Българският лъв или лев (львъ) е един от обичаните и

Българският лъв или лев (львъ) е един от обичаните и горди знаци на България. Виждаме неговата скулптурна фигура, сложена пред значими държавни и държавни здания, намираме го в националния герб, откриваме го изобразен в доста исторически монументи, останали по нашите земи.

Днес свързваме животното лъв с земите на Африка и Азия, като и през разум не ни минава, че животното лъв може да е живяло и по нашите земи. А това е било и то даже не чак в толкоз далечното минало.

Имаме сигурни сведения, че чак до първите епохи на новата епоха, че животното лъв е обитавало Балканите. Става въпрос за по този начин наречения пещерен лъв, който се е отличавал от сегашните лъвове, с по-дългото си тяло. Професор Златомир Боев от природонаучния музей при Българска академия на науките прецизира, че тук приказваме за последните останки от типа пещерния лъв и по-точно за неговата кръстоска с южния, африкански и азиатски, лъв. Така се формирал новия Panthera leo europea – европейският лъв, именуван още и балкански.

 

 

 

 
 
 

Пещерен лъв, праисторическо изкуство, към 35 000 г.пр.н.е., Тюбинген, Германия

 

За лъвове, които са живяли в южните земи на Баканите, в днешна Беломорска Тракия и Егейска Македония, научаваме от историка Херодот. В неговата „ История ”, от V век преди новата епоха, когато разказва похода на персийския цар Ксеркс към Елада, през днешния ден Гърция, той споделя, че лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели муниции: „ Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали единствено камилите. ”, споделя Херодот. В тази история на Пелопонеските войни, историкът прецизира, че границата в която живеели лъвовете е река Нестос (Места) на североизток и река Ахелой (в Западна Гърция) на юг. Тук с изключение на лъвове живеели и доста диви бикове, които явно били главната им храна. Големият мъдрец и естественик Аристотел също написа за лъвовете, към век по-късно. „ Лъвовете се въдят най-вече в Либия (Африка), а в Европа сред реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, само че не и в Европа. ”, прецизира Аристотел.

Знаем също и за развъждане на лъвове в царските резиденции, както научаваме да вземем за пример за тракийския цар Котис I (384-359 пр.н.е.), който подарил на един непознат държател лъв. Митичният тракийски цар Олинт, наследник на Стримон (Струма), умрял на лов, като влезнал непринудено в битка с един лъв. В една известна мозайка от град Пела, столица на Македонското царство, има показан лов на лъвове и битката на двама мъже с лъв, за които се смята, че са Александър Велики и неговият воевода Кратер. Тази традиция без подозрение е предхождана от именитите подвизи на героя Херакъл и особено неговата битка с Немейския лъв.

 
 
 

Монета от земите на Тракийския Херсонес, с изображение на лъв, IV - III век пр.н.е.

 

По римско време, т.е. към първите епохи на новата епоха, към момента се срещат сведения за диви лъвове в южните земи на Балканите. Една легенда даже от времето на българският държател Крум (803-814), от девети век, споделя че той отглеждал лъв в двореца си. Това е изцяло допустимо поради на античната традиция, в това отношение, съществувала на Балканите. Скулптури на лъвове намираме още в градовете Плиска и Преслав, аулът на княз Омуртаг, и на други места, свързани с историята на Първо българско царство. Лъв, прободен с копие, виждаме и на Мадарския релеф.

Археологическите доказателства приказват, че лъвът е считан за царско животно и като подобен е бил на специфична респект в царските семейства. Тук приказваме освен за удостояване, само че и за разнообразни типове посвещения (инициации), които включвали битка с тези диви и мощни животни, хранене с лъвско месо, за придобиване на лъвска храброст и смелост, и други.

 
  Мраморен релеф на лъв от гробницата Жаба могила – Стрелча, V век пр.н.е. 
Многобройни са изображенията на лъв от тракийско време. Това включва железни декорации, приложения, златни и сребърни съкровища, монети, мраморни релефи в гробниците на владетели и други. Известен пример на високо изкуство е мраморният лъв от гробницата в Стрелча. Лъвове участват върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник, като да вземем за пример тази от с. Златна Панега, датирана в 2-3 век. Лъвове върху сребърни приложения има и от съкровището от Луковит и други.

Едно доста забавно свидетелства откриваме в Notitia Dignitatum - „ Списък на служебните рангове ”, документ от времето на Късната Античност, 4-5 век. Там са дадени разнообразни изображения, знаци, на военните елементи на гарнизона към императорския двор от това време. Отличителният знак на военните елементи формирани от траки е точно лъв! Тези елитни отделения от тежковъоръжени пехотинци, в късната римска ера, формирани от тракийско население, са имали за собствен знак лъвът. Това е единствено към двеста години преди времето на учредяване на Първо българско царство.

 
  Знак на тракийска военна част в Notitia Dignitatum - „ Списък на служебните рангове ”, документ от времето на Късната Античност, 4-5 век 
Много известни митове, обичаи, знаци свързани с българската страна и българската държавност се оказаха много по-древни, в сравнение с се преподаваше и учеше преди време в българските учебни заведения и университети. Лъвът, който участва в нашия герб, който е изобразяван в статуи и релефи, на мозайки и монети, везан е на флагове и е рисуван по щитовете на нашите средновековни владетели, част е от украсата на антични гробници, а по-късно и на православните храмове, част е от ювелирни творби, е следващият образец за последователност по нашите земи. Този, както и доста други образци от дълго време в действителност стои пред очите ни, само че просто не е потърсен - един от най-обичаните и горди знаци на нашата страна и държавност.
 Андрей Киряков