Илияна Йотова: Българският език е създаден да обединява, а не да разделя
Българският език е основан да сплотява, да популяризира, а не да разделя и не да изпепелява. Това сподели вицепрезидентът Илияна Йотова на тържественото честване във връзка 24 май, съобщи Българска телеграфна агенция.
" Ако мозъкът се моли на чужд език, духът се моли, само че мозъкът остава незнаен. От България книгите стартират да приказват на един език, понятен за доста хора. А светлините, които пали един народ и осветяват пътя му напред, са култура и културата. Светлината е живот ", сподели още вицепрезидентът Илияна Йотова.
Лошото време не спря стотиците хора, които се включиха в обичайното шествие. То стартира от триъгълника на властта, мина през бул. " Цар Освободител " и стигна пред Националната библиотека " Св.св. Кирил и Методий ".
Шествието бе управлявано от вицепрезидента Илияна Йотова, патриарх Даниил, министъра на образованието Красимир Вълчев, кмета на София Васил Терзиев.
Церемонията стартира с молебен, отслужен от българския патриарх. В словото си той означи ролята на църквата за развиването на българското обучение през вековете.
Вицепрезидентът Илияна Йотова съобщи, че словото може да роди един нов свят – светът на българите. 1170 години от глаголицата – една духовна гражданска война, поставила основите на едно ново усещане, изпреварило Ренесанса с епохи, добави тя.
" В този хубав гердан от букви има една неповторима писмен знак – Б. С нея пишем Бог, берекет, благословия ", съобщи Йотова. Тя акцентира, че със основаването на новата писменост се е отворил един нов свят – цивилизацията на славяните. " От България книгите стартират да приказват на един език, понятен за милиони. 24 май е най-чаканият празник в Родината ни. Той е празник на младостта. Всеки един от най на този празник е млад. На него споделяме: учители обичани – благодарим Ви! Българският език е основан да сплотява, а не да разделя ".
" Днес честваме освен буквите и знанието, само че и фантазиите, които те въодушевяват. Българската писменост е жива, тя е в сърцата ни. Думите имат мощ, те могат да сплотяват и лекуват. Грубостта и омразата ни дърпат обратно. Трябва да пазим словото и да демонстрираме на децата, че знанието е мощ ", съобщи в словото си столичният кмет Терзиев.
Той благодари на учителите, че въодушевяват и възпитават бъдещето на България – нейните деца.
На 24 май не съм уверена, че даже във връзка с този празник имаме обща визия като общество, сподели проф. Амелия Личева, основен редактор на „ Литературен вестник “ и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
" Когато приказваме за ценностна на езика, ние приказваме за ролята на образованието, мястото на просвета и полезностите, които отстояваме. Сега, когато кажем " Български език ", една част от обществото споделя, че е значимо единствено националното, глобализъмът е национално изменничество, би трябвало да прокламираме корените. Другата част от обществото, с което се разпознавам, споделя, че българският език е част от европейското семейство ", уточни Личева.
Вярата в езика в новия век направи дебата за огромните и дребните езици непотребен. Дойде ред в фетиш да издигнем ролята на преводачите, сподели още проф. Амелия Личева.
Ковид пандемията накара доста политици да препрочетат антиутопиите на Маргарет Атууд, с цел да вдървен, че литературата от дълго време е предрекла протичащото се, уточни тя.
Според Личева, в случай че опитаме малко повече да четем и да се четем, да тълкуваме и да прилагаме четене с схващане, може би ще успеем да свържем нишките в по този начин разграниченото ни общество, в което сега диалогът е неосъществим. И тогава в действителност ще можем да честваме овластяването на езика, добави тя.
Ученици от първи клас на 73 учебно заведение " Владислав Граматик " извършиха стихотворението " Аз съм българче ".
" Ако мозъкът се моли на чужд език, духът се моли, само че мозъкът остава незнаен. От България книгите стартират да приказват на един език, понятен за доста хора. А светлините, които пали един народ и осветяват пътя му напред, са култура и културата. Светлината е живот ", сподели още вицепрезидентът Илияна Йотова.
Лошото време не спря стотиците хора, които се включиха в обичайното шествие. То стартира от триъгълника на властта, мина през бул. " Цар Освободител " и стигна пред Националната библиотека " Св.св. Кирил и Методий ".
Шествието бе управлявано от вицепрезидента Илияна Йотова, патриарх Даниил, министъра на образованието Красимир Вълчев, кмета на София Васил Терзиев.
Церемонията стартира с молебен, отслужен от българския патриарх. В словото си той означи ролята на църквата за развиването на българското обучение през вековете.
Вицепрезидентът Илияна Йотова съобщи, че словото може да роди един нов свят – светът на българите. 1170 години от глаголицата – една духовна гражданска война, поставила основите на едно ново усещане, изпреварило Ренесанса с епохи, добави тя.
" В този хубав гердан от букви има една неповторима писмен знак – Б. С нея пишем Бог, берекет, благословия ", съобщи Йотова. Тя акцентира, че със основаването на новата писменост се е отворил един нов свят – цивилизацията на славяните. " От България книгите стартират да приказват на един език, понятен за милиони. 24 май е най-чаканият празник в Родината ни. Той е празник на младостта. Всеки един от най на този празник е млад. На него споделяме: учители обичани – благодарим Ви! Българският език е основан да сплотява, а не да разделя ".
" Днес честваме освен буквите и знанието, само че и фантазиите, които те въодушевяват. Българската писменост е жива, тя е в сърцата ни. Думите имат мощ, те могат да сплотяват и лекуват. Грубостта и омразата ни дърпат обратно. Трябва да пазим словото и да демонстрираме на децата, че знанието е мощ ", съобщи в словото си столичният кмет Терзиев.
Той благодари на учителите, че въодушевяват и възпитават бъдещето на България – нейните деца.
На 24 май не съм уверена, че даже във връзка с този празник имаме обща визия като общество, сподели проф. Амелия Личева, основен редактор на „ Литературен вестник “ и декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
" Когато приказваме за ценностна на езика, ние приказваме за ролята на образованието, мястото на просвета и полезностите, които отстояваме. Сега, когато кажем " Български език ", една част от обществото споделя, че е значимо единствено националното, глобализъмът е национално изменничество, би трябвало да прокламираме корените. Другата част от обществото, с което се разпознавам, споделя, че българският език е част от европейското семейство ", уточни Личева.
Вярата в езика в новия век направи дебата за огромните и дребните езици непотребен. Дойде ред в фетиш да издигнем ролята на преводачите, сподели още проф. Амелия Личева.
Ковид пандемията накара доста политици да препрочетат антиутопиите на Маргарет Атууд, с цел да вдървен, че литературата от дълго време е предрекла протичащото се, уточни тя.
Според Личева, в случай че опитаме малко повече да четем и да се четем, да тълкуваме и да прилагаме четене с схващане, може би ще успеем да свържем нишките в по този начин разграниченото ни общество, в което сега диалогът е неосъществим. И тогава в действителност ще можем да честваме овластяването на езика, добави тя.
Ученици от първи клас на 73 учебно заведение " Владислав Граматик " извършиха стихотворението " Аз съм българче ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ




