До 2 май! България преговаря с Турция за промяна в договора с Боташ
Българският министър на енергетиката Жечо Станков е съумял да контракти с турския си сътрудник Алпарслан Байрактар до 2 май тази година да се прегледат опциите за възстановяване на позициите и на София, и на Анкара по съглашението сред „ Булгаргаз “, „ Булгартрансгаз “ и „ Боташ “.
Това е станало на 4 април в азербайджанската столица Баку, в границите на 11-ата министерска среща на Консултативния съвет за Южния газов кулоар.
Така фирмите от двете страни ще прегледат „ задълбочено “ нови разновидности за смяна в контракта, излиза наяве от писмен отговор на Станков на парламентарен въпрос, заложен му от депутата от ПП-ДБ Мартин Димитров.
Това е най-новото развиване на сагата за договорката с „ Боташ “, която още веднъж докара до политически конфликти. Договорът бе подписан от някогашния длъжностен министър на енергетиката Росен Христов, назначен от президента Румен Радев.
Страната ни заплаща 1 млн. лв. на ден за потенциал на турската компания " Боташ ", който действително не може да употребява, стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков по време на чуване в Народното събрание на 9 април. Наскоро се разбра, че държавният газов снабдител към този момент е платил стотици милиони по този контракт, и то без на процедура да употребява услугата, за която заплаща, а от девет месеца въобще не може да си разреши да заплаща. Дружеството не може да приключи контракта, в случай че не заплати цялата сума - близо 4 милиарда лв..
Министърът уточни, че в контракта е очакван потенциал за регазификация и предпазване в размер на 1,8 милиарда куб. м, до момента в който на процедура вероятният размер е до 1,3 милиарда куб. м. Разликата от 500 млн. куб. м, съгласно него, е била " премълчана ". Още при подписването на съглашението " Булгаргаз " е предизвестил, че България ще би трябвало да заплаща такса за доставка на 53 200 мегаватчаса (MWh) на ден, без значение дали услугата се употребява.
С решение на 49-ото Народно заседание от 19 април 2024 година беше предоставено на министъра на енергетиката да предприеме дейности за предоговаряне.
На 27 април предходната година турската страна е била осведомена с решението на Народното събрание – на срещата сред министрите на енергетиката на двете страни тогава са взели участие и представители на „ Булгаргаз “ и „ Боташ “.
В интервала май-юли 2024 година е последвала замяна на преписка, в това число съответни оферти за изменение на подписания контракт от страна на България.
По-късно, на 1 август, в Анкара е извършена първа работна среща сред представители на двете компании, а българската страна още веднъж е изтъкнала потребността от смяна в договорката поради опазване на финансовата непоклатимост на „ Булгаргаз “ ЕАД. Целта е намиране на взаимноизгодно решение. От „ Боташ “ тогава са удостоверили подготвеност за продължение на договарянията. Поискано е в допълнение време за правене на позиция и оферти по настояванията на „ Булгаргаз “.
През август предходната година е извършен следващ кръг от договаряния сред управленията на сдруженията – този път в София. От „ Боташ “ са показали оферти за решения за настоящо понижаване на финансовата тежест на „ Булгаргаз “. Българското сдружение обаче е отказало след изработен разбор – предложенията са били „ неприемливи “, оповестява Жечо Станков.
Последвала е нова замяна на преписка и през октомври 2024 година е извършена трета работна среща. „ От страна на „ Боташ “ още веднъж са отказани каквито и да било промени, водещи до изгоди единствено за една от страните “, показва министърът.
Промяна в позициите няма и след разменена преписка в интервала декември 2024 – февруари 2025 година На 19 март тази година Станков е разискал въпроса с посланика на Турция у нас – Н.Пр. Мехмет Саит Уянък. По-късно към този момент се е стигнало и до разглеждане на опциите за възстановяване на позициите по съглашението, излиза наяве от отговора на министъра.
Измененията, които София предлага, са съобразени с пазарните равнища на предоставяните от „ Боташ “ услуги за опазване на финансовата непоклатимост и преимуществата на контракта. Предвидени са ограничения за понижаване на цените, които България би трябвало да заплаща по контракта, както и за опция за едностранно преустановяване на съглашението от „ Булгаргаз “.
В писмото до „ Боташ “ написа още, че България не е в положение да прави заплащанията по контракта.
Договорът на „ Булгаргаз “ с „ Боташ “ беше подписан при започване на 2023 година от служебното държавно управление на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.
Споразумението със период от 13 години дава опция на България да употребява терминали на „ Боташ “ за доставката на до 1,5 милиарда куб. метра газ на година. В подмяна на Турция се заплащат такси и ѝ се дава право да употребява българската газопреносна мрежа.
Още след сключването на контракта се появиха съмнения, че той е неблагоприятен за България, а от него може да се възползва и Русия.
Причината е, че България е задължена да заплаща близо 500 хиляди $ дневно за достъпа до полутечен газ от Турция, даже и да не го употребява. Това води до загуба на доста пари и пазарен дял за „ Булгаргаз “. Освен това договорът няма уговорка за предоговаряне и има опция да се употребява за пренасочването на съветски газ през страната.
В края на 2023 година Европейската комисия (ЕК) стартира антимонополно следствие на подписания контракт.
След известието на Европейска комисия в България беше образувана краткотрайна парламентарна комисия, която да изследва договорката.
Комисията завърши работата си през април 2024 година и изготви отчет с гледище прокуратурата и ДАНС да ревизират контракта, а енергийният министър да го предоговори. Депутатите в комисията потвърдиха подозрението, че договорът съдържа неизгодни клаузи и ощетява ползите на България.
