Българският износ през 2016 г. бележи абсолютен рекорд от 23,6 млрд. евро
Българският експорт през 2016 година, измерен в евро, бележи безспорен връх от 23,6 милиарда евро, заяви Българската стопанска камара, базирайки се на данни от International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 страни. Спрямо базовата 2001 година нарастването е четири пъти. България се издига до 62-ро място измежду експортьорите.
За интервала 2012-2016 година българският експорт, измерен в долари, понижава с 2 на 100, до момента в който международният импорт понижава с 4 на 100. Тези трендове са разнообразни по групи артикули.
Най-добре се показва износът на електроника и електротехника със средногодишен растеж 7 на 100, при растеж на международния импорт с 1 на 100. Износът на машини и апарати също бележи растеж от 2 на 100, до момента в който международният импорт понижава с 2 на 100. При тези две значими стокови групи, ненапълно и при зърнените култури, българските експортьори печелят пазарен дял и изместват свои съперници на световните пазари. Губещи са горива и мед, където губим пазарен дял, а интернационалните цени порастват.
На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, само че там губим пазарни позиции, следвани от елементи и възли за транспортни средства и пластмасови произведения, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специфична продукция (около 808 млн. долара), което е растеж с към 57 на 100 по отношение на 2015 година Губещи са и до неотдавна сполучливите маслодайни семена.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа е катодната мед, макар спадащия експорт и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, среднотежки горива, пшеница и лекарства. Тези пет артикули образуват 15,1 на 100 от износа ни. С над 1 на 100 от износа са електрическа сила, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за коли, елементи за елтабла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.
Бързорастящи са нефтени масла, електронни детайли, електронни игри, седалки за коли, елементи за машини. Всичките те изпреварват международния импорт с над 20 на 100. Губещи, с изключение на мед и горива, измежду по-значимите артикули са: маслодаен слънчоглед, медни руди и цигари.
Потенциалът за напредък, съгласно ITC, e максимален при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други артикули с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията). При задълбочаване на изследването, да вземем за пример за капацитета на пшеницата, се вижда, че България има средноголеми вероятности спрямо другите водещи експортьори.
Подобна е картината с множеството артикули с задоволителна степен на диверсификация на пазарите.
България е преди всичко в света по експорт на дрехи и обувки с азбестови влакна. Единствен покупател е Полша, съгласно българската статистика, само че Полша не регистрира импорт от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който много години бяхме на първо или второ място в света, бележи еволюционен спад, главно за сметка на повишен експорт от Русия.
Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни, се показва в изследването. Курсът на $ към лв. въздейства върху износа в кратковременен проект. Българският експорт съумява да се приспособява към измененията в курса. Постепенните промени в курса не са повлияли на артикули с по-висока добавена стойност, се регистрира още в разбора.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят. България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на техните компании и се включи в световните вериги на доставки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България, и по-малко на локални компании, считат анализаторите. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
За интервала 2012-2016 година българският експорт, измерен в долари, понижава с 2 на 100, до момента в който международният импорт понижава с 4 на 100. Тези трендове са разнообразни по групи артикули.
Най-добре се показва износът на електроника и електротехника със средногодишен растеж 7 на 100, при растеж на международния импорт с 1 на 100. Износът на машини и апарати също бележи растеж от 2 на 100, до момента в който международният импорт понижава с 2 на 100. При тези две значими стокови групи, ненапълно и при зърнените култури, българските експортьори печелят пазарен дял и изместват свои съперници на световните пазари. Губещи са горива и мед, където губим пазарен дял, а интернационалните цени порастват.
На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, само че там губим пазарни позиции, следвани от елементи и възли за транспортни средства и пластмасови произведения, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специфична продукция (около 808 млн. долара), което е растеж с към 57 на 100 по отношение на 2015 година Губещи са и до неотдавна сполучливите маслодайни семена.
Стоката с максимален стойностен размер в експортната ни листа е катодната мед, макар спадащия експорт и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, среднотежки горива, пшеница и лекарства. Тези пет артикули образуват 15,1 на 100 от износа ни. С над 1 на 100 от износа са електрическа сила, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за коли, елементи за елтабла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.
Бързорастящи са нефтени масла, електронни детайли, електронни игри, седалки за коли, елементи за машини. Всичките те изпреварват международния импорт с над 20 на 100. Губещи, с изключение на мед и горива, измежду по-значимите артикули са: маслодаен слънчоглед, медни руди и цигари.
Потенциалът за напредък, съгласно ITC, e максимален при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други артикули с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията). При задълбочаване на изследването, да вземем за пример за капацитета на пшеницата, се вижда, че България има средноголеми вероятности спрямо другите водещи експортьори.
Подобна е картината с множеството артикули с задоволителна степен на диверсификация на пазарите.
България е преди всичко в света по експорт на дрехи и обувки с азбестови влакна. Единствен покупател е Полша, съгласно българската статистика, само че Полша не регистрира импорт от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който много години бяхме на първо или второ място в света, бележи еволюционен спад, главно за сметка на повишен експорт от Русия.
Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни, се показва в изследването. Курсът на $ към лв. въздейства върху износа в кратковременен проект. Българският експорт съумява да се приспособява към измененията в курса. Постепенните промени в курса не са повлияли на артикули с по-висока добавена стойност, се регистрира още в разбора.
Основни пазари за артикули с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, само че изделията ни се вграждат там и по-късно се осъществят в целия свят. България може да усили износа си за развитите страни, като стане подизпълнител на техните компании и се включи в световните вериги на доставки.
Нарасналата конкурентоспособност се дължи главно на интернационалните компании в България, и по-малко на локални компании, считат анализаторите. Независимо от изгодите от задграничните вложители, редица първични материали и материали не се преработват задоволително задълбочено и килограмовите цени на българския експорт са относително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, без значение от произхода на вложенията.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ