Българският народ ще загуби от приемането на еврото. Това коментира

Българският народ ще загуби от приемането на еврото. Това разяснява в извънредно изявление световноизвестният икономист професор Стив Ханке, въвел у нас системата на валутния ръб. Според Ханке влизането в еврозоната ще увеличи риска от по-голяма инфлация. Ето и цялото изявление пред bTV с проф. Стив Ханке: Българското държавно управление има намерение да вкара Еврото на 1 януари 2024 година Какво мислите за това? Ханке: Иска ми се да кажа няколко неща за този, както го назовават, План за въвеждане на еврото. Преди всичко ще загатна процеса, по който това се случва. Не ми харесва методът, по който тематиката е била ръководена в предишното. Това е остарелият метод за секретност на държавното управление на Борисов. Те се опитваха да създадат това нещо скрито. Затова мисля, че най-хубавото нещо, което може да се направи с проекта, е да позволим слънцето да го огрее и да не се прави скрито. Това е от една страна. Вторият миг е, че до момента не е имало никакъв стопански разбор на изгодите и цената от прекосяването от системата на валутен ръб към еврото. Този развой би трябвало да се вземе поради, а анализът на изгодите и цената би трябвало да бъде изработен, съгласно мен, от три институции. От една страна, явно, Българска народна банка и Министерството на финансите би трябвало да си създадат разбора. Но от друга - група български финансови и стопански специалисти също би трябвало да сформират отчет. Трябва да има и група външни специалисти, които също да се изкажат за изгодите и цената от прекосяването от системата на валутен ръб към еврото. Целевата дата за въвеждане на еврото е 1 януари 2024 година И по този начин - отървете се от тайните. Второ, би трябвало да има серия от проучвания, направени за изгодите и цената. Третото нещо би било тематиката да се разиска намерено след привършване на изследванията. Трябва да има публичен спор. И четвъртото нещо е, че е наложително да има референдум в България. Обществеността би трябвало да гласоподава на референдум дали в действителност желае да одобри еврото, или не. Това е доста значима тематика и би трябвало да бъде предмет на референдум. Този повсеместен метод не виждам да се случва на този стадий. Всичко е някак скрито, някак размито - като старите секрети на Борисов, които се създаваха измежду нощ. Но България има ново държавно управление, вие знаете това… Ханке: Да, имаме ново държавно управление и знам, че обединението разисква това. Имали са срещи по тази тематика. Струва ми се, че обединението не желае да продължи да работи скритом. Те задават въпроси. Ако действаха както Борисов, всичко към този момент щеше да се е случило. А в този момент към момента не е утвърдено. И въпреки всичко тук финансови специалисти споделят, че еврото ще донесе повече непоклатимост и вложения? Ханке: Няма публични изследвания за това. Това е цялата ми концепция за проучванията. Казах ви какво бих направил – първо ще разреша на Слънцето най-сетне да огрее тематиката, по-късно би трябвало да последва спор и референдум. Нека хората да решат. А в този момент всъщност. Защо бихте желали да измененията система, която работи доста добре от 25 години? Инфлацията е под надзор. Дългът е доста невисок. Корупцията е доста по-малка, в сравнение с би била, в случай че бяхте в еврозоната. Имахте икономическа непоклатимост в България. Така че валутният ръб работи доста добре. И по този начин моят първи въпрос е за какво да изоставяте нещо, което работи? Вторият ми въпрос е по какъв начин тъкмо ще се случи преходът? Видяхте какво стана със страните, които са имали валутен ръб и по-късно одобриха еврото. Да вземем за образец две от тях. Въведох валутните бордове през 1992 година в Естония, през 1994 година в Литва. Те влязоха в еврозоната и одобриха еврото и са страните с двете най-високи равнища на инфлация в еврозоната. Инфлацията в Литва е съвсем 16% годишно. В момента тя е преди всичко, а в Естония е съвсем 15%. Така че инфлация там е доста висока, доста по-висока от българската - на европейска база тя е единствено 10 и половина. Това би бил идващият ми въпрос. Как работи на процедура? Проработи ли в Естония и Литва? Е, не проработи доста добре. Мога да ви кажа, че инфлацията, двете най-високи инфлации в еврозоната, са в две страни, които изоставиха валутния си ръб и одобриха еврото. Кажете почтено - има ли връзка сред инфлацията и въвеждането на еврото? Ханке: В това няма никакво подозрение. Просто погледнете числата. Това не е висша математика. Просто погледнете числата. Предупредих Естония и Литва, че това ще се случи, в случай че се причислят към еврото и това се случи. Хората тук доста се опасяват, че всичко ще стане доста по-скъпо, в случай че приемем еврото. Има ли връзка сред присъединението към еврозоната и цените? Ханке: Да. Мисля, че рискът от нараснала инфлация е по-голям, в случай че приемете еврото и се отдалечите от системата на валутния ръб. Но всичко това би трябвало да бъде потвърдено от експертни изследвания. Ако имахме тези три групи, изследване на Българска национална банка, изследване на Министерството на финансите, българско експертно изследване и по-късно външна група от специалисти, които изследват, тогава щяхме да имаме доста информация и тогава бихме могли да проведем публичен спор в България. И след разискването щеше да има референдум и българската общност щеше да го гласоподава сега. Между другото имам различен въпрос. Българската общност поддържа ли това? И отговорът е - не. Всички изследвания на публичното мнение демонстрират, че сред 60 и 70% от българите имат задоволително разсъдък да осъзнаят, че валутният ръб работи и не желаят да се откажат от него. Само към 20% от обществеността фактически желае да се причисли към еврото. Така че политически е доста непопулярно в България да се направи тази смяна тъкмо в този момент. Мислите ли, че страната ни ще успее да се приготви за този преход в толкоз къс период. Отговаряме ли на критериите? Ханке: Не, не отговаряте. И за какво е цялото това бързане? За къде бързате? За къде бързате? Имате система, която работи съвършено. Защо бързате да я променяте, без да анализирате, без да обсъждате, без да имате референдум по тематиката? Това е същинска полуда. Цялата концепция е полуда, съгласно мен. Но ние имаме такова обвързване като член на Европейския съюз. Ханке: По принцип, вероятно, приемането на еврото ще се реализира. Но в последна сметка вероятно може да значи безконечност. Може и в никакъв случай да не се случи. Това не значи нищо. Ако прочетете деликатно, вашето обвързване е вероятно да се присъедините към еврото. Но не се споделя по кое време и календарът може да отброява доста години, доста десетилетия. Може да мине цялостен век. И апропо, стигаме до различен основен фактор, който ще се появи в изследванията. И това е по какъв начин биха се развили нещата, в случай че България беше в еврозоната и еврозоната се разпадне? Какво мислите сега? Ако сте вътре, имате проблем. И в случай че други страни са в неволя, като Гърция, сигурно ще бъде основан фонд за взаимност. И българските данъкоплатци ще би трябвало да заплащат във фонда за взаимност, с цел да спасят някой от паричния съюз, който е изпаднал в неволя. Така че имате красива застрахователна лавица, тя ви дава доста еластичност. Кой ще завоюва и кой ще загуби най-вече, в случай че България се причисли към еврозоната? Ханке: Българският народ би изгубил, в случай че се причисли към еврозоната. Като човек, който стартира да проектира тази система през 1991 година, апропо, първото нещо, което написах беше книга по тематиката за България. И тогава през 1997 година, когато бях консултант на президента Стоянов, получих опция да осъществявам тази концепция. Така че уча тематиката от много време. И мога да ви кажа - моето умозаключение е, че българският народ ще загуби от това. Защо българското общество ще желае да одобри нещо, което е рисковано и ще желае смяна, която ще увеличи цените? А инфлацията? Присъединяването към еврозоната е по-скоро политически или финансов въпрос? Ханке: И двете. Това е политически въпрос. И е политически, виждате за какво. Това нещо се натрапва в главите на българите извън. То не идва от вътрешната страна, то идва извън. И по тази причина тази година е създаден проект за тази смяна. И знаем, че хората в България не го желаят, множеството хора не го желаят. И по тази причина процесът се ръководи скрито, това не ми харесва в него. Не обичам потайността. Обичам Слънцето да огрява нещата, които се случват, които са политически, тъй като тематиката е политическа. Но е и финансова. Защото в случай че влезете, ще имате доста по-високи дефицитни разноски, ще имате по-висок дълг, ще имате повече корупция. И ще имате по-висока инфлация. Всичко това са финансови въпроси. Така че въпросът е политически, само че политическите ходове имат финансови последствия. И съгласно мен всички те са неприятни. Мисля, че политиката е неприятна. Процесът дотук е бил доста неприятен. И също по този начин мисля, че в последна сметка, в случай че смяната бъде направена, финансовите последствия ще бъдат негативни, а не позитивни. И към друга значима тематика за българската политика и общество. Премиерът Кирил Петков беше на посещаване в Съединени американски щати по-рано тази седмица. Той подписа контракт с вицепрезидента Камала Харис за доставка на полутечен природен газ от Съединени американски щати за България. Мислите ли, че това ще е добре за България? Ханке: Ще бъде забавно да се види, тъй като Съединени американски щати дават обещание да доставят доста природен газ на доста високи цени. На доста хора. Големият проблем е в това, че нямаме толкоз доста природен газ, с цел да снабдим всички. И апропо, това е политически въпрос. Тук вицепрезидентът Харис не ръководи тези компании за полутечен природен газ. Това са частни компании. Това не са държавни компании. Така че тя може да дава обещание каквото си изиска и това е без значение. Тя не ръководи фирмите. Това е забавно. Трябва ли тогава България да се откаже от Руския газ и нефт? Ханке: Разбира се, че можете да го извършите, в случай че желаете да платите цената.