Българският лекарски съюз продължава да настоява за увеличение на потребителската

Българският лекарски съюз продължава да упорства за нарастване на потребителската такса за пациентите. Един от причините – по-високата цена ще понижи опашките пред кабинетите и ще облекчи натоварените джипита.

В прочут смисъл може и да са прави. Има хора, за които визитата при персоналния доктор не е толкоз здравна нужда, колкото обществено събитие, написа " Фокус “, базирайки се на персонални наблюдения. Днес е кръвното, на следващия ден коляното, в петък световъртежът – а персоналният доктор е нещо като слушател, сателит в всекидневието.

Тези " дежурни пациенти “ са постоянно там. Пазят си реда, познават си номерата, разменят предписания и мемоари, до момента в който чакат. И лекарите, колкото и да ги схващат човешки, се изнервят. Всеки ден се сблъскват с едни и същи лица, до момента в който някой младеж, пристигнал с същински проблем, стои обезпокоен в коридора, пробвайки се да изясни, че не го държат краката. Тръгнал си в обедната отмора или безусловно избягал от работа, тъй като без болничен няма мърдане.

Дотук – добре. Ако по-високата такса ще постави ред и ще остави място за действително болните, дано бъде по този начин.

Но ето я и другата страна на монетата – онази, която постоянно остава без глас.

Защо, когато звъннеш на персоналния си доктор по телефона и обясниш, че имаш потребност единствено от направление, отговорът постоянно е еднакъв " ела в кабинета “.

Електронните посоки са към този момент факт. И когато е явно, че очилата към този момент не оказват помощ и ти би трябвало офталмолог или оперираната ти ръка желае обзор при травматолог, време е за годишния профилактичен обзор за простата или визитата при мамолога – няма никаква логичност да губиш часове, с цел да стигнеш до кабинета, единствено и единствено да платиш потребителска такса.

И тук идва грозната истина – постоянно вървим не за обзор, а с цел да си платим официално, твърди " Фокус “. Не тъй като лекарят е неприятен, а тъй като системата е построена по този начин – без бюрократично " отбелязване “ няма отчетност.

В последна сметка, повдигането на таксата може и да облекчи опашките, само че няма да реши най-големия проблем – че в здравната система пациентът не е човек с потребност, а ред в графика и ред в касовата книга.