Мариана Кукушева: Трудно може да се прогнозира цената на хляба, ако ДДС стане 20%
Българският самун е най-евтиният в Европейския съюз, българският самун е храна, която е обезпечена като достъп до потребителя и тя има сензитивно постоянна цена дълго време. Това сподели ръководителят на УС на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева пред " България он ер ".
" При нас покачването на цената се постанова от транспортните разноски, цената на горивото. При нас промяна на цената се постанова главно, с цел да компенсираме работещите в сектора, те поставят най-вече нощен труд и той не е прелъстителен за младежите ", изясни Кукушева.
" Всякакви анализаторчета, които настояват, че Данък добавена стойност не се отразява на цената, изричат една голяма неистина, тъй като Данък добавена стойност се заплаща от потребителя ", съобщи Кукушева.
По думите й е мъчно да се предвижда каква би била цената на хляба, в случай че Данък добавена стойност за този артикул стане 20 %, защото всеки хлебопроизводител има друга цена на изходния артикул.
" България е единствената страна в света, която няма Данък добавена стойност на хазарта, а това би довело към 3 милиарда лв. в държавния бюджет ", сподели тя.
Кукушева разяснява и европейската резолюция за доставяне със зърно от Украйна до края на март 2024 година Според нея краткотрайната възбрана за търговия със зърнени култури от Украйна не е задоволителна, тъй като вследствие на вноса на украинско зърно в страната има " пагубно високи ресурси от зърно ", които са в порядъка на към 3 млн. тона, 2,2 млн. от които е пшеницата. Потреблението на пшеница у нас годишно е към 1,5 млн. тона.
" Държавата би трябвало по всевъзможен метод да се опита да подкрепи зърнопроизводителите да продадат тази пшеница, тъй като тя има период на валидност, а тя няма по какъв начин да се съхранява. Не имам вяра някой непринудено да си купи пшеница ", разясни още тя.
По обясненията на Кукушева българските хлебопроизводители и мелничари купуват още от август и септември, тъй като в изискванията на война, хиперинфлация и пандемия цените са нестабилни.
" Една част от пшеницата сигурно ще бъде бракувана. Новата годишна продукция е единствено след към 10 дни, ще би трябвало да се освободят зърнените бази, които би трябвало да поемат и тях. Всички бази в страната поемат общо 15 млн. тона, а най-големият проблем е със слънчогледа, който гранясва ", добави специалистът.
Кукушева е безапелационна, че " нито един грам зърно от Украйна не е влезнал при хлебопроизводителите ". Според нея повишаването на тока за бизнеса няма да се отрази на цената на хляба.
" Такъв вид нарастване, което е двуцифрено и значително, няма по какъв начин да не се отрази на себестойността на хляба. Но не бих споделила, че ще бъде поправена незабавно в комерсиалните вериги, а българските снабдители чака да запазят доставната си цена ", разяснява тя.>
" При нас покачването на цената се постанова от транспортните разноски, цената на горивото. При нас промяна на цената се постанова главно, с цел да компенсираме работещите в сектора, те поставят най-вече нощен труд и той не е прелъстителен за младежите ", изясни Кукушева.
" Всякакви анализаторчета, които настояват, че Данък добавена стойност не се отразява на цената, изричат една голяма неистина, тъй като Данък добавена стойност се заплаща от потребителя ", съобщи Кукушева.
По думите й е мъчно да се предвижда каква би била цената на хляба, в случай че Данък добавена стойност за този артикул стане 20 %, защото всеки хлебопроизводител има друга цена на изходния артикул.
" България е единствената страна в света, която няма Данък добавена стойност на хазарта, а това би довело към 3 милиарда лв. в държавния бюджет ", сподели тя.
Кукушева разяснява и европейската резолюция за доставяне със зърно от Украйна до края на март 2024 година Според нея краткотрайната възбрана за търговия със зърнени култури от Украйна не е задоволителна, тъй като вследствие на вноса на украинско зърно в страната има " пагубно високи ресурси от зърно ", които са в порядъка на към 3 млн. тона, 2,2 млн. от които е пшеницата. Потреблението на пшеница у нас годишно е към 1,5 млн. тона.
" Държавата би трябвало по всевъзможен метод да се опита да подкрепи зърнопроизводителите да продадат тази пшеница, тъй като тя има период на валидност, а тя няма по какъв начин да се съхранява. Не имам вяра някой непринудено да си купи пшеница ", разясни още тя.
По обясненията на Кукушева българските хлебопроизводители и мелничари купуват още от август и септември, тъй като в изискванията на война, хиперинфлация и пандемия цените са нестабилни.
" Една част от пшеницата сигурно ще бъде бракувана. Новата годишна продукция е единствено след към 10 дни, ще би трябвало да се освободят зърнените бази, които би трябвало да поемат и тях. Всички бази в страната поемат общо 15 млн. тона, а най-големият проблем е със слънчогледа, който гранясва ", добави специалистът.
Кукушева е безапелационна, че " нито един грам зърно от Украйна не е влезнал при хлебопроизводителите ". Според нея повишаването на тока за бизнеса няма да се отрази на цената на хляба.
" Такъв вид нарастване, което е двуцифрено и значително, няма по какъв начин да не се отрази на себестойността на хляба. Но не бих споделила, че ще бъде поправена незабавно в комерсиалните вериги, а българските снабдители чака да запазят доставната си цена ", разяснява тя.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ