и правни въпроси оказва се че делата, по които е минало разпоредително съвещание, само че не е пристъпено към осъществяване на някакви следствени дейности, те също ще бъдат пръснати по места, по местоизвършване. Така че – да, тази заплаха по съответното дело, за което ме питате, съществува.
– Как ще коментирате поисканата от кабинета оставка на шефа на НСО ген. Емил Тонев с претекстовете не че е нарушил някой закон или устав, а тъй като е спазил закона и е дал поисканите от прокуратурата записи?
– Не познавам претекстовете, с които се желае оставката, само че в случай че е единствено това което е медийно огласено, за мен този акт е акт на престореност. Може би има друга причина, която не се оповестява. Не знам за какво прокурори от Градската прокуратура са желали тези записи. Знам единствено едно – в случай че не извърши искане на орган на правосъдната власт, този човек предстои на глоба. И това е написано както в Закона за правосъдната власт, по този начин и в Наказателно-процесуалния кодекс. Аз не мисля, че лица, заемащи такива висши постове, могат да си разрешат да не изпълнят закона. Така че за мен да поискаш оставка с този аргумент, това е неоткровен акт, може би доводът е друг или е просто непознаване на законодателството.
– Значителна част от делата, по които вие внасяхте обвинителни актове в съда, бяха резултат от положителната ви взаимната работа с ГДБОП. Какво се промени и кой имаше интерес да промени като цяло връзките сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата?
– Който печели от това. А печели проведената престъпност. В ГДБОП има експерти на извънредно високо равнище, служители на реда, които са извънредно добре подготвени, с доста опит и с доста добра експертиза и приети в европейски мащаб – от Европол, от Интерпол, от сътрудниците. Тези хора, в случай че са останали да работят в ГДБОП сега, тъй като не съм проследила кариерното развиване на всички, те просто се демотивираха да работят поради ред управнически решения, които не са в полза на битката с проведената престъпност. И единственият печеливш от тази обстановка може да бъде самата проведена престъпност, никой различен.
– Толкова ли е мощна тази проведена престъпност, че да може да скапе връзките сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата?
– Тя е мощна на всички места по света, освен у нас. Не можем да гледаме единствено на парче, проведената престъпност съществува, с цел да се правят избран жанр закононарушения. За мен има доста тясна връзка сред корупцията, проведената престъпност и всички закононарушения, които най-общо казано можем да назовем гнет. Те са безусловно свързани. Организираната престъпност съществува там, където могат да се генерират приходи от непозволена активност. Шансът да съществува ОПГ за осъществяване хипотетично на трафик на хора, без да съществува корупционна процедура, е доста дребен. Една такава група, с цел да развие канал за превеждане на хора за трафик на органи (ние имаме подобен случай), това значи, че се корумпират държавни чиновници. Това не е ли корупция, която е директно подвластна от активността на една проведена незаконна група? Сама по себе си проведената престъпност не може да съществува в такива мащаби, в случай че тя не основава корупционни среди там, където работи. Например, в случай че се касае за разпространяване на опиати, се корумпират съответни чиновници на силови структури на Министерство на вътрешните работи. Защото другояче при такова мощно министерство да се популяризират опиати под носа на съответни полицейски ръководства, някак си е видимо невероятно. Това не схващат почернените майки за какво и по какъв начин се случва. Ами случва се и сега.
– Защо прокуратурата е толкоз известна и обсъждана в последно време?
– Към нас се обръщат елементарни хора, които по 10 години не могат да намерят правдивост. Това не ви ли приказва, че ние за елементарния човек вършим работа? Това в действителност е задачата, а не да се харесаме на политици. Прокуратурата става рискова тогава, когато стартира да се харесва на политиците. Тогава, когато не им се харесва, значи, че си вършим работата. Аз не мога да се изкажа от името на един човек, който е мощен в областта на архитектурата и строителството, и няма да го направя, тъй като нямам тези специфични познания. А в последно време слушам разнообразни хора, които упражняват най-различни специалности, да се изричат в областта на правото, без да са наясно какво приказват. И те са на правилото – задачата оправдава средствата. Няма значение дали тези средства са законни или не. Ами на път са да съумеят. И в случай че това стане, няма да се намерят хора, които да работят по такива каузи,по каквито работим ние сега. След като започнахме да работим против корупцията по висшите етажи на властта в края на 2017г., тогава и породи това публично говорене.
– Имате опит от работата ви с политиците, смятате ли някой ден вие самата да влезете в политиката, тъй като това също е метод да бъде защитавана законността у нас?
– Не, аз считам да се боря на фронта, на който съм. Човек не може да си промени мирогледа толкоз бързо, изключително когато има вяра в идеята и изключително когато съвестта му е чиста.
Нашият посетител
Прокурор Валентина Маджарова е магистрат с 22-годишен юридически стаж и административен опит. След довеждане докрай на „ Право “ през 1998 година стартира работа като правосъден претендент в Окръжен съд – Бургас. От 2002 година е следовател в Окръжна следствена работа в Бургас. През 2006 година стартира кариерата си като прокурор в Районна прокуратура – Средец, където близо 9 година е административен началник. От началото на 2018 година е прокурор в Окръжна прокуратура-Шумен, а от 1 август 2019 година – в Специализираната прокуратура. Заместник на административния началник от март 2020 година, а от юни 2021 година административен началник на Специализираната прокуратура. Награждавана неведнъж, притежател е на званието „ Прокурор на годината “.
източник: Труд
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ