10-те най-(с)бъркани думи в българския език
Българският език не е елементарен. Българският език е сложен. Българският език е толкоз сложен, че има цялостен институт към Българска академия на науките, в който учените с пот на челото се пробват да въдворяват някакъв ред в него.
Но борбата е неравна и с изменчив триумф, тъй като, както пееше Бичето в един от превъзходните си опуси – „ …не мога да пиша, тежко чета “ и в тези до болежка правдиви рими, се оглежда огромна част от нашето общество.
На десето и девето място намираме не просто думи, а граматически конструкти, които объркват ужасно доста народ и не ми е елементарно да призная, само че от време на време и мен.
Започваме с мистерията на множественото число . Батерий, хавлий, даже ютий… еми скърбя, само че това са простотий…
Следва пълниЯТ член . Да, потвърдено той носи повече приятност от късия и може би по тази причина по този начин необятно се употребява, където би трябвало и не би трябвало. И то освен от дамите.
На 8-ма позиция е думата „ висше “ . По някаква граматическа подигравка, всеобщо я бъркат тъкмо хората, които се стремят към нея. Имам поради тези, които доскоро са броили до 12, а през днешния ден желаят учат „ вишо “ или „ више “.
Надолу с една позиция е обичана дума в някои регионални градове, възпети с безконечното: „ чайки и гларуси там де летят “. Говорим за думата „ спортен екип “ . Вярно, че е чуждица – значи „ костюм “ на немски, само че не е анцунг, антцуг или анцук. Някак не е редно да носиш гордо костюма си Адидас, а да не знаеш по какъв начин се написа. 
6-то място. ОтверТка . Поголовно бъркана дума! Професорите от Българска академия на науките съществено са напът да развеят бялото знаме и да одобряват за вярно всеобщото „ отверка “. Аз персонално, нямам нищо срещу.
На петата позиция ще създадем малко отклоняване и ще погледнем към смесването на акцент с граматика. Това е нещо като дует на поп-фолк звезда с оперен артист, в случай че ми позволите аналогията. Говорим за „ мекането “ . „ ХодимЕ “, „ говоримЕ “, „ правимЕ “. Ами ОК, говорете си по този начин, само че когато пишемЕ, това „ е “ би трябвало да отпадне.
Надолу – 4. Скулптор . Да, нелесна дума. Да, релативно рядко се употребява, само че все пак…
Номер 3. Козунак . Тук е ужасно. Виждал съм по Великден табела за „ козенаци “. Но очевидно се е прокраднало подозрение в създателя и го беше поправил на „ козанаци “. Видял е, че и там нещо куца и беше приключил с „ козонаци “. Все отново, по-важно е да са вкусни, нали?
На върха е огромна конкуренция. След безсънна нощ, на 2-ро място сложих „ зрелостник “. Безспорно комплицирана дума. Корените и са от латинското „ abituriens “, което значи – „ който си отива “. Е, върви обяснявай, изключително на по-възрастните, че не е абитьорент, абитюрент или нещо сходно.
Преди карах френска кола и постоянно се сблъсквах с производни на нашия номер едно – „ батерия „. Даже по едно време развих нездравословен интерес и всякога, като отворя публикация някъде в нета, предвкусвах новите попадения. Акому, акумо, акомо, даже и от време на време „ латур “. Висока топка и до ден сегашен.
Ами, това е. Не е елементарно. Питайте Института за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ към Българска академия на науките.
